Решение № 1124 от 08.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1124 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000500446 по описа за 2024 година

Въззивното производството е образувано по жалба на К. Т. А. срещу решение № 5853/ 16.11.2023г. на СГС, ГК, 9 състав, постановено по гр.д. № 111/22г. в частта, в която е уважен иск по чл.108 от ЗС и е приложена разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК и е отхвърлен предявеният от нея насрещен иск с правно основание чл.74, ал.2 във вр. с чл.72, ал.1 от ЗС.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано. Съдът е приел, че направеното от нея възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно без да съобрази установените владение и периодите, посочени в отговора на исковата молба. Погрешно е тълкувано Решение № 3/05.04.2022г. на КС и последиците от него. Неправилно е прието, че действието му е за напред, считано от влизането му в сила на 08.03.2022г.

Това противоречи и на Р № 3/28.04.2020г. на КС. С него е дадено тълкуване на чл.151, ал.2 от КРБ относно действието на решенията на Конституционния съд. Такова тълкуване е дадено и в решения на ВКС. С прогласяването за противоконституционни на пар.1 от ЗИЗС и пар.2 от ЗР на ЗИЗС с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществено в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г.

Жалбоподателят сочи, че по

1 отношение на давностните срокове започнали да текат от 01.06.1996г. и изтекли в периода 31.12.2017г. до 19.01.2018г. следва да се зачетат придобитите права на основание придобивна давност. Не следва да се прилага мораториумът, действал за горния период. Въззивникът счита, че съдът е следвало да осъществи косвен съдебен контрол по отношение на протокол № 10/05.04.1971г. като допълнение към Протокол № 6/ 24.03.1969г. Последният е нищожен административен акт и поради това и по- късно издаденият протокол е лишен изначално от правно действие.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че косвен съдебен контрол по отношение на отчуждаването е извършен по гр.д. № 7861/15г. на СРС. Въззивникът излага, че имотът не е бил собственост на държавата, респективно на общината. С АДС е актуван само поземления имот, но не и сградата. Излага, че отчуждаването е било незаконосъобразно и фактическото завземане на имота- земя и сграда, попада в приложното поле на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. В този случаи отчуждените имоти се възстановяват в полза на лицата, от които са били отнети. Дори и сградата да е била придобита от държавата през 1971г., то с влизането в сила на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, собствеността върху нея е възстановена на лицата, от които е била отнета. Осъществената реституция изключва възможността имотът да е преминал в собственост на СО.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли иск по чл.108 от ЗС и искането по чл.537, ал.2 от ГПК и да уважи насрещния иск по чл.74, ал.2 от ЗС.

В депозиран писмен отговор Столична община и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага доводи за неоснователността й. Сочи, че на основание чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД течението на давностният срок е спряно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Столична община твърди, че е собственик на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 124 кв.м., съставляващ самостоятелен обект и включваща: сутерен изцяло с 2 мазета и жилищен етаж, състоящ се от три стаи, кухня и санитарен възел./ молба 22.03.2024г., депозирана пред САС/ Тя е изградена в имот с пл. № 7, а по предходен план № 158, от кв.1035, м. „Хиподрума“, гр. София, целият с площ от 260 кв.м. с идентификатор *** по КК и КР на район „Красно село“ одобрена със заповед № РД-18-5-/20.06.2016г. СО е собственик на поземления имот, в който е построена сградата, описани в АЧобС № 659/22.01.2001г., вписан в АВп с предхождащ АДС № 7903/05.11.1971г.

Сградата е с административен адрес ул. „***“ № 6. За нея ответникът К. А. се е снабдила с нотариален акт за собственост , придобит по давност № 54/28.09.1999г., поправен с нот. акт № 44/14.08.2000г. досежно номера на парцела. Сочи, че в РП за кв.1035, стар и нов, м. „Хиподрума“, одобрен със заповед № 63/19.02.1971г. на Главния архитект на СО, няма имот с пл. № 158, няма и парц. VII-14 и с административен адрес ул. „***“ № 6.

Административният адрес на имота е променен на ул. „ ***“ № 6 със заповед № СОА 19-278/05.09.2019г. Ищецът посочва, че имотът и сградата са отчуждени по преписка № 1665/69г. на СГНС. Решението за отчуждаване на парцела е взето с Протокол № 6/24.03.1969г., а за сградата с Протокол № 10/05.04.1971г., с което е видоизменено решение № 6/24.03.1969г. За отчуждените имот и сграда са съставени оценителни протоколи и на 30.10.1972г. е изплатено дължимото обезщетение за собствениците Н. Й. и Ф.

П.. За имота не са постъпвали искания за отмяна на отчуждаването. Между страните е водено гр.д. № 7861/15г. на СРС, приключило с влязло в сила решение по искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.109 от ЗС.

Съдът е уважил първият иск като е признал, че СО е собственик на дворно място с площ от 260 кв.м., представляващо парц. VIII-7, кв.1035, м.

„Хиподрума“. Вторият иск е отхвърлен. Столична община счита, че не са били налице основания нотариусът да признае правото на собственост върху сградата на основание придобивна давност в полза на ответника. Със заповед № СОА-20-РД-57-45/13.05.2020г. на Кмета на СО е отказано на К. А. да се отпише сградата от актовите книги за общинска собственост. За периода от м. юли 2015г. до датата на исковата молба ответникът я ползва без основание, с което неоснователно се е обогатила за сметка на собственика.

