Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260315 от 19.04.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 2406/2020
Вид
Решение № 260315
Подписан
19.04.2021
В сила
19.04.2021
Състав
ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ V- 247 19.04.2021г. Град Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На четиринадесети декември, две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Вяра КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя БЕЛЕВА

2. мл.с.

Александър МУРТЕВ

Секретар: Тодорка Стоянова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 2406 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №

640 от 19.02.2020г. по гр.д.№

1981/19г. на РС Бургас, поправено с решение № 1915 от 03.08.2020г., постановено по същото дело, е уважен насрещен иск, като е прието за установено между Я.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Николай Спасов и Александър Димитров, че на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК сключения помежду им договор за потребителски кредит № ********** от 09.12.2016г. е нищожен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Отхвърлен е насрещният иск за нищожност на договора за кредит в частта, с която недействителността се претендира поради нарушения по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а вр. с чл. 33а от ЗПК.

Със същото решение е отхвърлен иска на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, за приемане за установено по отношение на ответницата Я.Е., че на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД същата му дължи съгласно сключен помежду им договор за потребителски кредит № ********** от 09.12.2016г. сумата от 30.47 лв., представляваща присъдена законна лихва върху главницата от 433.60 лв. от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК– 28.03.2018г. до извършеното плащане 05.12.2018г., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 1073 от 29.03.2018г. за изпълнение за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 2141/2018г. по описа на БРС.

По втория насрещния иск „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е осъдено да заплати на Я.Е. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 34 от ЗЗД получените без основание суми по сключения помежду им договор за потребителски кредит № ********** от 09.12.2016г. в общ размер от 130.20 лв., от които сумата от 43.94 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 16.06.2017г. до 15.12.2017г. и сумата от 86.26 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.06.2017г. до 15.03.2018г.

„ТИ БИ АЙ БАНК”

ЕАД е осъдено да заплати на Я.Е. и направените по делото разноски в общ размер от 1062 лв.

Против решение

№ 640 от 19.02.2020г. е постъпила въззивна жалба вх.№ 17007/22.05.20г. по описа на РС Бургас, подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение в частта му, с която е прието за установено, че договорът между страните е нищожен. Твърди, че по делото безспорно е установено наличието на договор за потребителски кредит № **********/09.12.2016г., който валидно обвързва страните. Разпоредбите на договора съответстват на изискванията на ЗПК, в него е възпроизведено законовото задължение за заплащане на лихва при просрочие, договорена е предсрочна изискуемост на кредита, предвидено е правото на предсрочно погасяване на кредита, правото на кредитора на обезщетение в случаите на чл.32 от ЗПК, редът за погасяване на задълженията при извършени частични плащания на дължимите суми, а именно – съдебни разноски, обезщетения за забава, такси, лихви и главница, както и възможност за промяна на тази последователност по молба на потребителя или по усмотрение на кредитора. Сочи се, че ищецът не основава вземанията си на клаузата на чл.22 от договора, поради и което преценката за неравноправност на посочената клауза е ирелевантна. Нормата на чл.25, т.4 от договора не разкрива наличие на някое от основанията по чл.143-148 ЗЗП. Според него договорът е в пълно съответствие с изискването на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК.

Заявява, че по делото е доказана изправността на ищцовото дружество, което е изпълнило задължението си да предостави на Я.Е. заемната сума, както и че длъжникът не е заплатил претендираните с исковете суми.

Изразява несъгласие с извода на съда относно недействителността на договора, като намира същият и за немотивиран. Посочва, че в чл.11.2 от договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени брой, размер в лева и падеж на всяка вноска. Доколкото при процесния договор е приложим фиксиран лихвен процент за целия период, изискването за посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо. Твърди, че потребителят има право да изисква детайлен погасителен план, съдържащ подробна информация за размера на погасената сума и оставащите за плащане такива, в случай, че съществува неяснота относно тази част от договора. Излага становището, че липсата на инкорпориран подробен погасителен план влияе на действителността на договора. Цитира относима практика в подкрепа на горното.

Изразява несъгласие с решението и по отношение на разноските, иска от съда да бъде взето предвид отправеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено в частта, с която процесният договор е обявен за недействителен, какво и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Я.Е. сумата от 43,94 лв. – договорна лихва и сумата от 86,26 лв. – обезщетение за забавено плащане, като последица от обявената недействителност, както и в частта за разноските.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от адв. Доника Колева – процесуален представител на Я.Д.Е.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемата страна, изводът на съда относно нищожността на договора е правилен и обоснован. Заявява, че макар и в договора да се съдържа информация относно броя, размера и падежа на вноските, в него не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, което определя извода, че съдържанието на договора не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК и съответно до приложението на чл.22 ЗПК.

