Определение № 1132 от 10.04.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1132 гр. София, 10.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка А. като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002901188 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Х. А., ЕГН **********, подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 1481 от 19.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1615/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14-ти състав, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 236 от 16.01.2023 г. по гр. д. № 13229/2021 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 9-ти състав, като краен резултат е отхвърлен искът на касатора, предявен срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 10.11.2016 г. ПТП, причинено виновно от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над присъдените 59 000 лв. до претендираните 136 500 лв., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А КЗ, както и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от 30.12.2019 г. до 25.12.2020 г.

В касационната жалба се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за което се развиват подробни съображения.

1

Оплакванията от една страна са за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и несправедливо занижаване на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, а от друга – за неправилно определен момент за начисляване на законната лихва върху обезщетението. Моли се решението в атакуваните части да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени.

Претендират се разноски.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с цитиране и прилагане на практика на ВС и ВКС, на която се твърди обжалваното решение да противоречи, по следните въпроси: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение на претърпени неимуществени вреди; 2. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото; 3. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните указания, въведени с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди; 4. За момента, от който се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение в хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на КЗ от 01.01.2016 г.; 5. За началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя.

Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от ответника Г. Ф., чрез процесуален пълномощник, съдържащ кратко становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата; и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2

Не е постъпил писмен отговор от Н. Л. А., в качеството му на трето лице – помагач на страната на Фонда.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните, относими към производството по чл. 288 ГПК, и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок за обжалване на решението и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по спорните между страните въпроси (идентични с тези по касационната жалба), съставът на въззивния съд е изложил следните мотиви:

От одобреното споразумение по НОХД № 6358/2019 г. на СРС се установява, че в резултат на виновно и противоправно поведение на водача Н.

Л. А. на 10.11.2016 г. около 20 ч. в гр. София, по бул. България в посока ул.

Околовръстен път към бул. Тодор Каблешков, при управление на лек автомобил Мицубиши Паджеро с рег. № СА 2467, е настъпило пътно произшествие с друг спрял на аварийни светлини автомобил, който вследствие на удара отскочил и блъснал намиращите се пред него пешеходци, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, вкл. на ищеца. В резултат на ПТП на пострадалия ищец била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на страничния масив на кръстната кост в ляво, както и счупване на тялото на кръстната кост - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на предната част на лявата главулечна ямка, счупване на лявата срамна кост и счупване на лявата седалищна кост, реализирали в съвкупност трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. С уведомление с вх. № 24-01-842/30.12.2019 г. ищецът е предявил претенция по смисъла на чл. 380 КЗ за сумата 180 000 лв. за имуществени и неимуществени вреди. С писмо от 06.01.2020 г. ответникът е поискал представяне на влязла в сила присъда и доказателства за претендираните имуществени вреди, а с писмо изх. № 24-01-842 от 26.03.2020 г. е отказал изплащане на обезщетение по образуваната щета, поради непредставяне на горепосочените документи. С молба вх. № 24-01- 842/25.09.2020 г. ищецът представил споразумение по НОХД № 6358/2019 г. на СРС, както и други 3 документи по повод на здравословното си състояние. Фондът на 14.10.2020 г. е одобрил обезщетение в общ размер на 42 657,80 лв. за неимуществени вреди и имуществени вреди, от които 41 000 лв. за неимуществени вреди, като същото е изплатено на 21.10.2020 г.

От заключението на приетата и неоспорена медицинска експертиза се установява, че в пряка причинна връзка с процесното пътно произшествие ищецът е получил комоцио церебри, граду левис /мозъчно сътресение лека степен, без загуба на съзнание и повръщане/, контузия на долните отдели на лумбална област на гръбначен стълб – ниво Л5-Ес4, остеохондроза на ниво Л4-Ес1, фрактура на горното и долното крило на пубиса, фрактура на масса латералия и тялото на ос сакрум, фрактура на предната ацетабуларна колона, екскориация на кожата на левия лакът. Според обясненията на вещото лице, комоцио церебри е най-леката форма на черепномозъчна травма, в случая изразяваща се в зашеметяване. Счупването на масса латералия и тялото на кръстната кост вляво са довели до трайно затруднение на движенията на тялото за срок, по-дълъг от 30 дни. Фрактурата на предната лява ацетабуларна колона и счупването на лявата пубисна кост са предизвикали трайно затруднение на движенията на левия долен крайник също за срок, по-дълъг от 30 дни. Пояснено е от вещото лице, че остеохондрозата е увреждане на междупрешленните дискове, като към тази болест се причисляват дегенеративни заболявания на ставния хрущял и нормалното костно формиране. При такава артроза болката често се превръща в хронична, изразена в шията, гърба или кръста.

