Определение № 683 от 14.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 683 гр. София, 14.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20251000600620 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.243, ал. 3 и сл. от НПК.

Инициирано е по жалба на адвокат П. Т., в качеството на защитник на Д. Д. Д. срещу Определение № 1243, постановено на 14.04.2025 г. от Софийски градски съд по ЧНД № 8190/2024 г. Със същото е потвърдено постановление от 05.12.2024 г. на СГП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 427/2022 г., водено против Д. Д. за престъпление по чл.

104, ал.1 от НК.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, в частта относно основанието за прекратяване. Твърди се, че в принципен план, за да се произнесе, прокурорът от СГП е извършил задълбочена оценка на събраните по ДП доказателства и крайният решаващ извод за наличие на основания за прекратяване на наказателното произовдство е правилен, но се изразява несъгласие с основанието за това вместо по чл. 243, ал.1, т.2 от НПК да бъде по т.1 на същата норма.

Защитникът подчертава в жалбата, че по досъдебното производство са събрани доказателства в достатъчен обем, от които не се установяват елементите от състава на престъплението по чл. 104, ал.1 от НК.

Формулирано е искане за изменяване на съдебния акт на СГС относно основанието за прекратяване на наказателното производство.

1

Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена от легитимирана страна и в законоустановения процесуален срок. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съставът на първостепенния съд е постановил законосъобразен и пълноценно обоснован съдебен акт, като е изложил пространно и убедително доводите, основали крайните решаващи изводи. Ето защо, Софийският апелативен съд изцяло споделя мотивите на атакуваното определение Досъдебното производство е образувано и водено срещу Д. Д. Д., който е привлечен в качеството на обвиняем за това, че в периода от неустановена дата в началото на 2020 г. до 31.03.2022 г. събирал с цел да издаде на чужда държава – Руска Федерация, информация, представнляваща държавна тайна – престъпление по чл. 104, ал.1 от НК.

След извършено разследване са установени всички правнозначими и относими факти, което очертават фактическата обстановка, възприета от прокурора и възпроизведена подробно от първата инстанция в атакуваното определение /стр. 2 – стр.6 от Определението, делото не е прономеровано /.

Въззивният съд намира, че доколкото приема фактите за пълноценно установени, не следва да ги възпроизвежда отново в съдебния си акт. Спорът в настоящото производство се отнася за основанието за прекратяване, при неатакуван краен правен резултат – прекратяване на наказателното производство.

За да се приеме /както настоява защитата на обвиняемия Д./, че е налице основание за прекратяване по чл.243, ал.1, т.1 от НПК следва да се установи с категоричност или че фактически не е осъществено вмененото поведение, или че такова изобщо/изначално и по принцип не съставлява престъпление. Прекратяването на наказателното производство по чл.243, ал.1, т.2 от НПК следва, съответно, да почива на убеждението, че след щателно и пълноценно разследване все така не са събрани доказателства за фактическо извършване на едно иначе съставомерно деяние, или че не е доказано наличието на един или повече конкретни съставомерни признаци на инкриминирания престъпен състав от НК.

В конкретния случай, правилно съдът в първата инстанция е приел, че за да се произнесе с атакуваното постановление, прокурорът от СГП, след извършените ПСД и въз основа на събраните доказателства е очертал фактическите рамки, относими към обвинение по чл. 104, ал.1 от НК.

Поначало действията по събиране на информация, съставляваща държавна тайна /по своето съдържание или поради нейното класифициране като такава по преценка на ръководния компетентен орган/, със специална цел да бъде предоставена на чужда държава, съставлява престъпление. Именно в такива действия по събиране на информация е обвинен Д. Д.. В постановлението за 2 прекратяване са описани всички действия на обвиняемия по създаване и поддържане на контакти с лица- източници на данни, които, освен ползване и предоставяне на обв.Д. на общодостъпна информация, са създавали писмени анализи в областта на международната сигурност, геостратегически и външнополитически становища и прогнози. Съдът в настоящото производство проверява преценката на прокурора относно това доколко в хода на разследването се явява доказано, че тази събирана от обвиняемия във връзка с работата му съставлява държавна тайна, за да е налице елемент от обективна страна на състава по чл. 104, ал.1 от НПК. Това, обаче, се разглежда през призмата на въпроса относно доказаността на обвинението.

