Решение № 953 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100512473 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 15542/ 13.08.2024 г. по гр.д № 33 114/2022 г. по описа на СРС, 52 с-в са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД против В. М. Д.

/конституирана на осн. чл. 227 ГПК като наследник на длъжника по заповедта М.П.Н./ искове чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца както следва: сумата от 2 932,38 лева главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в имот с адрес: в гр.София, район “Триадица“, ул. ********, абонатен № ********, кафе-аперитив- ресторант, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 16.03.2021 г., до окончателното погасяване, сумата от 255,58 лева мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 08.03.2021 г., сумата от 17,33 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението -16.03.2021 г., до окончателното погасяване и сумата от 1,94 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 08.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 27.04.2021 г. по ч.гр.д. № 14 814/2021 г. по описа на СРС, 52 състав.

Подадена е въззивна жалба от 19.08.2024 г. от „Топлофикация София” ЕАД против решението. Излага се в жалбата, че неправилно СРС е приел за недоказано наследодателят на ответника М.П.Н. в исковия период да е потребил доставената до имота топлинна енергия. Сочи, че в имота е потребена ТЕ в исковия период, а не е сключен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди. Поддържа, че потребител и 1 собственик на имота в исковия период е М.П.Н.. Моли решението да бъде отменено, а исковете – уважени.

Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемия В. М. Д. /конституирана на осн. чл. 227 ГПК като наследник на длъжника по заповедта М.П.Н./. Не спори баща й да е бил собственик на имота в исковия период, но оспорва баща й и нейн наследодател да е използвал имота през исковия период и съответно да се е обогатил с доставената до имота ТЕ. Моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Настоящият състав намира, че решението е частично неправилно, като искът за главница за ТЕ неправилно е бил отхвърлен до размера от 1 872,12 лв. като неоснователен. Решението следва да бъде потвърдено в останалата отхвърлителна част като правилно, макар и по други мотиви.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното. Ищецът претендира с исковете по чл. 422 ГПК сумата от 2 932,38 лева - главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в имот с адрес: в гр.София, район “Триадица“, ул. ********, абонатен № ********, кафеаперитив- ресторант, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 16.03.2021 г., до окончателното погасяване, сумата от 255,58 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 08.03.2021 г., сумата от 17,33 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението -16.03.2021 г., до окончателното погасяване и сумата от 1,94 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 08.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 27.04.2021 г. по ч.гр.д. № 14 814/2021 г. по описа на СРС, 52 състав.

Заповедта е издадена срещу длъжника М.П.Н., починал в хода на процеса, на чието място на осн. чл. 227 ГПК е конституирана В. М. Д. – негова дъщеря и наследник. По този начин ищецът претендира от В. М. Д. сума за главница за ТЕ, доставена в исковия период 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. до имота, с която сума М.П.Н. се е обогатил, спестявайки си заплащане при липса на сключен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди; претендира и главница за дялово разпределение, както и лихва за забава върху главниците.

В. М. Д. не спори, че е наследник на М.П.Н., както и че той е бил собственик на топлоснабдения имот – кафе аперитив, в исковия период, по силата на влязло в сила постановление за възлагане от 30.09.2010 г., влязло в сила на 12.10.2010 г. или преди исковия период.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е приела наследството на баща си – първоначалния длъжник М.П.Н., но не оспорва да е негов наследник по закон. Излага, че договор между баща й и ищеца за доставка за ТЕ не е сключван, но оспорва да се е обогатил със стойността на доставената до имота ТЕ. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия до имота за исковия период. Оспорва баща й в 2 исковия период да е потребявал ТЕ в имота, макар и да е бил негов собственик. В тази връзка оспорва имотът да е използван за упражняване на стопанска дейност. Оспорва да е изпаднала в забава.

Прилага съдебни решения за друг исков период. В тези решения е прието, че исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД са неоснователни поради това, че за част от исковия период в имота е потребявана ТЕ от търговец-наемател на обекта, действащ като кафе-аперитив, поради което недоказано останало кое лице – собственикът или наемателят, използва имота.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че във връзка с доставката на ТЕ за небитови нужди до имота именно ответникът се обогатил, а ищецът се е обеднил с претендираните суми; реалната доставка на ТЕ в исковия период на сочената стойност; размера на иска; изпадането на ответника в забава.

Не е било спорно, а и се установява от постановление за възлагане от 30.09.2010 г., влязло в сила на 12.10.2010 г., че в исковия период собственик на имота е бил първоначалният ответник М.Н., комуто е възложен имотът от ЧСИ. В отговора на исковата молба не са наведени оспорвания за липса на предаване владението на имота/въвод във владение на новия собственик М.Н.. Оспорването на В. М. Д.

