Определение № 233 от 18.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 207/2025
- Вид
- Определение № 233
- Подписан
- 18.07.2025
- В сила
- 18.07.2025
- Състав
- КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.5, ал.1 · Закон за лечебните заведения
- чл.253 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.282 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 ал. 4 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 233 гр. Велико Търново, 18.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:
КРАСЕН Г.
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно частно наказателно дело № 20254000600207 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е въззивно по реда на глава двадесет и втора от НПК вр. с чл. 249 ал.3 НПК.
Въззивното производство е образувано по частен протест на Окръжна прокуратура-гр.Ловеч, срещу протоколно определение № 317 от 25.04.2025год., постановено по НОХД № 90/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч, в частта по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, с която е прекратено съдебното производство по НОХД № 90/2025год. по описа на Окръжен съдгр.Ловеч и делото е върнато на Окръжна прокуратура-Ловеч за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите.
С частния протест е заявено оплакване, че определението на първоинстанционния съд в протестираната му част е неправилно и необосновано.
Излагат се съображения, че доколкото изобщо става ясно от мотивите на ОС-Ловеч в какво се изразява липсата на прецизност, неправилната формулировка и цитирането на правни норми, които не са били съотнесени към конкретни нарушения, при изготвяне на обвинението на Н., явно се налага същото да бъде допълнително разяснено, но не на самата нея и защитата й, тъй като не били направени такива възражения от тяхна страна, а за останалите участници в съдебна фаза на наказателния процес.
Излага се, че на първо място следва да се разясни, че по отношение на подсъдимата Н., в изготвения обвинителен акт са надлежно описани общо три групи извършени при условията на продължавано престъпление от нея нарушения на служебните й задължения /самостоятелно и в съучастие/ и неизпълнение на служебните задължения, накратко пресъздадени, както следва:
1
-самостоятелно извършени нарушения на служебните задължения, като представител на възложител на обществени поръчки, свързани с откриване и провеждане на процедура по ЗОП;
-самостоятелно неизпълнение на служебните задължения, като представител на участник в процеса на строителството-възложител, съобразно ЗУТ при извършване на процесните СМР;
-в съучастие с подсъдимия И. извършени нарушения на служебните задължения, като ръководител на организация от публичния сектор, съобразно ЗФУКПС, свързани с разпореждане с публични средства, самостоятелно също извършено при условията на продължавано престъпление.
Посочва се, че при формулиране на отделните пунктове по обвинението на Н. е възприет подход, при който първоначално се изведени конкретните правни норми, вменени й по длъжностна характеристика задължения и договорни клаузи, които цялостно определят дължимото от нейна страна поведение, съобразно качеството й и съответните на него служебни задължения, след което е прецизно описана инкриминираната й деятелност, впрочем целенасочено предприета, конкретно извършените или пропуснатите, но дължими и изискуеми действия, цялостно довели до настъпване на съставомерни общественоопасни последици.
Излага се, че действително в обвинението на подсъдимата Н. са цитирани правни норми, въвеждащи общи принципи, върху които са изградени ЗОП, ЗУТ и ЗФУКПС и наред с това са отразени и вменени й по длъжностна характеристика задължения, също въвеждащи в общ порядък изискването за осъществяване на дейността й в законосъобразен порядък.
