Определение № 194 от 05.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. София, 05.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110122210 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н. Т. Т..

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 30.11.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ************ между „Профи Кредит България” ЕООД като кредитор и Н.

Т. Т., като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита: 500.00 лв.; срок на кредита: 11 месеца; размер на вноската: 54,30 лв.;

Годишен процент на разходите (ГПР): 48.22 %; годишен лихвен процент: 40.90 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 597,25 лв. В исковата молба се сочи, че параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ф.“: 200.00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ф.“:

300.00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 54.30 лева;

Посочва, че с подадено от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК срещу Н. Т., въз основа на което е образувано ч.гр.д. 11920/2024 г. по описа на СРС, е претендирал суми по посочения договор за кредит, като съдът е отхвърлил заявлението в частта относно следните суми: 200 лв. – за закупена услуга „Ф.“, 300 лв. – за закупена услуга „Ф.“ и 97,25 лв. – договорна възнаграждение за периода от 20.12.2022 г. до 20.10.2023 г. Предвид 1 посоченото предявява осъдителен иск за сумите, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

В исковата молба се сочи, че възнаграждението за допълнителни незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора.

Сумата по договора, в размер на 500.00 лева била преведена чрез паричен превод към E.P. на дата 01.12.2022 г. Н. Т. Т. от своя страна поела задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Изготвен бил погасителен план с определени 11 бр. вноски, всяка от по 99,75 лв. с падежна дата - всяко 20-то число на месеца.

Погасителния план бил получен от длъжника на 01.12.2022 г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал поетите с договора задължения, като не направил нито една погасителна вноска и изпаднал в забава, ищецът сочи, че целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер. Падежа на последната погасителна вноска бил на 20.10.2023 г.

В исковата молба се излагат подробни съображения, че с оглед принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Ф.“ и „Ф.“. Сочи се, че съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № ************ „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. Твърди се, че закупуването на услугите „Ф.“ и „Ф.“ било изцяло по желанието на длъжника. Тези допълнителни услуги „Ф.“ и „Ф.“ съдържали следните възможности:

- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит. Представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Ф.“ била използвана от длъжника.

- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществявала по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Ф.“, не се възползвал от същата.

- Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалее, той ще можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски Процедурата била 2 описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Ф.“, не се възползвал от същата.

- Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка давала на длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „Ф.“, не се възползвал от същата.

Ищецът счита, че в процесния случай, ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.

Излагат се съображения, че договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Същият бил сключен след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради това, ищецът счита, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговарял на законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Сочи се, че видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК. Следователно налице било наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като била изразена воля от страна на потребителя за приемането им.

Ищецът отбелязва също, че ответникът в настоящото производство е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Ответникът имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Н. Т. Т. усвоила предоставената й в заем сума, поел изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него.

От тези обстоятелства можело да се направи обоснован извод, че ответникът бил запознат с условията на сключения с „Профи Кредит България“ Договор за потребителски кредит и се съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на 3 различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор.

При тези твърдения, ищецът моли, съдът да:

- осъди ответника Н. Т. Т. да му заплати сумата от 97,25 лв. – договорно възнаграждение за периода от 20.12.2022 г. до 20.10.2023 г., 200 лв. – възнаграждение за услуга „Ф.“ и сумата от 300 лева - възнаграждение за услуга „Ф.“ по Договор за Потребителски кредит № ************ от 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 11920/2024 г. по описа на СРС.

Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.

415, ал. 1, т. 3 ГПК и с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 97,25 лв. – договорно възнаграждение дължимо за периода от 20.12.2022 г. до 20.10.2023 г., както и с правно основание чл. 79 ЗЗД за присъждане на сумата от 200 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Ф.“ и сумата от 300 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Ф.“ по Договор за потребителски кредит № ************ от 30.11.2022 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Н. Т. Т..

III. Обстоятелства, които се признават:

Няма такива.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че по исковете по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл.

240, ал. 2 ЗЗД следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличие на сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Н. Т. Т. договор за потребителски кредит № ************ от 30.11.2022 г., в който е уговорено възнаграждение за ползване на кредита (възнаградителна лихва) в посочения размер, както и реално предоставяне на уговорената заемна сума на длъжника.

УКАЗВА на ищеца, че по исковете по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: възникване на спорното право в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения по Договор за потребителски кредит № ************ от 30.11.2022 г., сключен с ответника, в качеството му на кредитополучател, а именно - валидно възникнало правоотношение по договора за кредит, по което 4 кредитодателят е предоставил на кредитополучателя посочената услуга, а последният се е задължил да заплати цена (възнаграждение) в претендирания размер и в посочения срок.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ищеца, на осн. чл.183, ал.1 ГПК, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да завери представените като писмени доказателства документи или да представи заверен препис, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ съдът ще изключи представените документи от доказателствения материал по делото.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 11920/2024 г. по описа на СРС.

УКАЗВА на страните, че по дела със страна потребител съдът служебно разглежда въпроса за наличие на неравноправни клаузи в договор.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.02.2025 г., от 13,35 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5