/конституирана на осн. чл. 227 ГПК като наследник на длъжника по заповедта М.П.Н./ е относно липсата на потребление на ТЕ в исковия период от баща й, но не и относно непредаване на владението върху имота от длъжника по ИД на купувача по публичната продан М.П.Н.. Поради това следва да бъде прието при липса на оспорване и във връзка с твърденията на ответника в отговора, че Н. е бил въведен във владение и то преди началото на процесния период.

В. М. Д. е конституирана на осн. чл. 227 ГПК като наследник на длъжника по заповедта М.П.Н. по нейно собствено искане, още преди служебно извършване на справка от съда относно статус на длъжника М.П.Н., по молба вх. №

23048084/28.10.2021 г. В тази молба тя не спори, че е наследник по закон на починалия М.Н. нито, че е приела наследството му. Поради това оспорването в отговора за неприемане на наследството е неоснователно. Също така следва да се посочи и че В.

М. Д. не е доказала, а и не е твърдяла, да е извършила по надлежния ред отказ от наследство /факт, подлежащ на доказване/. Поради това правилно СРС е приел, че наследник на М.Н. е В. М. Д.. Последната е наследник и на задълженията на М.Н. – в случая дълг на М.Н. към „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с доставена, но незаплатена ТЕ за стопански нужди до имот с адрес: в гр.София, район “Триадица“, ул. ********, абонатен № ********, кафе-аперитив- ресторант.

Установява се от неоспореното заключение на СТЕ, което съдът напълно кредитира, че в исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. до процесния имот – кафе –аперитив, ресторант, е доставена ТЕ за отопление на имот и БГВ. За процесния период съгласно неоспореното заключение е доставена до имота ТЕ на обща стойност 1 872,12 лв.

Спорно между страните е кое лице се е обогатило с доставената до имота топлинна енергия за небитови нужди. Защитната теза на ответника е, че наследодателят й /първоначален ответник и нейн баща/ не е използвал фактически имота въпреки, че е бил негов собственик. Други твърдения във връзка с това оспорване /например относно отдаване на имота под наем или други конкретни обстоятелства/ не са наведени.

Видно от приложените документи то в исковия период партида относно обекта 3 е водена единствено на името на М. Н., а и не се твърди друго. Ответникът представя съдебни решения по предявени искове за същия имот на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, на които се позовава. В тези решения е прието, че исковете са неоснователни поради това, че в исковия период обектът се е ползвал и от наемател, поради недоказано останало по тези дела кое лице измежду наемателя и собственика потребява ТЕ в имота. В тези решения обаче е прието, че обектът се използва по предназначение – като кафе –аперитив. Видно от представено по настоящото дело становище то поради изгубени строителни книжа е извършено заснемане на обекта – кафе, с цел възстановяване на книжата. Заснемането е относно обект – кафе. Същото е посочено и в неоспорените главни отчети. Така съдът намира, че обектът представлява кафе-аперитив и правилно относно него се начислява ТЕ за небитови нужди.

По настоящото дело за процесния исков период нито се доказва, нито се твърди лице различно от собственика М.Н. да е използвало обекта и съответно да се е обогатило със сумата от 1 872,12 лв. – стойност на доставената ТЕ в имота. Поради това съдът намира, че именно наследодателят на ответника Н.а - М.Н., в исковия период е потребявал ТЕ в обекта кафе –аперитив. М.Н. се е обогатил със сумата от 1 872,12 лв. – стойност на доставената ТЕ в имота, а ищецът се е обеднил с нея, поради което до този размер искът е основателен. Ответникът Н.а е наследила задълженията на М.Н..

Относно иска за главница за дялово разпределение. Същият е останал недоказан по размер, поради което правилно е бил отхвърлен, макар и по други мотиви. В случая между страните не е сключен писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди.

Предявеният иск е с пр. осн. чл. 59 ЗЗД. Поради липсата на покана исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни. Решението в тази част следва да бъде потвърдено.

По разноските. Съразмерно с уважената част от исковете за заповедното производство на ищеца се дължат 67,25 лв. разноски, а за исковото производство пред СРС – 265,15 лв. разноски.

На ищеца не е събрана поради опущение дт за предявяване на исковете по чл.

422 ГПК, която е в общ размер от 64,15 лв. От тази сума на осн. чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 26,36 лв., а ответникът – сумата от 37,79 лв.

За заповедното производство на адвоката на ответника се дължат 88,50 лв. вместо определените 150 лв., а за исковото – 236 лв. вместо определените 400 лв.

За въззивното производство на ищеца се дължат от общо 184 лв. / 84 лв. дт и 100 лв юрк възнаграждение/ съразмерно 108,56 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 15542/ 13.08.2024 г. по гр.д № 33 114/2022 г. по описа на СРС, 52 с-в В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД против В. М. Д., иск с правно основание чл. 422 ГПК 4 вр. с чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществува вземане по заповед за изпълнение от 27.04.2021 г. по ч.гр.д. №