Определение № 340 от 07.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. Кюстендил, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

В.а Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500510 по описа за 2025 година

По вх. № 2552/22.05.2026 г.

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Разгледана от въззивния съд е въззивна жалба с вх.№ 8862/06.08.2025 г. от В. К.

С., ЕГН ********** и Д. А. С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: с.Я., ***********, ул. „**********“ №** чрез пълномощника адв. А. З., със служебен адрес: гр. С., ул. „************“ №**, насочена против Решение № 393 от 16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2702/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено Въззивно съдебно решение № 92/22.04.2026 г. Недоволни от произнасянето на съда в частта за разноските въззиваемите А. С., В. С. и С. С., чрез пълномощника си адв. И.

Е. от ************ адвокатска колегия, страна са заявили искане за изменението му в частта за разноските по чл. 248 от ГПК.

По реда на 263, ал. 1, респ. чл. 248, ал. 2 от ГПК, тя е съобщена на насрещните страни. Становище по нея е изразено единствено от жалбоподателите В. и Д. С., чрез пълномощника им адв. Д. П. от САК, които застъпват тезата за неоснователност на заявеното искане.

Останалите съделители не са взели становище по искането.

Съдът, в настоящия му съдебен състав, като прецени представените пред него доказателства и във връзка с наведените твърдения, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима. Подадена е в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от страна в производството, разполагаща с право да иска изменение на решението в частта за разноските.

1

Разгледана по същество молбата е отчасти основателна. Аргументи:

В съдебната практиката е изяснено, че отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон, като тази отговорност е деликтна по естеството си, но е безвиновна, като не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото (за останалите вреди отговорността е виновна и се носи при злоупотреба с процесуални права - чл. 3 ГПК) и може да бъде реализирана само във висящия исков процес – така Решение № 67/03.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о. Законът – с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сочи, че "Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска", съответно съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК - "Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска".

С нормата на алинея 2 от чл. 78 ГПК законодателят е предвидил, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Възлагането на разноските в тази хипотеза е предпоставено от кумулативното наличие на установените в нормата две изисквания с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и се извършва от съда, разглеждащ спора по същество.

В същото време значимо в този случай е и това, че макар и решението по допускане на делбата да изпълнява самостоятелна правозащитна функция – установяване правото на делба със сила на пресъдено нещо, поради което и придаващо самостоятелен характер на първата фаза на делбеното производство, то целта на съдебната делба се постига с извършването й във втората фаза, т. е. подчертаният двуфазен характер на съдебната делба е подчинен на една и съща цел за ликвидиране на имуществената общност. Затова и разноските, които се дължат в делбеното производство се подчиняват на особен режим – съгласно правилото на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове същите се определят по реда на чл. 78 от ГПК.

В случая, в мотивите на постановения съдебен акт, съдът е приел, че основателността на въззивната жалба е предпоставка за присъждане на деловодни разноски в полза на въззивниците, съгласно списък по чл. 80 ГПК -адвокатско възнаграждение в размер на 1329,36 евро, както и държавна такса в размер на 20,45 евро, и този извод не подлежи на ревизиране понастоящем.

Не може да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, т.к. настоящите молители А. С., В. С. и С. С., не са взели становище по депозираната въззивна жалба.

В насроченото по делото съдебно заседание не са се явили лично и не са били представлявани. Именно поради това е останало неясно становището им по постъпилата жалба. Процесуалното им поведение пред ДРС, вкл. и липсата на оспорване на постъпилата искова молба, не подлежи на анализ понастоящем, доколкото в производство пред въззивния съд то е без правна значимост и не може да бъде ценено в светлината на чл. 78, ал. 2 от ГПК при преценката за отговорността за разноски, сторени пред възззивната инстанция. Нещо повече, постановеното въззивно решение ползва и тях, както сами сочат в молбата си по чл. 248 от ГПК, твърдейки, че въззивния съдебен акт е правилен. Поради това направените от въззивниците разноски по повод въззивната жалба, следва да се поемат от насрещните по жалбата страни, съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

2

Дори и да се приеме, че молителите тук, не са станали повод за завеждане на въззивното производство, не се предприели и действия по обжалването на решението на ДРС, макар с него да са им били признати права, които не им се следват, доколкото с отговора на исковата молба са заели позиция, почти идентична с посочената с исковата молба. Това им поведение може да се тълкува като претенция за различни квоти от тези, които им се следват по общите правила, обуславяща спор именно досежно квотите, пренесен пред въззивния съд.

