Решение № 1775 от 17.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1775

Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙОРДАН РУСЕВ

Членове:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора БОРИС АДРИЯНОВ МИХОВ като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ канд № 20257180702650 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от В. К. Б., [ЕГН], срещу Решение № 94 от 06.10.2025г. на Районен съд-Асеновград, IV наказателен състав, постановено по АНД № 460/2025г., с което е потвърден Електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата(ЗП), издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ с който на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложена „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Касаторът моли да се отмени решението по съображения, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба- Агенция „Пътна инфраструктура“, в писмен отговор от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата като излага съображения за законосъобразно проведено производство по налагане на административното наказание и моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право и интерес да обжалва съдебния акт, включително при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Предмет на производство пред АРС е бил EФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП с № **********. С ЕФ е установено нарушение с ППС за това, че на 12.03.2022г. в 17:55ч. Вл.Б. е управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 2830, в община Садово, за движение по път I - 8, км. 243+000, посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП. Нарушението е установено с устройство № 40722, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 243 + 000. В. К. Б., [ЕГН], е констатиран като собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател и на същия за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, АРС е приел, че ЕФ законосъобразен и воден от това е изложил мотиви, с което го е потвърдил.

Решението е неправилно.

С оглед наведеното възражение в касационната жалба, следва да се посочи, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнота се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Поради липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението. В крайна сметка дори за квалифицираните убийства е предвиден краен срок, с изтичането на който държавата губи възможността да осъществи наказателното преследване. Понастоящем санкционното ни законодателство изключва погасяване по давност единствено на престъпления против мира и човечеството (чл. 79, ал. 2 от НК), а едва ли е уместна съпоставката между тези общественоопасни посегателства и което и да било административно нарушение. С оглед изложеното следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс (в този смисъл Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд). Отделно от това, приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

От събраните по делото доказателства се установява, че административнонаказателното производство, в хода на което е издаден оспореният ЕФ, е образувано на датата, на която процесното нарушение е извършено, а именно на 12.03.2022г. и доколкото от тази дата до 12.03.2025г., не са предприети никакви действия от страна на АПИ за неговото връчване (връчване е сторено едва на 20.06.2025г.), то очевидно давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, се явява изтекла, което е самостоятелно основание решението на АРС като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

При така установените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, водят до извод, че атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено изцяло, вкл. в частта за разноските.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV к. състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 94 от 06.10.2025г. на Районен съд-Асеновград, IV наказателен състав, постановено по АНД № 460/2025г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ с който на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата на В. К. Б., [ЕГН], е наложена „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: