Решение № 3469 от 20.04.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2392/2025
- Вид
- Решение № 3469
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 20.04.2026
- Състав
- Лилия Александрова
Други актове по делото
- Разпореждане № 964 от 02.02.2026 · Лилия Александрова
- Определение № 1975 от 04.03.2026 · Лилия Александрова
Цитирани разпоредби
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.186а, ал.6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3469
Бургас, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - VI-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА административно дело № 20257040702392 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят Х. Р. Х., [ЕГН], с адрес: с.Дъбник, ул. „Хризантема“ №21, чрез адвокат А. А., със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 49, е оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000654/24.11.2025 г., издадена от В. Н. С. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП му е наложена ПАМ, изразяваща се в изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, в нея не са посочени фактическите и правни основания за издаването й, не е посочен срокът, в който заповедта може да се обжалва, нито кой е горестоящия орган. Твърди се, че изводът на административния орган относно отнемането на всички контролни точки не е верен. Счита, че не е получил уведомление за изчерпването на точките. Твърди, че с предварителното изпълнение на заповедта се накърняват негови права и законни интереси, а и в самата заповед никъде не е посочено, че тя подлежи на предварително изпълнение, а в обстоятелствената част на заповедта не са посочени наказателните постановления, с които са отнети контролните точки. Твърди, че не е уведомяван за наказателните постановления, в случай че те са връчени по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Иска обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат А., поддържа жалбата, представя писмено доказателство, което касае здравословното състояние на брат му и иска обжалваната заповед да бъде отменена. Твърди, че наказателно постановление № 24-0320-000256/2024 г. на РУ Поморие, с което са му отнети 10 контролни точни, не му е връчено. Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 307 евро.
Ответникът - В. Н. С. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.
ФАКТИ:
Според мотивите на обжалваната заповед жалбоподателят е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС поради това, че са му отнети всички контролни точки със следните наказателни постановления:
1.наказателно постановление № 24-0320-000256/02.05.2024 г. на РУ Поморие, влязло в сила на 07.01.2025 г., с което са отнети 10 контролни точки;
2. наказателно постановление № 24-0320-000887/13.01.2025 г. на РУ Поморие, влязло в сила на 03.07.2025 г., с което са отнети 10 контролни точки;
3. наказателно постановление № 25-0320-000220/02.05.2025 г. на РУ Поморие, влязло в сила на 03.07.2025 г., с което са отнети 10 контролни точки;
4. наказателно постановление № 25-0320-000344/02.07.2025 г. на РУ Поморие, влязло в сила на 24.07.2025 г., с което са отнети 10 контролни точки или общо са отнети 40 контролни точки от наличните 39.
Наказателните постановления са представени по делото. Първото наказателно постановление № 24-0320-000256/02.05.2024 г. не е връчено на жалбоподателя по реда на ЗАНН. В него няма отбелязване за такова връчване, но на л.14 от делото е представена извадка от АИСАНД, в която нарушението, наказателното постановление и всички елементи, свързани с нарушението, са описани. От тази справка се установява, че на 23.12.2024 г. наложената с това наказателно постановление глоба е била платена, за което на л.15 от делото е представено доказателство – платежно нареждане. От него се установява, че именно жалбоподателят е извършил плащането. Съгласно чл.186а, ал.6 от ЗДвП за връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането. Тоест, в случая това наказателно постановление е връчено на датата, на която е платена от жалбоподателя определената глоба, или по отношение на въпросното наказателно постановление, с което действително са отнети 10 контролни точки, правилно в обжалваната заповед е посочено, че е влязло в сила на 07.01.2025 г., когато са изтекли предвидените в закона 14 дни за обжалването му.
Следващото наказателно постановление, на което се е позовал органът, е наказателно постановление № 24-0320-000887/13.01.2025 г. Това наказателно постановление е връчено лично на жалбоподателя на 18.06.2025 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 03.07.2025 г. С него са отнети 10 контролни точки.
Третото наказателно постановление № 25-0320-000220/02.05.2025г. също е връчено лично на жалбоподателя отново на 18.06.2025 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 03.07.2025 г. Отново са отнети 10 контролни точки.
Последното наказателно постановление № 25-0320-000344/02.07.2025 г. е връчено лично на жалбоподателя на 09.07.2025 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 24.07.2025 г. С това наказателно постановление също са отнети 10 контролни точки.
Общо в рамките на една година и два месеца на жалбоподателя са отнети 40 контролни точки.
Обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя на 24.11.2025 г. Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез органа на 26.11.2025 г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5, буква „а“, 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по Закона за движение по пътищата, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР Бургас (л.20, т.1.8) полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по Закона за движение по пътищата. Освен това, със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.8) ответникът е оправомощен и да осъществява контрол по Закона за движение па пътищата в рамките на обслужваната от него територия (т.1.3.2).
