Решение № 261 от 26.02.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 261

Габрово, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - III състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ГИШИНА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА административно дело № 20257090700428 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и е образувано по жалба на Л. В. Л. от с. Чарково, община Габрово против Акт за установяване на задължения № А001736 от 05.11.2025 година, издаден от старши експерт в Дирекция „МДТ” при Община Габрово, потвърден с Решение № МДТ-02-8♯1 от 25.11.2025 година на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е неправилен, незаконосъобразен и издаден при правоприлагане по аналогия, което е недопустимо за определяне на данъчни задължения; навеждат се доводи за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ, като се сочи, че процесният автомобил е придобит през 2008 година, данъкът е заплащан редовно в община Долна Митрополия; при недължимост на главницата, не се дължи и лихва като акцесорно задължение, както и предвид заплащането на данъка в срок. Прави се искане за отмяна на акта. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Оспорващият Л. В. Л. се явява лично в открито съдебно заседание, поддържа жалбата, както и искането по същество за отмяна на оспорения акт.

Ответната страна Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 46-47/, в хода по същество се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок.

Тук следва да се отбележи, че с оглед конкретиката на казуса следва да се вземе предвид, че Л. е бил въведен в заблуждение, че именно горепосоченото Решение № МДТ-02-8♯1 от 25.11.2025 година на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, с оглед посоченото в последното указание, че именно то /решението/ подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му чрез решаващия орган пред АС – Габрово, поради което настоящият съдебен състав приема, че действителната воля на оспорващия е да оспори Акт за установяване на задължения № А001736 от 05.11.2025 година, издаден от старши експерт в Дирекция „МДТ” при Община Габрово, с който именно акт са установени задълженията на жалбоподателя за данък върху превозните средства, потвърден с горепосоченото решение. В горния смисъл са мотивите на Определение № 10999 от 16.10.2024 година по адм. дело № 9848/2024 година на ВАС – Първо отделение, постановено по сходен казус, както и др.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения Акт за установяване на задължения № А001736 от 05.11.2025 година, издаден от старши експерт в Дирекция „МДТ” при Община Габрово /л. 17/, издаден на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, чл. 4, ал. 2, чл. 54, ал. 1 и ал. 4, чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 41 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Габрово и въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР и предоставян на общината от Министерство на финансите, са установени задължения на оспорващото лице за 2021, 2022, 2023, 2024 и 2025 година, изчислени към 05.11.2025 година, за данък върху превозните средства /ДПС/ за посочено в акта превозно средство – Т. Р. 4 с рег. № [рег. номер], както и начислена лихва към датата 05.11.2025 година, като в акта е посочен размер на главница и лихва за всяка една от годините.

Между страните по делото не е налице спор относно фактите, а установените такива от настоящия съдебен състав са:

Жалбоподателят Л. В. Л. е собственик на лек автомобил Т. Р. 4 с рег. № [рег. номер], придобит през 2008 година, към която година Л. е бил с постоянен адрес в гр. Долна Митрополия, община Долна Митрополия, област Плевен, като процесният автомобил е регистриран на адреса на собственика в община Долна Митрополия, видно от свидетелство за регистрация, част І и II /л. 29/, като тази регистрация не е променяна до 24.09.2025 година, на която дата е прекратена регистрацията на автомобила /л. 29/. Видно от представените от оспорващия дубликати на приходни квитанции /л. 30-34/, данък върху превозните средства за процесния автомобил за годините от 2021 до 2025 година включително е бил заплатен от оспорващия Л. в Община Долна Митрополия.

Спорът между страните е правен и той се свежда до това компетентен ли е служител на общинската администрация при Община Габрово да издаде оспорения АУЗ и дължим ли е на тази община данъкът върху превозното средство, както и начислените лихви за забава за процесните 2021-2025 година.

Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а съгласно чл. 53 от същия закон данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Според редакцията на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ от ДВ, бр. 105 от 2014 година, в сила от 1.01.2015 година, отпада декларирането на пътни превозни средства от техните собственици за целите на данъчното облагане, с изключение на хипотезите по ал. 3, изброени лимитативно, в които e установено задължение за подаване на декларация. Данъчните задължения се формират въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи и се съобщават на данъчнозадължените лица.

