Протокол № 192 от 30.04.2026, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 148/2026
- Вид
- Протокол № 192
- Подписан
- 30.04.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 291, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 331, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 192 гр. Сливен, 30.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Н. Н. Я.
Членове:
М. Цв. С.
С. Т. М. М. при участието на секретаря П. М. С. и прокурора В. Й. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от М. Цв. С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600148 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява Окръжен прокурор В. Г..
Въззиваемият-подсъдим З. Г. З., редовно призован, се явява лично. За него се явява и служебен защитник адв. К. Г. от АК – С.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. З.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК съдът представя следния доклад:
Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест и 1 допълнителен протест на прокурор от Районна прокуратура - С. против присъда /грешно посочено в протестите решение/ № 24/06.02.2026 година по НОХД № 1472/24г. на Районен съд С..
С атакуваната присъда е признат подсъдимият З. Г. З., роден на ******* г. в гр. С., жител и живущ в гр. *******, български гражданин, със средно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН **********, за невиновен в това, че: на ******* г. в гр. С., в условията на домашно насилие, чрез съобщения в „уатс ап“, с думите: „ще те убия“, „ще ти скъсам главата“, „ти ще ми видиш другото лице“, както и чрез действие - посетил дома й в гр. ******* и в разговор по телефона чрез думите „ей сега влизам и ти скъсвам главата“, се заканил на М. К. Г., родена на ******* г. от гр. С., с убийство и тези закани са възбудили у нея основателен страх от осъществяването им, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3, вр.ал.1 от НК.
В протеста и допълнителния протест се поддържа, че няма съществено противоречие в показанията на свид. М.Г. и свид. М. Г., относно времето, когато свид. М.Г. е получила съобщенията, съдържащи закани за убийство от страна на подс. З.. И двете свидетелки твърдят, че заплахите са изпратени чрез съобщения в приложението „WhatsApp“, като според показанията на свид.
М.Г., тя е започнала да ги получава след обяд на ***** г. Свид. М.Г. твърди, че след полунощ подс. З. е звъннал на „WhatsApp“ и чрез камера и показал, че е пред дома и, като отново е отправил закана с думите „ей сега влизам и ти късам главата“. Тези закани са били чути по същото време от свид. Б. Ц., тъй като телефонът на свид. М.Г. е бил включен на видеоразговор. Безспорно по делото е доказано, че от страна на подс. З. е отправена закана за убийство спрямо свид. М.Г.. Безспорно, заканата е възприета от пострадалата, която според нейните и на останалите свидетели по делото е била много притеснена, заключили са всички врати и прозорци. Според заключението на изготвената по делото комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, в обстоятелствената част, а и в заключението е посочено, че при инцидента на **********г. свид. М.Г. е изпитала основателен страх от осъществяване на отправените спрямо нея закани за убийство. Действително са налице несъществени логично обясними противоречия в показанията на свидетелите, включващи разминавания в час, второстепенни детайли /начина на отправените закани/, последователност на маловажните действия, както и 2 дребни описания, но те не засягат основните факти по обвинението, а именно: извършено ли е деянието, кой го е извършил и има ли умисъл. Иска се да се отмени присъдата, с която З. Г. З. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл.144 ал.3 т.1 и т.3 вр. с ал.1 от НК, като бъде признат за виновен и му бъде наложено съответното наказание.
В протеста не се съдържат искания за събиране на доказателства по делото.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на съда, съдебния секретар.
Няма да соча други доказателства.
АДВ. Г.: Нямаме искания за отвод на съда, съдебния секретар. Няма да соча други доказателства.
ПОДС. З.: Нямам искания за отводи. Искането ми е да се призная за виновен и тъй ще съдействам на прокуратурата. Няма да соча други доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото ПО СЪЩЕСТВО на основание чл. 333, ал. 1, вр. чл.
291, ал. 2 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: С присъда на СлРС по НОХД № 1472/2024 година подс.
З. З. е признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК. Считам, че постановената присъда на първоинстанционния съд е необоснована, неправилна и незаконосъобразна, тъй като съдът неправилно е оценил доказателствения материал по делото и неправилно е приел, че подс. З. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 , т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК. По постановената оправдателна присъда първоинстанционния съд е мотивирал с няколко обстоятелства. На първо място съдът е приел, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, че за това, че на ******* година чрез съобщение в 3 приложението в „уатс апс“ подс. З. е отправил закани по отношение на пострадалата М.Г., изразяващи се в думите: „ще те убия“, „ще ти скъсам главата“, „ ти ще видиш другото ми лице“, заканвайки се с това с убийство.