Затова ищецът моли съда да признае по отношение на ответника, че той е собственик на еднофамилна жилищна сграда с площ от 124 кв.м. и с идентификатор *** и да осъди ответника да му предаде

3 владението върху нея. Моли съда да осъди К. А. да му заплати обезщетение за ползване за периода от 15.07.2015г. до 15.07.2020г. в размер на 6 065 лв., в едно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете. Счита ги за недопустими поради липса на правен интерес, защото липсва на идентичност между имота, в който се намира сградата, посочен в нотариалния акт, с който се легитимира като собственик и този, описан в актовете за държавна и общинска собственост. Счита, че ищецът се е отказал от иска за сградата по гр.д. № 7861/15г. на СРС. Исковете са неоснователни, тъй като СО не е доказала, основанието, на което да твърди, че е собственик- отчуждаване на процесния имот. Прави възражение за придобиване на процесната сграда по давност. Счита, че по отношение на отчуждаването трябва да бъде упражнен косвен съдебен контрол. Протокол № 6/24.03.1969г. не е подписан от председателя на ИК на СГНС, поради което решението за отчуждаването е нищожно. Поради това и решението по последващия протокол № 10/05.04.1971г., с което е отчуждена сградата, е безпредметно. Отново се въвежда твърдение, че подписът в този протокол не е на председателя на ИК на СНГС. Той е неистински документ, тъй като е подписан от други лица, а не от тези, които са твърди, да са го подписали.

Ответникът поддържа, че сградата не е била актувана като държавна собственост, тъй като в АДС № 7903/05.11.1972г., тя не е описана. Държавата се е считала за собственик само на дворното място с площ от 260 кв.м. Счита за нищожна/незаконосъобразна отчуждителната процедура по чл.55а ЗПИНМ и имотите, описани в двата протокола, никога не са били отчуждавани. К. А. счита, че е собственик на сградата на основание изтекла в нейна полза придобивна давност за периода от 70те години на 20 век до настоящият момент. Първоначално я е ползвала като работилница, а след 1989г. като ресторант. Ищецът никога не е оспорвал или прекъсвал владението й.

Ответникът К. А. в срока за отговор е предявила насрещен иск срещу СО по чл.74, ал.2 във вр. с чл.72, ал.1 от ЗС. В исковата молба се твърди, че е направила необходими разноски за процесната сграда, изразяващи се в ремонт на покрива в размер на 20 954, 40лв. Тези разноски са били необходими за запазване целостта на сградата, тъй като без тях тя би погинала. За това на 4 основание чл.72, пр.2 във вр. чл.73, ал.1 от ЗС моли съда да осъди СО да й заплати необходимите разноски, при условията на евентуалност, моли те да бъдат възмездени от СО на основание чл.74 от ЗС, тъй като има качеството на добросъвестен владелец. Ако се установи, че СО е собственик на сградата, то тя е извършила разноските със знанието и без противопоставянето на собственика, а са й и възложени от него. Поради това претендира повисоката измежду двете суми- стойността на разноските и тази, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на направените разноски.

Претендира при условията на евентуалност да й бъде заплатена по- малката сума измежду направените разходи и сумата, с която се е увеличила стойността на имота. Направено е възражение за право на задържане.

По предявения насрещен иск СО, като ответник по него, е депозирала писмен отговор. С него искът се оспорва. Оспорва, че направените разноски от К. А. са били необходими за поддържане на сградата. Оспорва стойността на извършения ремонт по видове, количество и цена. Извършеният ремонт на покрива е без необходимите строителни книжа. Прави възражение за прихващане с дължимото обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД и претендираните разноски от К. А. по насрещния иск.

Ищецът черпи правото си на собственост върху процесната сграда от извършено отчуждаване през 1971г. В тази връзка са представени писмени доказателства: Протокол № 6/24.03.1969г. на ИК на СГНС, с който е извършено отчуждаването на парцел VIII-7 от кв.1035 без постройката от собствениците Н. С. Й. и Ф. А. П.. Тя е одържавена с решение на ИК на СГНС по протокол № 10/05.04.1971г. на ИК на СГНС въз основа на допълнителна справка от отдел „Отчуждаване терени“ от 18.01.1971г. За отчуждения недвижим имот- дворно място и сграда, е изготвен оценителен протокол по отчуждителна преписка № 1665/69г. на 31.03.1969г. Оценена е и сградата, която не е била отчуждена. От писмо от 02.11.1972г. , изходящо от СГНС- СД „Изграждане на София“ се установява, че на 30.10.1972г. на отчуждените собственици Н. С. Й. и Ф. А. П. е изплатено обезщетение в размер на 14 200, 33лв. за парц. № VIII-7, кв.1035.

Не се оспорва, че за дворно място с площ от 260 кв.м. , съставляващо парц. № VIII-7, кв.1035 е издаден АДС № 7903/05.11.1972г. Имотът е отстъпен за ползване на СГНС – СД „Изграждане на София“ за блок 129, 5 считано от 30.10.1972г.

Парцелът и жилищната сграда в имот пл. №7 от кв.1035 са актувани като частна общинска собственост С АЧОбС № 659/22.01.2001г. Имотът е предоставен на район „Красно село“.

По делото са представени скици от СГКК- гр. София от 22.01.2016г., скица към АЧОбС № 659/22.01.2001г. и АОС № 1657/07.07.2014г., комбинира скица, заповед № 32/10.12.2001г., решение № 64 на СОС заедно с графична част.

Не е спорно, че между същите страни е имало образувано гр.д. № 7861/2015г. пред СРС, по което предмет на положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е било дворно място, представляващо парц. VIII-7 от кв.1035г. и иск по чл.109 от ЗС. Първият от тях е уважен в полза на СО, като тя е призната за собственик на дворното място по отношение на К. А.. Другият е отхвърлен. Решението е влязло в сила на 16.11.2017г.

С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства, от които черпи за себе си права върху процесната сграда: нот. акт № 54/28.09.1999г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност и нот. акт № 44/14.08.2000г. за поправка на първия.