Според чл. 61 от ЗМДТ /изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 година, в сила от 01.01.2019 година/ данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината по регистрация на превозното средство. Изключението от това правило е регламентирано във второто предложение на чл. 61 от ЗМДТ и според него, само в случаите по чл. 54, ал. 5 /редакцията е изменена с ДВ, бр. 98 от 2018 година, в сила от 01.01.2019 година/, данъкът се заплаща в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство. Според чл. 54, ал. 5, когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство. Следователно, принципното правило е, че данъкът върху превозните средства се заплаща в приход на бюджета на общината по постоянен адрес на собственика, а по изключение, когато собственикът няма постоянен адрес, данъкът се заплаща в общината по регистрация на превозното средство. Според редакцията на чл. 61 от закона, в сила до 31.12.2018 година, данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство, като хипотезата на неподаване на декларация отпадна в новата редакция на чл. 61 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 година.

Данъкът е задължително плащане, определено едностранно от държавата, съобразно доходите и имуществата на облагаемите лица. То изхожда от публичноправното съществуване на държавата и е задължително фиксирано публичноправно плащане. Чрез него държавата и общините обременяват лицата за посрещане на своите финансови цели в съответните държавни и общински бюджети по начин, който те едностранно определят съгласно Конституцията. В този смисъл редакцията на чл. 61 от ЗМДТ, данъкът да е дължим на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, като последният ползва /поне по презумпция/ инфраструктурата, е в съответствие с основната цел на данъка върху превозните средства за генериране на местни приходи за общините, осигуряване на средства за поддръжка на пътната инфраструктура, уличното осветление, осигуряване безопасността на движението и стимулиране на екологично поведение чрез диференцирани ставки според мощността и екологичната категория на МПС.

В конкретния случай е изпълнен фактическият състав на чл. 60, ал. 9 във връзка с чл. 61 от ЗМДТ, предвиждащ извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение да се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. Промяната в обстоятелството, имащо значение за определяне на данъка - промяна на постоянния адрес на данъчно задълженото лице, е настъпила през м. януари 2021 година, т.е. жалбоподателят от тази дата се явява данъчно задължено лице към Община Габрово, където следва да заплаща данъка.

Промяната на относимото обстоятелство - промяна на постоянния адрес обаче не е декларирана от лицето по предвидения в чл. 14, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в редакцията от ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 година, ред, според който при промяна на постоянния адрес на собственика в населено място в друга област собственикът представя ПС за промяна в регистрацията в срок до един месец от издаване на новия личен документ. Жалбоподателят е имал нормативно задължение при промяна на постоянния адрес да представи превозното средство за промяна на регистрацията в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи. Поради липса на изпълнение на това нормативно задължение, промяната не е отразена в регистрационните талони на ППС, което от своя страна препятства използването на данни за отразяването на промяната от органите на МВР, а съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ общинските служители определят размера на данъка въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, като ползването на данните от регистъра и определянето на данъка е станало възможно след прекратяване регистрацията на автомобила. С тези свои действия и бездействия, данъчно задълженото лице извлича права, като се възползва от противоправното си поведение. Лицето може да се възползва от правото да поиска от Община Долна Митрополия да му възстанови заплатените от него суми по реда на чл. 129 от ДОПК за периода от м. януари 2021 година до месеца, в който е прекратена регистрацията на автомобила - 24.09.2025 година.

Дължимостта на главницата обуславя и дължимостта на акцесорното задължение за лихва, а доколкото жалбоподателят не навежда доводи срещу конкретния размер на определения му данък и лихвата, то съдът намира, че не следва да излага съображения относно формирането на търсения размер на данъка и дължимата лихва за забава.

Предвид представената по делото Заповед № 1981 от 18.09.2020 година на Кмета на Община Габрово /л. 41/ съдът приема, че процесният АУЗ е издаден от компетентен орган.

Нормата на чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК дава възможност за издаване на акт за установяване на задължения и когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено, като в процесния случай е налице неплащане на задължението, поради което съдът намира, че не са налице съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на оспорения акт.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че Акт за установяване на задължения № [рег. номер] от 05.11.2025 година, издаден от старши експерт в Дирекция „МДТ” при Община Габрово, е издаден от компетентен орган и в границите на неговите правомощия, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта и съответно неоснователност на оспорването.