Решение № 538 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20252100501355 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1505 от 24.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1339/2025 г. по описа на РС – Бургас са отменени взети по т. 1, 2, 3 и т. 8 решения на проведено на 21.01.2025 г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор 070798.611.180.3, находяща се в ***.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 30576/11.07.2025 г. по описа на РС – Бургас, подадена от адв. Нели Гюмова от АК – Бургас, процесуален представител на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр. Бургас, с адрес на имота ***, представлявани от Г. И. Ж. - управител на Етажната собственост, с която решението се оспорва в неговата цялост като неправилно и необосновано, постановено при допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За неправилни се считат изводите на съда, че събранието е свикано незаконосъобразно, тъй като няма данни лицето Г. Ж. да е бил управител на ЕС към датата на свикване на ОС - 13.01.2025 г. и към датата на провеждане на общото събрание - 21.01.2025 г. Сочи се, че с отговора на исковата молба е представен Протокол от проведено на 29.08.2022 г. Общото събрание на етажната собственост, съгласно който Г. И. Ж. е избран за управител, както и Регистрационна карта № П-1319 на Община Бургас, вх.

Nº 94-01-30662/05.09.2022 г., от която е видно, че Г. И. Ж. е избран за управител с мандат 2 години. Излагат се доводи, че съгласно чл. 21, ал. 1 от 1

ЗУЕС избор на нов управителен съвет се провежда не по-късно от датата на изтичането на мандата по чл. 19, ал. 2, а съгласно чл. 21, ал. 2 управителят продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управител, като нов управител се избира с решение на общото събрание, което е взето по реда, установен в ЗУЕС, а по делото липсва представен протокол от проведено общо събрание, който следва да съдържа всички реквизити на чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС, от който да е видно, че е избран друг управител на 1 етажната собственост - различен от Г. И. Ж.. Сочи се, че е представена покана от 21.09.2023 г. в т. 1 от дневния ред, на която е посочено- приемане на решение за избор на професионален домоуправител, като се релевира, че въпросната покана не е годно доказателство за взимане на въпросното решение и избор на нов управител. Акцентира се на сведенията събрани от показанията на разпитания свидетел по делото, че „Вход мениджър" е подпомагал функциите на управителя, като токова е и разбирането и на ищцата, която в цялата си кореспонденция с Г. Ж. се обръща към него с качеството му на управител на етажната собственост. В допълнение се сочи, че представеният от ищцата документ, озаглавен „Протокол за проведено общо събрание на етажната собственост от "Вход мениджър ООД" от 04.12.2023 г., представляващ бланка, с празни страници и редове, липса на изявления и липса на взети решения, не може да се приеме за протокол от проведено общо събрание по правилата на ЗУЕС. Твърди се, че по делото няма данни за управител да е избрано друго лице, включително соченото от ищцата лице, неин съпруг П. П.. По отношение на преценката на съда за законосъобразност на свиканото общо събрание, на основанието, посочено в поканата - чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС от управителя на етажната собственост, се сочи, че същата следва да съответства на събраните по делото доказателства, а не на разсъжденията на ищцата и на косвени такива, като се счита, че в производството съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въпреки възраженията на ответника е приел за разглеждане преклудирани основания за незаконосъобразност на процесното общо събрание. Релевира се, че съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания, тъй като единствено тези основания са наведени като твърдения в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС - едномесечен срок след оповестяване на обжалваните решения. Предвид изложеното се счита, че възраженията за незаконосъобразност на свикването на събрание не е следвала да бъдат разглеждани, а съдът е следвало да се ограничи единствено в рамките на изложеното в исковата молба. В заключение моли въззивният съд да отмени изцяло Решение Nº1505/24.06.2025 г. по гр. д. Nº1339/2025 г. на РС-Бургас, като и да постанови решение, с което да отхвърли предявения от Д. К. П. иск с право основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС, за отмяна на решенията по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 8, взети на проведеното на 21.01.2025 г. Общото събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр. Бургас, с адрес на имота ***. Претендират се направените по делото разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. К. П. в качеството й на собственик на самостоятелни обекти, находящи се в гр. Бургас, ул. „Петко Каравелов“ Nº 7, чрез адв. Ненчо Драгнев от АК – Бургас. С него жалбата се оспорва като неоснователна. За неоснователни се считат доводите на въззивната страна, че съдът няма право да разглежда правилността на свикването на Общото събрание, което обуславя и верността на решенията взети с него. Сочи се, че след като в тежест на ответника е доказването на спазването на материалноправните и процесуалноправните правила по вземането на атакуваните решения, „то негов е инструментът на обратното доказване“. Споделят се изводите на съда, мотивирайки атакуваното решение, че нормите касаещи свикването на Общото събрание са част от процедурата и са императивни правни норми. Счита се, че ищцата по първоинстанционното производство е доказала, с методите на обратно /насрещно/ доказване, че Общото събрание е свикано от лице, което не е управител на Етажната собственост, като след него има избрани още двама управителя - така наричаният от водената свидетелка домоуправител „Вход мениджър“ и П. П.. Ответникът не е доказал, че са спазени материалноправните и процесуалноправните правила при вземането на атакуваните решения, поради което същите са законосъобразно отменени от съда. Моли въззивният съд да потвърди изцяло постановеното от РС – Бургас решение.