При издаване на заповедта е спазена предвидената в закона писмена форма. Обратно на твърденията в жалбата, заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й. фактическите основания са описанието на четири влезли в сила наказателни постановления, с всяко от които са отнети по 10 контролни точки, а правното основание е чл.171, т.4 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението относно посочването на срока за обжалване. В оспорената заповед изрично е записано, че тя може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административен съд Бургас или пред горестоящия административен орган. Непосочването на конкретния горестоящ административен орган не е съществено нарушение, което да опорочава законосъобразността на заповедта, тъй като всички нейни реквизити, които касаят обжалването, имат значение само относно допустимостта на жалбата. В случая жалбата е допусната до разглеждане и се е състояло състезателно съдебно производство. Затова непосочването на конкретния горестоящ орган, при положение че жалбоподателят е оспорил заповедта пред съда, не е съществен пропуск, който може да я опорочи.
Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
В настоящия случай административният орган е доказал, че в периода от 07.01.2025 г. (когато е влязло в сила първото наказателно постановление) до 24.07.2025 г. (когато е влязло в сила последното наказателно постановление) на жалбоподателя са били отнети общо 40 контролни точки от първоначално притежаваните от него 39 контролни точки. Това означава, че са изпълнени изискванията на закона, визирани в чл.157, ал.4 и жалбоподателят е загубил своята правоспособност, поради което е следвало да върне свидетелството си за управление на МПС. След като не го е сторил, административният орган е издал процесната заповед, с която е иззел това свидетелство.
В жалбата, без да се посочва конкретно наказателно постановление, се твърди, че контролните точки могат да се отнемат едва след като съответното наказателно постановление влезе в сила. В процесния случай е доказано, че и четирите наказателни постановления са влезли в сила. В този смисъл неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат А., направено в устните състезания, че наказателно постановление № 24-0320-000256/2024 г. не е връчено и не е влязло в сила. При обсъждане на фактите по-горе в решението съдът посочи, че това наказателно постановление е влязло в сила на основание чл.186а, ал.6 от ЗДвП, тъй като е връчено на датата когато е била платена определената с това наказателно постановление глоба. Органът е представил доказателства за извършеното плащане, както и че то е осъществено на 23.12.2024 г., която дата според посочената норма се счита за дата на връчване на това наказателно постановление. След като то не е било обжалвано, е влязло в сила на 07.01.2025 г., както е посочено в мотивите на обжалваната заповед.
Възраженията, свързани с предварителното изпълнение на заповедта са неоснователни. Това предварително изпълнение настъпва по силата на закона с издаването на заповедта и административният орган няма задължение изрично да вписва това обстоятелство в нея. Съдът обръща внимание, че в жалбата се съдържат възражения, касаещи предварителното изпълнение на заповедта, но няма изричен петитум, насочен към искане за спиране на това предварително изпълнение, по която причина и съдът не се е произнесъл по такова искане, тъй като счита, че то не е предявено. В жалбата единствено има петитум за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.
На последно място съдът, след като се запозна със съдържанието на всяко от четирите влезли в сила наказателни постановления, установи, че административният орган не е подходил отговорно към задължението си вярно да посочи оставащите контролни точки след отнемането на конкретните контролни точки с всяко от наказателните постановления. Например, с наказателно постановление № 24-0320-000256/2024 г. са отнети 10 контролни точки, но въпреки това е посочено, че на водача му остават 39 контролни точки, вместо 29. Със следващото наказателно постановление № 24-0320-000887/13.01.2025 г. е посочено, че на жалбоподателя му остават 29 контролни точки, въпреки че той има отнети вече 20 контролни точки, или всъщност му остават 19, а не 29 контролни точки. В следващите два наказателни постановления въпросният израз, който съдържа указание колко контролни точки остават, също не съдържа вярно число. Във всяко от тези две наказателни постановления е посочено, че на жалбоподателя му остават 29 контролни точки, а всъщност му остават, съответно 9 и - 1 контролна точка. Въпреки това съдът счита, че за да се приложи принудителната административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП, е необходимо да са били налице предпоставките на чл.157, ал.4 от ЗДвП, а именно на водача да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за управление на МПС. На процесния жалбоподател тези контролни точки са отнети с четири влезли в сила наказателни постановления в периода от 07.01.2025 г. до 24.07.2025 г. и затова наложената ПАМ с процесната заповед се явява законосъобразна от гледна точка на приложението на материалния закон.
Разпечатката съдържа 36 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/829332aa-6da0-4d7d-9770-94274af0bc96