Посочва се, че цитирането в обвинението на тези текстове не е самоцелно и просто, за да запълни бланкетната норма на чл.282 от НК, а същите имат пряко отношение към дължимото, евентуално и добросъвестно изпълнение на служебните задължения на Н.. Излага се, че е факт, че законодателят не е създал конкретни разпоредби за всеки казус, който може да възникне пред длъжностните лица, и конкретно не е разпоредил: „да не се открива и провежда процедура по ЗОП от съответен вид ако не са налице основанията за това“ и/или „да не се открива и провежда по незаконосъобразен начин процедура по ЗОП“; „да не се допускат пропуски при документиране на всички обстоятелства, свързани със строителството и при съставяне актове и протоколи по време на строителство“; „да не се извършва разход на публични средства без да са налице основанията за това и без да е спазена съответната процедура“ и т.н., които евентуално да са скрепени с наказателна санкция за нарушилия забраната. Посочва се, че законовите задължения на Никофорова не се изчерпват само в една или две норми, а произтичат от няколко източника, от които са извлечени относимите към конкретната й престъпна деятелност. Възразява се, че не следва да се приема тезата на ОС- Ловеч, че е допусната липса на прецизност и неправилно формулиране на обвинението, като вероятно се има предвид посочването на правни норми, прогласяващи общи принципи, тъй като същите имат пряко отношение към точното, добросъвестно, безпристрастно и в съответствие със законите в РБ и съгласно правомощията на подсъдимата Н. по отношение на възложената й по работа и изпълнението на служебните й задължения. Настоява се, че е абсурдно да се предполага, че в ЗЛЗ и във вътрешноведомствени актове на M3 на РБ, в ЗОП, в ЗУТ, в ЗФУКПС или в други нормативни актове, ще има разпоредби, които да забраняват извършването на противоправни действия от страна на 2 длъжностните лица-директори на лечебни заведения за болнична медицинска помощ по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, при осъществяването на дейността им и/или на назначените на длъжност „главни счетоводители“. Твърди се, че наличието на такива би противоречало изобщо на коментираните по-горе принципи, на които са изградени тези нормативни актове, на предвидените в тях процедури, на характера и съдържанието на длъжността, заемана от подсъдимата Н. и на правомощията, които са й дадени, съгласно същите и други нормативни актове.
Според автора на частния протест същественото е, че цитираните в обвинението правни норми, вменени й по длъжностна характеристика задължения и договорни клаузи, не са пожелателни и изпълнението им или не, не подлежи на преценка, и ако Н. се била съобразила с всяка една от тях, то тя щяла на всеки един етап адекватно да защити интереса на представляваната от нея ДПБ- Карлуково, като изпълни законосъобразно задълженията, а не чрез целенасоченото и последователно /каскадно/ нарушаване, да набави облага за подсъдимия Х., както и да причини в резултат от извършеното вменените й неимуществени вредни последици.
Посочва се, че са аналогични съображенията и по отношение на обвинението на подсъдимия И., тъй като деянието му е извършено в съучастие с подсъдимата Н., като следвало да се съобрази, че защитникът на двамата и самите не са направили възражения в нито един етап, включително и пред ОСЛовеч, че е допуснато процесуално нарушение, което е довело до невъзможност или ограничаване на възможността да бъде осъществявана защитата им.
Посочва се, че изложеното в по-горните абзаци има отношение и към будещото недоумение неразбиране на ОС-Ловеч за стойността на причинените в резултат от деянието на двамата подсъдими настъпили вредни последици. Посочва се, че същите възлизат в общ размер на 900000 лева, тъй като - както е посочено в ОА на л.15, те са заплатени въз основа на изцяло незаконосъобразна и изначало опорочена процедура по възлагане на обществена поръчка и съответно е сключен договор за строителство, на следващ етап и при изпълнение на този договор не са били изпълнени дори и в минимален обем задълженията на възложителя по същия, чрез които биха могли да бъдат подложени на контрол изпълнените неясно от кого и по какъв начин строителни дейности в техния вид, количество и качество, паралелно и след което, без да бъде извършено каквото и да е, съобразно изискванията на ЗФУКПС, и са наредени лично и посредствено банкови преводи с посочения общ размер. Твърди се, че е явно, че не е следвало да бъде заплатено каквото и да е на конкретния изпълнител, тъй като същият е избран като такъв по незаконосъобразен ред, от страна на същия или на друго лице са извършени обем строителни дейности, неизползваеми и понастоящем, без върху тях да е осъществяван контрол от какъвто и да е вид, като са били преведени публични средства към банкова сметка с титуляр този изпълнител, отново при цялостно неспазване на съответната за това обоснованост, и то на сума в абсолютен размер, надвишаваща почти двукратно изпълнената строителна дейност, без за нея изобщо да се дължи нещо.