Окръжен съд - Бургас, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 5 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат разгледани доводите за неговата неправилност, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС . В исковата молба се оспорват като незаконосъобразни решения по точки 1, 2, 3, 4 и 8 от дневния ред от проведеното на 21.01.2025 г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор 070798.611.180.3, находяща се в ***, като се твърди, ч е е допуснато нарушение на чл. 13, ал. 5 ЗУЕС . Излагат се доводи, че в протокола неправилно са документирани проведените дебати, гласуванията и изразеното от ищеца – Д. П. несъгласие по поставените за решаване въпроси по оспорваните точки от дневния ред.

С оглед исковия характер на производството и при спазване на 3 основния принцип в него - диспозитивното начало /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК /, предметът на делото и обемът на дължимата защита са очертани от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на решението, взето на проведеното ОС на ЕС на 21.01.2025 г. Предмет на производството по чл.

40 ЗУЕС е законосъобразността на решения на общото събрание съобразно с въведените с исковата молба пороци, относно процедурата по свикване или провеждане н а общото събрание или материалната законосъобразност на решенията, като в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът не може служебно да прилага императивни правни норми, освен ако се касае до нарушение на общ правен принцип или констатира наличие на злоупотреба с право /така решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на ВКС, I г. о., решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, II г. о., решение № 60156/10.01.2022 г. по гр. д. № 3848/2021 г. на ВКС, II г. о. /. Ищецът по иска за отмяна на решение на общо събрание трябва да посочи в исковата молба всички факти, които опорочават процедурата и съдът не може да се произнася по доводи за незаконосъобразност, които не са посочени в исковата молба, като основание на иска. Следва да се отбележи, че в исковата молба не е въведен довод за незаконосъобразност на решенията на ОС, че общото събрание не е надлежно свикано, което основание не е следвало да бъде обсъждано от съда по съществото на спора. Въведеното в производството след отговора на исковата молба, след доклада по делото с молба от ищеца от 22.05.2025 г., основание за незаконосъобразност на взетите решения, с твърдението, че към датата на свикване на ОС на 13.01.2025 г., както и към датата на провеждането му на 21.01.2025 г. лицето Г. Ж. не е бил управител на ЕС, предвид което общото събрание не е надлежно свикано, като съответно не е надлежно и неговото провеждане, съдът намира за преклудирано, поради което не следва да се разглежда. Изложеното не обосновава извод за недопустимост на обжалвания акт. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В настоящия случай обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки.

Изложените доводи във въззивната жалба са относими към правилността на решението, които могат да бъдат разгледани при инстанционна проверка на решението по реда на обжалването му по предвидения в ГПК ред. Ето защо с оглед задължителните разяснения, дадени 4 в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, настоящата инстанция следва да разгледа спора по същество, с оглед всички изложени във въззивната жалба оплаквания.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС , всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС .

С оглед обстоятелството, че събранието е проведено на 21.01.2025 г., ищецът Д. П. е узнал за изготвяне на протокола от същото на 27.01.2022 г., а исковата молба е депозирана на 25.02.2025 г., въззивният състав намира, че същият е упражнил правото си да иска отмяна на решението на ОС в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.