Определение № 1890 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1890 гр. София, 21.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20231000501781 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 278, във вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Хоум ту Ю България“ АД, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 25.04.2023 г. по гр.д.

№ 20221100901146 на VI-7 състав на Софийски градски съд, с което исковата молба на “Хоум Ту ю България” АД е върната на основание чл. 129, ал.3 от ГПК и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи, че с молба с вх. № 36926 от 19.04.2023 г. като ищец е уточнил, че ответникът е предлагал услуги с Марката „HU2 HOME2U“ до неограничен кръг лица, основно чрез профила си във *** и ***, на територията на гр. София, в периода от месец 08.2021г. до месец 01. 2022 г., като е посочил, че не може да знае колко и какви сделки е реализирал ответника чрез използването на данните, респ. тяхната стойност.

Твърди, че в проведеното открито съдебно заседание повторно му било указано да се уточнят твърденията за конкретни реализирани сделки, като след това съдът приел, че производството е процесуално недопустимо, тъй като исковите претенции не били конкретизирани в достатъчна степен, а именно била налице неяснота за начина, по който ответникът е ползвал марката. Жалбоподателят, цитирайки подробно съдебна практика, счита, че нарушението на правото му на търговската марка е формално и за съставомерността му не е необходимо да е настъпил резултат под формата на конкретна сделка, поради което счита, че е уточнил в достатъчна степен исковата си молба. Поддържа, че при идентични твърдения и уточнения се развива друго съдебно производство, а именно по т.д.№1210/2022г. на СГС, ТО, 12 състав, което не е прекратено. Твърди, че в случая в отговора самият ответник не оспорва твърдението, че е ползвал марката в конкретния период, но сочи, че бил осъществявал дейност по възлагане от ищеца, без договор, т.е. още в проекто-доклада по делото по чл. 140 от ГПК било уточнено, че не се спори относно 1 ползването, а спорният въпрос е дали ответникът има право да ползва процесната търговска марка. Предвид горното и по подробно изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба – Л. К. Т. оспорва същата чрез процесуалния си представител – адв. А. Д. по съображения, подробно изложени в отговор от 19.06.2023г.

Поддържа, че използването на търговска марка в „търговската дейност“ по смисъла на чл. 13 ЗМГО представлява сключване на търговски сделки или покана за сключване на търговски сделки лично, от свое име и за своя сметка от страна на правонарушителя при използване на марката, или развиване на търговска дейност в собствена изгода чрез друго лице, действащо като търговски представител, търговски пълномощник и др., поради което счита, че ищецът неправомерно твърди използване по смисъла на ЗМГО, без да твърди между трети лица и ответника да са били сключени сделки при използването на знака, които сделки ответникът да е сключил от свое име като страна, нито твърди трети лица да са сключили такива сделки с представители или пълномощници, чрез които ответникът да си е служил при използване на процесната марка, нито твърди ответникът да правел опити или да се е подготвял да предизвика подобен резултат (сключване на такива сделки). Предвид горното счита, че исковата молба е нередовна, понеже условие за редовността й е ищецът да твърди ответникът да е развивал собствена (самостоятелна) търговска дейност (търговска дейност от свое име и за своя сметка, респ. в своя полза), или най-малкото - да е развивал търговска дейност, служейки си с трети лица, действащи като негови пълномощници, търговски представители, и пр., като в исковата молба самият начин на осъществяване на собствената търговска дейност следва да е описан. Предвид подробно изложените доводи претендира оставяне на жалбата без уважение.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

С исковата молба ищецът “ХОУМ ТУ Ю БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 204600560 е предявил срещу Л. К. Т. осъдителни искове с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО във връзка чл. 113, ал. 1 ЗМГО за сумата от 10 000 лева, част от претенция в общ размер на 100 000,00 лева - представляваща обезщетение за вреди от използването на правото на регистрирана търговска марка с рег. номер 00091740 в периода от м.08.2021г. до м.01.

2022г., без съгласието на притежателя, като се е представял за посредник на “Хоум Ту ю България” АД при комуникацията с клиентите си и в социалните мрежи, шофирал е автомобил със знаци, идентични като изображение и цветове с търговската марка на “Хоум Ту ю България” АД, използвал е значки и документи с логото на дружеството на марката.

С определение от 27.03.2023г. съдът е указал на ищеца да изложи твърдения реализирани ли са и колко сделки от ответника чрез използването на марката на ищеца, кога, къде и на каква стойност са те, от чие име, кой се е възползвал от тях (кой е получил комисионната за посредничеството при сделката/сделките). В изпълнение на указанията е постъпила молба с вх. 36926 от 19.04.2023 г., в която ищецът е посочил, че ответникът е предлагал услуги с марката „HU2 HOME2U“ до неограничен кръг лица, основно чрез 2 профила си във *** и ***, на територията на гр. София, в периода от месец 08.2021г. до месец 01. 2022 г., като е посочил, че не може да знае колко и какви сделки е реализирал ответника чрез използването на данните, респ. тяхната стойност. Ищецът е посочил, че към настоящия момент всички качени публикации, снимки, видеа, реклами и обяви, публикувани чрез профила на ответника във *** през същия този период, са премахнати от съдържанието на посочения сайт. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е уточнил, че не знаят дали и колко договора е сключил ответника с други лица, а за дейността му били информирани от телефонни обаждания, в които са се свързвали с офиса на дружеството, с оплаквания за работата на ответника.

С обжалваното протоколно определение от 25.04.2023г., СГС е приел, че ищецът, въпреки дадената му възможност, не е конкретизирал исковите си претенции в достатъчна степен, което е пречка за защитата и на ответника, че не са изложени в достатъчна яснота твърдения за начина, по който ответникът е използвал марката на ищеца, в частност кога, къде и на каква стойност е сключил сделки, от чие име и по какъв начин е допринесъл за увреждането на марката, поради което е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Софийският апелативен съд намира, че постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против определение на въззивна инстанция в законния срок, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

В исковата молба ищецът е посочил, че счита, че ответникът е ползвал неправомерно регистрираната марка комбинирана, индивидуална тьрговска Марка, с наименование „HU2 HOME2U“ и специфично изображение (лого), изпълнено в червен и бял цвят, с регистров номер 00091740, по описания начин, а именно: ответникът е шофирал е автомобил със знаци, идентични като изображение и цветове с търговската марка на “Хоум Ту ю България” АД, използвал е значки и документи с логото на дружеството, като в уточняващата молба е посочил, че ответникът е предлагал услуги с Марката „HU2 HOME2U“ до неограничен кръг лица, основно чрез профила си във *** и ***, сочейки, че нарушенията са извършени многократно от ответника на територията на гр. София, на различни дати, в периода от м.08.2021г. до месец.01. 2022г. Действително не се спори по делото, че ищецът не е уточнил дали в процесния период ответникът, представяйки се за брокер, ползвайки процесната марка е сключил сделки, от чие име и на каква стойност. Настоящият съдебен състав, обаче, намира, че горното не съставлява реквизит на исковата молба, без който да не може да се реализира защитата на ответника по иска. Сочените от ищеца нарушения са описани, а именно твърди се, че са извършени в гр. София, на дати в посочения период и са конкретизирани като действия в какво се изразяват според ищеца. Дали така описаните нарушения съставляват използване на марката по смисъла на чл. 13 от ЗМГО, в търговска дейност или не, е въпрос по същество на спора, на който съдът следва да отговори с акта по същество, но не може да бъде основание за връщане на исковата молба. Ищецът е конкретизирал в достатъчна степен в какво счита, че се изразява нарушението и защо и 3 какви вреди претендира от същото, а дали то попада в хипотезата на чл. 13, ал.2 от ЗМГО е въпрос по същество и по основателност или неоснователност на исковата претенция, но не може да се приеме, че извършването на нарушение на правото на маркопритежателя е резултативно и за да е съставомерно едно такова деяние следва да се уточни и конкретизира точно и всяка сключена сделка, търговска по характер, при използване на процесния знак.

Действително разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО дава право на притежателя на търговската марка да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. По силата на чл. 73, ал. 1 от ЗМГО използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО без съгласието на притежателя съставлява нарушение. Видно от двете разпоредби обаче нарушението на правото на търговска марка ще е налице ако третите лица използван нея или идентичен знак в търговската си дейност, а кога е налице такова използване е определено в разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Но дали соченото от ищеца като нарушение от ответника попада в хипотезата на чл. 13, ал.2 от ЗМГО е въпрос по същество. Не може да бъде споделен извода на СГС, че няма твърдения за конкретни нарушения от страна на ответника, напротив, такива са описани от ищеца, а дали същите, ако се установяват по делото, ще попаднат под хипотезата на неправомерно използване на търговска марка по смисъла на ЗМГО е въпрос на основателност/респ.неоснователност на исковата претенция, а не на нейната допустимост. За да бъде редовна исковата молба ищецът следва да посочи нарушенията, от които произтичат подлежащите на обезщетяване вреди, и размера на претендираното по повод на тях обезщетение. При наличие на твърдените форми на нарушението /използването на марката в реклама, публикувана от ответника на посочените сайтове, чрез значки и на шофиран автомобил/, и посочена сума, която се търси като обезщетение, както се приема в определение № 56 / 10.02.2021г. по т.д.

№ 950/2020 г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС и др. е налице уточнение в достатъчна степен на соченото нарушение, а дали същото попада в хипотезата на неправомерно използване на марката по чл. 13, ал.2 от ЗМГО, респ. дали е в причинна връзка с вредите, които твърди и евентуално ще установи ищеца, е въпрос по същество на спора.

С оглед горното и поради несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на СГС, съдът намира, че обжалваното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството следва да бъде отменено.

Съдът намира, че разноски не се следват на страната за настоящото производство, доколкото такива се присъждат с крайния акт по същество на спора, респ. с акта, с който производството по делото е приключило окончателно. Настоящият акт не е такъв и не може да бъдат присъдени разноски, тъй като не се разрешава спора по същество.

Воден от горните съображения съдът