Изразява становище, че адвокатското възнаграждение на страната е изцяло съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г.

Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция страните, посредством писмени становища, поддържат съответно жалбата и отговора, без да ангажират нови доказателства. Претендират разноски.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

„ТИ

БИ АЙ БАНК“ ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК заповед № 1073/29.03.2018г. по ч.гр.д.№2141/2018г. по описа на РС-Бургас против длъжника Я.Д.Е. за сумата от 563,80 лв., дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 9.12.2016г. , от която 433,60 лв.- главница; 43,94 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода от 15.06.2017г. до 15.12.2017г. и 86,26 лв.- обезщетение за забавено плащане а главницата за периода 15.06.2017г. до 15.03.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението- 28.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и 125 лв.- разноски по заповедното производство.

В законния срок е подадено възражение по чл.414 а, ал.1 ГПК от страна на длъжника Я.Е., чрез адв. Колева. В него е посочено, че Е. е платила изцяло задължението в двуседмичен срок от връчването, за което представя писмени доказателства за платени 563,80 лв. Посочила е, че не е дала повод за предявяването на вземането, поради което намира, че не дължи разноски.

Въпреки плащането, с възражението си длъжницата е оспорила съществуването на част от вземанията на заявителя. Посочила е, че клаузите от договора, с които са уговорени лихви и обезщетение за забавено плащане са недействителни, а претендираните за тях суми са прекомерни. Заявява, че плащането им не следва да се счита като признание, а било направено единствено предвид предприетите принудителни действия спрямо нея- наложени запори на трудовото възнаграждение по образуваното изпълнително дело, по които сметки постъпвало получаваното от нея обезщетение за майчинство.

Поискала е да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение. Наред с горното е заявила, че изпълнението на задълженията ѝ по договора било обезпечено със застраховка с покрит риск „Неплащане на погасителни вноски вследствие на недоброволна загуба на работа“, като в случая нейното неизпълнение се дължало именно на такова застрахователно събитие, поради което вноските по договора следвало да бъдат заплатени от застрахователното дружество. Претендира разноски.

С разпореждане №1547 от 18.01.2019г. по ч.гр.д.№2141/18г. на РС- Бургас, съдът е обезсилил частично заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист по отношение на вземанията за главница 433,60 лв., договорна лихва- 43,94 лв., както и за мораторна лихва в размер на 86,26 лв., на обща стойност 563,80 лв.

Със същото разпореждане на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си за законната лихва за периода от подаването на заявлението- 28.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноските в размер на 125 лв.

В дадения му срок заявителят „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е изпълнил указанията на съда.

Предявен е иск против Я.Д.Е. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.3, предл.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК- за установяване съществуването на вземането на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД в размер на 30,47 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.03.2018г. до 5.12.2018г., дължимо по договор за потребителски кредит, за което вземане по реда на чл.417 ГПК е издадена заповед № 1073/29.03.2018г. по ч.гр.д.№2141/2018г. по описа на РС-Бургас.

Направено е и искане да бъде разпределена отговорността за разноските по заповедното производство съобразно изхода на спора. Претендира и разноски за исковото производство.

Ответницата

Е. е депозирала в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск и моли за неговото отхвърляне. Сочи, че не оспорва сключването на процесния договор за кредит с ищеца, но счита, че същият е нищожен поради това, че с клаузите му са нарушени чл.11, ал.1, т.9, т.9а и т.11 от ЗПК. Конкретно за неспазването на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК се сочи, че в договора се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но не била посочена последователността на разпределение на вноските между различните неплатени суми. Счита, че в договора следвало да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на съответната погасителна вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в случая не било сторено. Подобна информация в договора липсвала и не можело да бъде извлечена от неговото съдържание. По-нататък в изложението се сочи, че към момента на подписването процесният договор за потребителски кредит /ДПК/ нямал задължителното съдържание по чл.11 от ЗПК. Имайки предвид последиците по чл.23 от ЗПК ответницата следвало да дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи. Това обаче тя вече била сторила в срока за подаване на възражението по заповедното производство.

Затова е предявила насрещни искове против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, както следва:

1/ за установяване недействителността на договора за потребителски кредит между страните поради противоречие със закона- чл.11, ал.1, т.9, 9а, 10 и т.11 ЗПК- иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.3 от ГПК във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.10 и т.11 от ЗПК;