С основание съдът в първата инстанция е споделил възприетото от прокурора по фактите. На първо място, не е налице основанието по чл. 24, ал.1, т.1, предл.първо- в действителност е налице деятелност на обвиняемия Д.. Установено е, че същият е получавал информация от св. К. в инкриминирания период, свързана с поставяни от него теми относно геополитически тенденции в Западните балкани, част от която е предавал на св.К.. В разпита на свидетеля К., същият потвърждава, че информацията, която е предоставял е търсил и събирал от общодостъпни източници. По принцип това обстоятелство не обуславя несъмнен извод за изначална несъставомерност на деянието поради непопадане на информацията под дефиницията „държавна тайна“, доколкото по преценка на компетентния орган в ДА“НС“ самият краен продукт на създадените въз основа на информацията от СМИ анализи в принципен план би могъл да съставлява такава, ако попада в приложното поле очертано в Списък /приложение 1 към ЗЗКИ/ на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Изводът на прокурора за недоказаност на такава хипотеза по см.на чл.243, ал.1, т.2 НКП се явява правилен и обоснован и правилно е бил споделен и от градския съд. Възприето като правилно в този смисъл е следващото становище на прокурора и по отношение на наличие на престъпление по чл.357 от НК поради липса на доказателства за предмет на същото - информация, представляваща държавна тайна. Липсват и доказателства относно разкриване от обв. Д. на св. Г., на класифицирана информация. Не се установява Д. да е съобщил на Г., че К. е лице, която се проучва за привличане като сътрудник на ДАНС. Посоченото твърдение е опровергано от св. Г..

САС се солидаризира и с формирания краен извод на СГС, че при анализа и оценката на доказателствата прокурорът не е допуснал грешки, като 3 в съответствие с изискванията на закона прокурорът е обсъдил всички доказателства по делото и се мотивирал в необходимата и достатъчна степен.

При проверка законосъобразността на атакувания акт, съдът намира, че правилно прокурорът е приел при така установените факти, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство, поради това, че обвинението е недоказано, че в хода на разследването не са събрани достатъчно доказателства потвърждаващи обвинителната теза.

За да се уважи искането на защитата за изменение на основанието, на което е прекратено производството, а именно че деянието не е престъпление, следва от установената фактическа обстановка да се направи непосредствен извод за изначална обективна или субективна несъставомерност на описаните и вменени на обвиняемото лице действия. В конкретния случай е констатирана деятелност на обвиняемия Д. в рамките на професионалната му дейност, установени са лицата, с които е контактувал и същината на събираната от него информация, но е останала недоказана по несъмнен начин тезата на обвинението, че тази дейност на Д. е била насочена към постигане на специална цел за предоставяне на чужда държава. Недоказана остава и възможността събираната информация да се квалифицира като държавна тайна. Тези констатации обуславят извод за наличие на основание за прекратяване по чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, а не по т.1 от същата норма, както правилно е приел и СГС при извършения инстанционен контрол на постановлението на прокурора за прекратяване на НП. Всъщност, твърдението на защитника във въззивната частна жалба, че от доказателствата не се установяват елементите от състава на престъплението по чл. 104, ал.1 от НК са в синхрон с това становище.

В заключение, Софийският апелативен съд намира, че изводите на първоинстанционния съдебен състав за материална законосъобразност и обоснованост на постановлението на СГП са правилни, по изложените в проверяваното определение мотиви. Ето защо, настоящият въззивен състав приема, че първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което, след проверка по реда на въззивния контрол, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски апелативен съд, 5 състав

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1243 от 14.04.2025 г. постановено по ЧНД № 8190/2024 г по описа на Софийски градски съд, с което е се потвърждава постановление от 05.12.2024 г. на СГП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 427/2022 г., водено против Д. Д. за престъпление по чл. 104, ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5