Съдът е намерил, че съобразно изводите на медицинската експертиза травмата на главата е протекла без усложнение и с пълно възстановяване.

Контузията на долните отдели на лумбалната област на гръбначния стълб /ниво Л5-Ес4/, представлява мекотъканна травма в този отдел на гръбнака и е отзвучала за период от 3-7 дни. По отношение остеохондрозата /ниво Л4-Ес2/, експертът е констатирал наличието на вродено заболяване при ищеца „спина бифида окулта“ (несрасналост, разтвореност на гръбначни прешлени) на ниво долен поясен гръбнак. Наличието на такъв проблем по рождение в тази част на гръбнака е станало причина травмата от произшествието допълнително да ускори остеохондрозни процеси, проявяващи се в болка в гърба, изтърпване или болка в краката и слабост, затова и в по-късен момент при ищеца ще е наложително сваляне на фиксационните винтове и опериране на авансирал в 4 херния бълджинг на междупрешленен диск. По отношение на фрактурата на ос сакрум е установено, че поради нейната нестабилност се е наложило ищецът да бъде опериран и е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с два компресивни канюлирани винта. Зарастването на фрактурите на срамната кост и кръстната кост са изисквали време от 3 до 6 месеца, като през това време ищецът е изпитвал силни болки (първите 30 дни), невъзможност да се движи сам и необходимост от помощни средства за срок от 3 месеца. През това време се е наложило болнично лечение, операция, активна физиотерапия и рехабилитация. Фрактурата на предната ацетабуларна колона в ляво е била дискретна и срокът за нейното зарастване и пълно възстановяване е 2 месеца.

Възстановяването на последствията от тежката травма е изисквало редовно провеждане на лечебна физиотерапия и рехабилитация в продължение на 5 години и въпреки това са налице остатъчни патологични явления. Установена е дискова протрузия на ниво L5-S1, изразено левостранно парамедианно проминиране, както и дегенеративно променени фасетъчни стави на ниво S1. Травмата в лумбалния отдел на гръбначния стълб е довела до увреждане на междупрешлени дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия и остеохондроза. При ищеца има остатъчни последици и лечението следва да продължи преди всичко в неврологичен план.

Екскориацията на кожата в областта на лакътя е зараснала напълно след превръзки за около 20 дни, и е причинила дискомфорт и болки. В обобщение медицинската експертиза посочва, че до голяма степен тежките инвалидизиращи евентуални последствия от счупването на таза са преодолени, но са налице неврологични последици от контузията в лумбалния отдел на гръбначния стълб, с които ищецът продължава да се съобразява и е ограничен в своята физическа активност - остатъчните неврологични прояви се изразяват в болкови точки по хода - ишиадичен нерв и известна слабост и уморяемост. Към датата на прегледа е установено, че неврологичните остатъчни явления не позволяват на ищеца по-усилени физически натоварвания на ляв крак и кръст, което ще ограничава дейности, свързани с физически натоварвания на долните крайници.

Във връзка с конкретните търпени от пострадалия физически болки и неудобства показания е дал бащата на ищеца, които следва да бъдат ценени в 5 частта, в която кореспондират с другите доказателства. От тях се установява, че след процесното ПТП ищецът изпитвал силни болки в главата, по цялото тяло, особено в кръста и от кръста надолу, бил неорентиран. На четвъртия ден от болничния престой не можел да се изправя на краката си, тогава се констатирало, че има счупен таз и фрактури по тялото. Извършена била операция, при която му поставили железа с винтове, бил обездвижен след операцията, през този период се нуждаел от чужда помощ за елементарни дейности. След изписване от болницата не можел да се придвижва сам, изправил се на 15-тия ден след инцидента. В период от 3 месеца ползвал помощни средства за придвижване, а след това самостотялно започнал да се движи. Свидетелят описва и психичното състояние на сина като влошено затворил се в себе си, станал раздразнителен, потърсили помощ от психиатър и се повлиял положително от лечението. От разпита на приятел на ищеца се установява, че преди инцидента ищецът бил здрав и активен, ходели на лов, за риба, обикаляли баирите. След произшествието ищецът се променил, приел много тежко травмите - счупването на таза и на левия крак - и се възстановявал много дълго. Вече не ходели заедно на лов и риболов, защото ищецът имал болки и не можел да се движи продължително. Болял го кръстът, особено при студено време.