Решение № 649 от 29.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Варна, 29.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20213110203818 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от И. И. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №21-0819-002938 от 09.08.2021 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.174, ал.3, ЗДвП, на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 2000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 месеца.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Вечерта на 05. срещу 06.06.2021 г. свид. Д. А. – мл. автоконтрольор при Четвърто РУ ОД МВР Варна посетил в в с. Константиново, обл. Варна, сигнал за ПТП с повредено оградно съоръжение при маневра от конкретно МПС, напуснало произшествието в посока гр. Варна, при което подал уведомление за установяване на съответното превозно средство и неговия водач.

Около 02:00 ч. на 06.06.2021 г. в гр. Варна, по бул. „*, в района на автобусна спирка „КЗ“, при управление на т. а. „Форд Транзит“, рег.№* в посока от кв. „Аспарухово“, въззивникът бил спрян за проверка от свид. Г. Г. – служител в Първо РУ при ОД МВР Варна. След като установил самоличността на водача, той уведомил за съответствие на 1 превозното средство с подаденото уведомление от свид. Д. А., който скоро след това пристигнал на място и след като проверил документите на водача и превозното средство, разпоредил провеждане на проба с техническо средство дрегер за установяване концентрация на алкохол в кръвта, при което въззивникът отказал, както да се проведе пробата с техническо средство, така и да подпише и да получи издаденият му от свид. Д. А. талон за медицинско изследване. Поради това, свид. Д. А. съставил спрямо въззивника АУАН №332517 от 06.06.2021 г. за нарушение по чл.143, ал.3, пр.1 ЗДвП, в който като свидетел бил посочен Г. Г., тъй като имал преки възприятия, както за спирането на превозното средство и установяването именно на въззивника като негов водач, така и за отказа на въззивника да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство дрегер и да подпише и получи съставения талон за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта.

На 14.06.2021 г. съставеният от свид. Д. А. АУАН спрямо въззивника бил анулиран и преписката била изпратена по компетентност до Сектор „Пътна полиция“ поради констатация, че в качеството на автоконтрольор при Четвърто РУ при ОД МВР Варна, свид. Д. А. не е имал правомощия за констатиране на нарушение по ЗДвП извън рамките на обслужваната от съответното РУ територия, където съответното нарушение всъщност е било установено.

На 18.06.2021 г. свид. Д. Д. – инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, въз основа на преписка №442р-17875 от 14.06.2021 г. и с участие на свидетелите Д. А. и Г. Г., съставил спрямо въззивника АУАН №725138 за това, че на 06.06.2021 г. около 02.50 ч. в гр. Варна, по бул. „*“, в посока от кв. „Аспарухово“, на автобусна спирка „КЗ“ управлява т. а. „Форд Транзит“, рег.№В*, собственост на М. С.от гр.

Игнатиево, като отказва да бъде проверен за употреба на алкохол с техн. средство „Алкотест – Дрегер 7510“, фабр.№085751, с което нарушил чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП. Акта бил връчен лично на въззивника на 19.06.2021 г.

В предоставения срок въззивникът представил писмено възражение, по което, назначена от наказващия орган комисия изготвила справка рег.№819р-20085 от 13.07.2021 г., в която формирала становище за правомерност и законосъобразност на съставения АУАН.

Въз основа на съставения акт било издадено и оспореното НП №21-0819002938 от 09.08.2021 г. срещу въззивника, с което наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението, като посочил също, че извършена допълнителна проверка установила и неизпълнение от въззивника на предписанието за медицинско изследване, предвид което и с оглед алтернативната форма на двете хипотези по чл.174, ал.3 ЗДвП, следва да бъде санкциониран за нарушението, състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство.

За така посоченото нарушение, наказващият орган приложил предвидените наказания „глоба“ в размер 2000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 месеца.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Д. Д., Д. А. и Г. Г., така и от напълно съответстващите им приобщени документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №21-0819-002938 от 09.08.2021 г., Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г., запоед №8121з-825 от 19.07.2019 г., АУАН №725138 от 18.06.2021 г., възражение от И. И.

И., писмо №442р-17875 от 14.06.2021 г., АУАН №332517 от 06.06.2021 г., талон за изследване №085751, докладна записка рег.№442л-17542 от 10.06.2021 г., мотивирана резолюция 442л-17874 от 14.06.2021 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0819-000816 от 18.06.2021 г., докладна записка рег.№819р2 18491 от 29.06.221 г., справка рег.№819р-20085 ог 13.07.2021 г., служебна промяна на регитрацията на МПС, справка нарушител-водач.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОД МВР Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Спазено е изискването по чл.57, ал.1 ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол с техническо средство - алкотест дрегер. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че наказващият орган е приел наличие на отказ от извършване на проверка с техническо средство.

Не се споделя възражението в жалбата, че не ставал ясно, за какво нарушение е наказан въззивника, тъй като в НП е посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Описаното в АУАН административно нарушение е управление на т. а. „Форд Транзит“, рег.* на 06.06.2021 г., около 02:50 ч., в гр. Варна, по бул. „*“, в посока от кв.

„Аспарухово“, на автобусна спирка „КЗ“ и отказ да бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол с алкотест - дрегер 7510, фабр.№085751.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота, предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 ЗДвП, наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от въззивника се състои в отказ да му бъде извършена проверка с алкотест дрегер 7510 за установяване на употребата на алкохол - чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Поради тези обстоятелства е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота относно твърдяното нарушение и за посочени две отделни административни нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП.

За допълнителна обоснованост на НП наказващият орган е цитирал състава на 3 чл.174, ал.3 ЗДвП, но това не означава, че това съставлява описание на извършеното нарушение от въззивника, след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения, в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл.174, ал.3 ЗДвП, което е изрично посочено и в цифровата квалификация на деянието, поради което е и безспорна волята на наказващия орган, за какво е наложено наказанието. В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Варна (КНАХД №230/2017 г., КНАХД №368/2017 г. и много други).

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените доказателства установяват по несъмнен начин, че въззивникът е бил водач на спряното за проверка МПС от свид. Г. Г., както и че в присъствие на всеки от двамата свидетели Г. Г. и Д. А., същият е отказал да му бъде извършена проверка за концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство алкотест Дрегер 7510 като техните показания в качеството на непосредствени очевидци, са конкретни, недвусмислени, последователни, логични и напълно съвпадащи помежду си.

Поради това съдът намира, че е осъществен състава на твърдяното нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП. Както бе изтъкнато, визирана нормата включва отделни форми на изпълнително деяние: първата група обхваща отказ за извършване на проверка на водач на МПС с техническо средство и/или с тест за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, а втората група: неизпълнение на предписание за медицинско изследване, за химическо лабораторно и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Така, както законодателят ги е посочил, при спиране на водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици, органите на полицията имат задължението първо да извършат проверка с техническо средство и/или тест, като отказът от такава проверка, независимо каква е причината, винаги води до съставомерност на деянието по чл.174, ал.3 ЗДвП. /В този смисъл Решения на Административен съд – Варна по КНАХД №368/2017 г., КНАХД №279/2018 г. и много други/. В конкретния случай е налице отказ за проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол на наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна проба за медицинско лабораторно изследване, но както бе посочено по-горе, именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води до извършено нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП.

Вярно е, че екземпляр от талона за медицинско лабораторно изследване не е бил връчен на въззивника, но това не е сторено, тъй като той е отказал да го подпише и получи, като отказът е бил удостоверен с подпис на свидетел, напълно в унисон с разпоредбата на чл.6, ал.8 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. От въззивника не са и ангажирани доказателства, да се е явил за медицинско изследване в МБАЛ „Св. Анна – Варна“.