Излага се, че по отношение на интерпретацията на ОС-Ловеч за допуснато твърдяното процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на подсъдимия Х., автора на частния протест намира, че не може да се приеме това неправилно формирано съждение, тъй като в 3 описателната част на диспозитива на обвинението коректно и непротиворечиво са отразени конкретните му изпълнителни деяния, посочени в ал.2 и ал.1 на чл.253 от НК - „получил имущество-парични средства“ и „извършил финансови операции с имущество-парични средства“. Посочва се, че биха могли да бъдат споделени констатациите на ОС-Ловеч в тази насока, ако погрешно или по друга причина в цифровото изписване на съответната правна квалификация е посочена например друга алинея от чл.253 от НК, което в настоящия случай не било така. Твърди се, че посочването единствено на съответната и относима алинея от чл.253 от НК, без конкретните предложения и алтернативи, е често срещано в съдебната практика в РБ, включително по дела, разглеждани в рамките на триинстанционно съдебно производство, като в подкрепа на това се сочат някои от тях: присъда №191/26.05.20Юг. на СГС по НОХД № 218/2009г., решение №50/26.04.2012г. на АС-София по ВНОХД №1203/2011г., решение №420/15.11.2012г. на ВКС по н.д. №1251/2012г.; присъда от 06.11.2013г. по НОХД №С-203/2012г. на СГС, присъда № 15/17.05.2017г. на АС-София по ВНОХД №524/2014г., решение №309/11.04.2018г. на ВКС по н. д. №1156/2017г.; присъда №142/30.05.2019г. на СГС по НОХД №258/2017г., решение №29/23.01.2020г. на АС-София по ВНОХД №885/2019г., решение №8/05.02.2021г. на ВКС по н.д. №655/2020г.; присъда №260002/09.03.2021г. на ОС-Перник по НОХД №289/2019г., решение №35/18.02.2022г. на АС-София по ВНОХД №908/2021 г.. Твърди се, че за разлика от ОС-Ловеч, останалите изброени съдебни инстанции не са констатирали порок в тази насока, а са разгледали внесените ОА, съответно постановили своите актове е в този смисъл липсват основания ОС-Ловеч да се различава от останалите първоинстанционни съдилища в РБ при внасяне на ОА за деяния в хипотезите на чл.253 от НК. Посочва се, че единствена „основа“ за твърдяното от ОС-Ловеч допуснато процесуално нарушение, се явява становището на защитата на подсъдимия Х., което е изложено едва на разпоредително заседание, докато на предходен етап в досъдебната фаза на производството-при предявяване на постановление за привличането му като обвиняем, при проведения му разпит и при предявяване на материалите от разследването, такава „неяснота“ на обвинението и такава „невъзможност“ да се организира защитата спрямо същото, не е съществувала за него и процесуалния му представител, което според автора на частния протест води до обоснования извод, че се цели единствено забавяне разглеждането на делото в съдебна фаза.
С оглед изложеното представителят на ОП-Ловеч счита, че не са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване на правото на защита.
Иска се Великотърновския апелативен съд да отмени протоколно определение № 317 от 25.04.2025год., постановено по НОХД № 90/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч, в частта, с която е прекратено съдебното производство по НОХД № 90/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч и делото е върнато на Окръжна прокуратура-Ловеч за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в мотивите на определението, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в частния протест, материалите по делото и като извърши служебна проверка за правилността на атакуваното с частния протест определение, приема за 4 установено следното:
Разпечатката съдържа 27 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/829282f4-50d7-40c9-8f57-3c0d281e4f82