Решение № 1032 от 20.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100500007 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7/2025 г по описа на СГС е образувано :

-по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752 от гр.София срещу решение №13391 от 06.07.2024 г постановено по гр.д.№64708/22 г на СРС , 59 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника да се признае за установено , че А. Х. К. с ЕГН **********, от гр.София, ул. **** му дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 2 ЗЗД сумата от 127,13 лева договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № 40001502919 от 30.09.2020 г ; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №10772 от 16.04.2022 г. по ч.гр.д. № 4013 по описа за 2022 г. на СРС, 59 състав;

-и по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752 от гр.София срещу определение №36974 от 14.09.2024 г по гр.д.№64708/22 г на СРС , 59 състав , с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя от 29.07.2024 г за изменение на решение №13391 от 06.07.2024 г постановено по гр.д.№64708/22 г на СРС , 59 състав в частта за разноските като се намалят присъдените адвокатски възнаграждения по чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв на адвокат К. И. Б. ЕГН ********** от 241,20 лева за защита в заповедното производство и на адвокат Н. И. И. с ЕГН ********** от 303, 56 лева за защита в исковото производство пред СРС .

Във въззивната жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в 1 обжалваната част . Договорът за потребителски кредит не противоречи на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и не е недействителен . В договора ясно е посочена методиката за формиране на ГПР , както и е спазен чл.19 ал.4 ЗПК като ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва . На потребителя е предоставена необходимата информация на разбираем език , а според §1 от ДР на ЗПК допълнителните услуги не се включват в ГПР . Приетото от СРС противоречи на решение от 21.03.2024 г по дело С-714/22 , според което разходите допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и в ГПР ако закупуването на тези услуги се оказва задължително за получаване на кредита и те представляват конструкция прикриваща действителните разходи по кредита . В случая ответникът сам е избрал да закупи допълнителни услуги , което не е било условия за сключване на договора за кредит . Съгласно чл.10а ал.1 ЗПК кредиторът може да събира такси и комисионни за допълнителни услуги. Евентуална нищожност на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор и трябва да се приложат чл.19 ал.5, 6 ЗПК .

В частната си жалба жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . Определените възнаграждения по чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв от 360 лева в заповедното производство и от 453,07 лева в исковото производство пред СРС за прекомерни по размер . Делото е с нисък материален интерес и без висока фактическа и правна сложност . За защита в заповедното производство въобще не трябва да се присъжда адвокатско възнаграждение , защото мотивиране на възражението на ответника не е необходимо, а евентуално трябва да се присъдят само 50 лева .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба.

Процесният договор за кредит е изцяло недействителен , защото противоречи на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и в него се съдържа заблуждаваща информация . Според решение от 20.09.2018 г по дело С-448/17 на СЕС на непосочване на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация , в която в договора се съдържа само математическа формула без да са предоставени необходимите за изчисляването данни . В случая не е посочен метода на изчисляване на ГПР , както не са включени в ГПР т.нар.“допълнителни услуги“. Посоченият в договора ГПР е много по-нисък от действителния , с което се заблуждава потребителя .

Нарушен е чл.11 ал.1 т.12 ЗПК и договорът за кредит не е изготвен на разбираем език и не съдържа необходимата информация . Нарушени са чл.11 ал.1 т.20,23,24 ЗПК. Договорът за кредит противоречи на добрите нрави поради прекомерна лихва .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба като неоснователна . Молителят не е представил списък на разноски , поради което не може да възразява по разноските на ответника .Възражението за прекомерност на разноските е преклудирано . Допустимо е да се присъждат разноски за защита на ответника в заповедното производство , а подаденото възражение в заповедното производство може да не бъде бланкетно . Уговорените адвокатски възнаграждения не са прекомерни и съответстват на Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения .Делото не е с ниска фактическа и правна сложност , а трудът на адвоката не трябва да се принизява .

2

Въззивната и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.07.2024 г и е обжалвано в срок на 29.07.2024 г .

Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателя на 18.09.2024 г и е обжалвано в срок на 24.09.2024 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част , както и на определението на СРС по чл.248 ГПК .

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част , като такива осонвания в случая не се констатират . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли описания иск СРС е приел , че според договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40001502919 от 30.09.2020 г., ищецът е предоставил на заем на ответника сумата от 600 лв. за срок от 11 месеца, дължима разсрочено съгласно погасителен план, неразделна част от договора, при размер на месечната вноска 66,10 лева /последната вноска в размер на 66, 13 лева/, при посочен годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,47 % и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент – 40, 90 %, лихвен процент на ден 0,11 %, общо дължима сума по кредита – 727, 13 лева.

Според извлечение представено пред СРС на 30.09.2020 г. на ответника К. по „Изипей“ АД била преведена сумата в размер на 600 лева.

В договора за кредит е предвидено кредитополучателят да заплати възнаграждение и за закупена допълнителна услуга „Фаст“, включваща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит – 180 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 480 лева. Посочен е общият размер на вноската – 126, 10 лева, от които 60 лева – размер на вноска по закупена допълнителна услуга, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, и общото задължение по кредита с вноските по допълнителната услуга – 1 387, 13 лева. Страните са уговорили, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна услуга става изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако клиентът е закупил допълнителна услуга „Фаст“ – дължи пълният размер на възнаграждението на 3 същата. В декларация към договора /лист 6 от делото/ е отбелязано в раздел „Б“, че договорът е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва; в раздел „А“, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр, разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, разяснения на допълнителни услуги и др.; в раздел „Г“, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ и погасителен план и споразумение.

По делото са приложени не за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40001502919 от 30.09.2020 г., общи условия към договора, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Според последната, допълнителната услуга „Фаст“ гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, считано от постъпване на искането в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД или в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден, в случай, че искането постъпи в системата извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, като е посочено, че кредитоискателите, които не са избрали и закупили допълнителната услуга „Фаст“ получават разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит в срок от пет работни дни, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД.

Посочено е, че допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на погасителния план на потребителския кредит, извън предоставените по закон изменения на погасителния план поради предсрочно погасяване, като е посочено, че кредитоискателите, които не са избрали и закупили допълнителна услуга „Флекси“ нямат право да променят първоначално уговорения погасителен план, освен при изпълнение на законовите изисквания за предсрочно погасяване. В т. 15 от приложимите ОУ е посочено, че разписаните правила, касаещи допълнителните услуги се прилагат само в случаите, в които клиентът е избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за фактическото ползване на услугите следва да са налице предвидените в ОУ специфични условия за всяка една от тях.

Според СРС тъй като процесният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит , то е приложим ЗПК и съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е 4 свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.