Неправилно съдът е приел, че са налице противоречия в показанията на св.
М.Г. и св. М. Г., като споделям изцяло становището, изложено в протеста на РП – С., че това са несъществени противоречия и не променят основния факт, а именно на отправените няколкократни закани заплахи към М.Г. от страна на подс. З.. Тези противоречия, които съдът е приел, отново подчертавам са несъществени. И те са логично обясними, доколкото се изразяват единствено и само в разлика във времето в часово отношение на извършването им, но безспорно установено, че всички те са извършени в рамките на време, посочено в обвинителния акт и това, че те са безспорно извършени от подсъдимия. В присъдата си първоинстанционният съд е коментирал и въпроса дали отправените закани от страна на подсъдимия действително са възбудили страх у М.Г.. Съгласно установената съдебна практика за съставомерността на извършеното от обективна страна не е необходимо да има индиции за реална опасност от осъществяване на заканата. Така, че е без значение възможността или невъзможността деецът да реализира тази закана.
За извършването на престъплението по чл. 144, ал. 3 не се изисква в момента на заканата извършителят да има оформено решение да е извършил убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. По делото са налице категорични доказателства, съдържащи се преди всичко и в показанията, а и в показанията на свидетелите по делото, но и в заключението по назначената експертиза, от които безспорно се установява, че с отправените закани подс. З. е предизвикал основателен страх у М.Г., а именно страх от извършване на убийство. Независимо от това сред обективните признаци на заканата с убийство не е включено изискване действително да е било предизвикан страх към лицето, към което е отправена заканата за убийство. За осъществяване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е достатъчно само да е упражнен психически тормоз по отношение на пострадалия, като е достатъчно този тормоз да е обективиран в думи или действия, които сочат реална и действителна заплаха за живота на лицето, по отношение на което е отправена заплахата. В този смисъл е и Решение № 60181/19.11.2021 година по наказателно дело № 745/2021 година на ВКС, 3-то наказателно отделение. Изложените съображения и доколкото 4 считам, че протеста на първоинстанционната прокуратура – Районна прокуратура е изцяло основателен и доколкото намирам, че по делото са събрани категорични и несъмнени доказателства подс. З. да е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен Ви предлагам да отмените на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК постановената присъда на РС-С. по наказателно дело № 1472/2024 година и да постановите нова, с която да признаете подс. З. за виновен, за деянието по което е обвинен. В случай, че бъде признат за виновен с оглед на данните за осъждане на лицето мисля,че към момента на извършване на деянието същия е бил реабилитиран за предходните си осъждания и по принцип не е налице пречка за поведението на чл. 66 от НК. Но отделно от това с оглед личността на подсъдимия, данните за предходни осъждания, сочещи на висока степен на опасност, считам че наложено ефективно наказание, макар и в минимален размер би постигнало целите на наказанието по чл. 36 от НК.
АДВ. Г.: Уважаеми въззивни съдии, ние оспорваме протеста на РП-С..
Считаме, че с оглед събрания доказателствен материал по делото не се установи по безспорен начин, че моя доверител е осъществил състава на деянието, описано в обвинителния акт. В този смисъл, моля да постановите решение, с което да потвърдите присъдата на Районен съд – С. като правилна и обоснована и моля той да бъде оправдан.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. З. Г. З..
ПОДС. З.: Признавам се за виновен, искам да съдействам на прокуратурата и искам да си тръгна. Никога не съм посягал на някой. Никога не съм имал пречки и реални спречквания. Детето имаше висока температура, наложи се да се обадя, молих я само да я видя дали й е минало, бях доставил лекарства. Тя ми отказа. Доброволно съм дал детето си. Другото ми лице не значи посегателство. Това значи, че до сега съм се държал правилно. Не ми даде да си ползвам правата по документи, които са ми дадени от съда.
Признавам се за виновен. Никого не съм имал намерение да осъществя нещо.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. З. Г. З..
ПОДС. З.: Нищо не искам от съда. Искам да съдействам.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът ОБЯВИ присъдата си като 5
РАЗЯСНИ на страните правото им на жалба и/или протест и ОБЯВИ, че мотивите ще бъдат изготвени в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:42 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6