Решение № 144 от 19.02.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Сливен, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230103410 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Р. И. М. против С. Г. Р., с която са предявени искови претенции по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

В исковата молба ищцата твърди, че с Решение № 585 от 02.07.2024 година по гр.д. № 2943/2024 година по описа на РС - Сливен, е прекратен брака между нея и ответника. В решението се посочва, че семейното жилище с адрес: гр. ...................................... ще се ползва от С. Г. Р.. С влизане в сила на съдебното решение от 02.07.2024 година, бившия й съпруг й дължи обезщетение в размер на средно месечния пазарен наем за ползването на 1/2 идеална част от имота, тъй като с влизане в сила на съдебното решение е придобило облигационния ефект /чл. 57 от СК/.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи месечен наем в размер на 200 лева за ползването на съсобственото му с ищцата жилище, а именно: Недвижим имот, подробно описан в Нотариален акт № 168, т. V, дело 925/2011 година на СВ - гр. Сливен, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин двадесет и четири точка сто и девет точка две точка шестнадесет/, с административен адрес: гр. Сливен, кв. „Сини камъни”, блок 27, вход Б, етаж 1

6, апартамент № 16 /шестнадесет/, попадащ в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин двадесет и четири точка сто и девет/, с предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ 59,25 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи: на същия етаж - имот с идентификатор № ***, под обекта - имоти с идентификатори № ***, № ***, за периода от

02.07.2024 година до 01.07.2025 година, като общата сума за неплатен наем е 2 200 лева /две хиляди и двеста лева/, по силата на съдебно решение № 585 от 02.07.2024 година по гр.д. № 2943/2024 година по описа на РС – Сливен.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника чрез процесуален представител е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

Редовно призованата ищца се явява лично в съдебно заседание и се представлява от пълномощник. Исковите претенции се поддържат в изменения размер, възлизащ на сумата 4460,08 лева, равностойни на 2280,40 евро и се иска уважаването им. Претендират се за присъждане направените по делото разноски, за които се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Редовно призованият ответник се явява лично в съдебно заседание и се представлява от пълномощник. Исковите претенции се оспорват и се иска отхвърлянето им.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и от представените доказателства, се установява, че са съсобственици на недвижим имот, подробно описан в Нотариален акт, вписан по ЗС/ПВ Служба по вписванията под № 168, т. V, дело № 925/2011 година, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин двадесет и четири точка сто и девет точка две точка шестнадесет/, с административен адрес: гр. Сливен, кв. „Сини камъни”, блок 27, вход Б, етаж 6, апартамент № 16 /шестнадесет/, попадащ в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин двадесет и четири точка сто и девет/, с предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ 59,25 кв.м., състоящ се 2 от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи: на същия етаж - имот с идентификатор № ***, под обекта - имоти с идентификатори № ***, № ***.

Не е спорен и факта, че с Решение № 585 от 02.07.2024 година, постановено по гр.д. № 2943/2024 година по описа на РС - Сливен, бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие. Съгласно цитирания съдебен акт, семейното жилище се ползва от ответника и пълнолетното дете на страните А.С.Р.

С нотариална покана, рег. № 1213/2025 година, том I, № 79 на Нотариус Николай Колев, рег. № 514 в регистъра на НК, ищцата поканила ответника да заплати обезщетение за лишаването й от ползването на 1/2 идеална част от съсобственото жилище, за периода от 02.07.2024 година до 01.07.2025 година.

Видно от отбелязването, поканата е получена лично от адресата на 16.06.2025 година.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло като безпристрастно и компетентно дадено, пазарната наемна цена за ползването на 1/2 идеална част от недвижимия имот е 258,48 лева, равностойни на 132,16 евро, а за периода от 02.07.2024 година до 01.07.2025 година е в размер на сумата 4460,08 лева, равностойни на 2280,40 евро.

Исковата молба е заведена на 19.06.2025 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства - писмени документи и заключение на вещото лице.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС е допустим, а разгледан по същество и доказан по основание и в пълния претендиран размер, поради което следва да се уважи изцяло предвид следните аргументи и съображения.

С разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е установено правилото, че когато правото на собственост върху вещ се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползва лично само от един от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. С посочената норма е предвидено да се предоставя 3 паричен еквивалент на правото да се ползва една вещ на онзи от съсобствениците, който е лишен от възможността да я ползва, съгласно нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на общия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.

С оглед приетото Тълкувателно решение № 7/2012 година от 02.11.2012 година на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Следователно, основателността на иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, се обуславя от установяване на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ; лично ползване на общата вещ от един от съсобствениците, писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен неползващия съсобственик. Обезщетение не се дължи, когато след поканата ползващият собственик е предложил на другия съсобственик да ползва вещта съобразно правата си, но той не се е възползвал, без да са създадени пречки за ползването.

Наличието на първата предпоставка – съсобственост между страните при равни дялове, не е спорна. Безспорно е, че с влязло в сила решение за прекратяване на брака между страните, ползването на недвижимият имот е предоставено на ответника С. Р. и пълнолетното към прекратяване на брака им тяхно дете, което означава, че е налице хипотезата за лично ползване на съсобствена вещ от ответника за процесния период по смисъла на Тълкувателно решение №7/2012 година.

Съгласно последното, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.

Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.

81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото 4 поискване се разпростира неограничено във времето, докато съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. трае

Получената от ответника на 16.06.2025 година нотариална покана за престиране на обезщетение, е изпълнила функцията да постави съсобственика в забава и от този момент е възникнало задължението му да престира паричната равностойност на ползването, от което е лишен другия съсобственик.

Ответникът не оспорва факта, че полза изцяло имота за задоволяване на собствените си жилищни нужди. Не оспорва и факта на получаване на нотариалната покана за заплащане на обезщетение за ползването, съответно не ангажира доказателства, че след получаването на поканата е осигурил достъп и възможност на ищцата да ползва имота.

При ползване на целия недвижим имот от ответника, ищцата е била в обективна невъзможност да упражнява две от правомощията, включени в сложното право на собственост – да владее имота и да извлича полезните му свойства, като лично си служи с него по предназначение. Неполученото от Р. материално благо да извлича полезните свойства на вещта се измерва със средната пазарна наемна цена за периода, през който собственикът е бил лишен от ползването на ½ идеална част от имота.

Следва да се посочи, че предоставянето на ползването на семейното жилище при прекратяване на брака не е основание за недължимост на обезщетение на неползващия го бивш съпруг. Ползването касае само упражняването на фактическата власт върху вещта, но не ограничава правата на съсобственика да търси имуществения еквивалент на правото си на собственост, което не упражнява. Това право не зависи и от причините, довели до преустановяване на ползването от ищеца, съответно напускането на имота по негова воля или принудително, също съставляват факти ирелевантни за имущественото му право на вземане, произтичащо от качеството му на съсобственик, лишен от ползването на вещта, след като не е доказано след получаване на поканата ответникът да е поканил ищцата да ползва имота според правата си.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, дължимото обезщетение за процесния период възлиза на сумата 4460,08 лева, равностойни на 2280,40 евро, до който размер предявеният иск е основателен 5 и като съответен на претендирания след надлежно направено и допуснато от съда изменение, следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора, на ищцовата страна се следват разноски, изчислени като възлизащи общо на 551,38 евро, в което присъждане не се включва надвнесената част от държавната такса.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА

С.

Г.

Р.,

ЕГН:

**********, с адрес: гр.

..........................................., ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ........................................, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата 4460,08 лева, равностойни на 2280,40 евро, обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на 1/2 идеална част от Недвижим имот, подробно описан в Нотариален акт № 168, т. V, дело 925/2011 година на СВ - гр. Сливен, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин двадесет и четири точка сто и девет точка две точка шестнадесет/, с административен адрес: гр. Сливен, кв. „Сини камъни”, блок 27, вход Б, етаж 6, апартамент № 16 /шестнадесет/, попадащ в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин двадесет и четири точка сто и девет/, с предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ 59,25 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи: на същия етаж - имот с идентификатор № ***, под обекта - имоти с идентификатори № ***, № ***, за периода от

02.07.2024 година до 01.07.2025 година, както и сумата 551,38 евро, направени по делото разноски.