И след като се е развило производство по въззивно обжалване, в което страните имат определено процесуално качество според позицията си в производството, а въззивната жалба, насочена срещу решение за допускане на делба на съсобствен имот, е възприета за основателна, ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивниците направените от тях разноски, тъй като са направени във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт.

В т.см. Определение № 692/ от 29.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4283/2014 г. на ВКС, трето г. о.Определение № 682 от 11.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6553/2014 г., I г. о., ГК; т. 9 от ППВС №7/1973 г.; Определение от 29.06.2010 г. на ВКС, I г. о.; Определение от 15.04.2010 г. на ВКС, II г. о., Определение № 193 от 26.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2700/2020 г. на ВКС, II г. о., Определение № 60141 от 19.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3096/2021 г. на ВКС, II г. о. и мн. др.

Не може да се приложи и нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, т.к. възражение в т.см. не е било поддържано в хода на въззивното производство. Срокът за това е до приключване на устните състезания в съответната инстанция – в т.см. т. 11 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Когато по делото има открити съдебни заседания и страната, която се позовава на чл. 78, ал. 5 ГПК, е редовно призована за тях, какъвто е настоящият случай, тя следва да заяви възражението си за прекомерност срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция, като без значение е дали въпросната страна се е явила, респ. е изпратила процесуален представител в проведените открити съдебни заседания. След този момент възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява преклудирано – така Определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, І т. о.

Определяйки отговорността за разноски обаче, въззивният съд не е взел предвид, че решението на въззивната инстанция е в общ интерес, заради което разноските следва да се разпределят по правилото на чл. 355 от ГПК според стойността на дяловете на страните. Поради това то следва да бъде изменено и в т.см., като се допълни с това, че разноските в общ размер на 1349,81 евро, в т.ч. 1329,36 евро заплатено адвокатско възнаграждение, както и държавна такса в размер на 20,45 евро, се разпределят между ответните по жалбата страни с оглед конкретните им дялове в съсобствеността.

С оглед горното не се налага разглеждане на евентуално заявеното искане с правно основание чл.251 от ГПК.

По разноските:

В производството по чл. 248 от ГПК разноски на страните не се следват – в т.см. съдебната практика, прогласена с Определение № 437/20.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3257/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 447/04.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 3

1977/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 60/31.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. № 11/2020 г., III го. ГК, и други.

По обжалваемостта:

Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд на Република България – арг. чл.248, ал.3 от ГПК.

Мотивиран така и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА Решение № 92/22.04.2026 г., постановено от състав на Окръжен съд Кюстендил по въззивно гражданско дело № 20251500500510 по описа на съда за 2025 година, в частта му за разноските, които са възложени в тежест на ответните по жалбата страни в общ размер на 1349,81 евро, в т.ч. 1329,36 евро заплатено адвокатско възнаграждение, както и държавна такса в размер на 20,45 евро, като същите се разпределят между тях с оглед конкретните им дялове в съсобствеността, а именно:

ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***********, ж.к. ********, бл.**, вх. *, ет.*, ап.*, да заплати на В. К. С., ЕГН ********** и Д. А.

С., ЕГН **********, двамата с адрес: с.Я., ***********, ул. „**********“ №**, сторените деловодни разноски пред настоящата инстанция с оглед правата си в съсобствеността в размер на 17,56€.

ОСЪЖДА Т. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., обл.

*************, ул. „***************“ №*, да заплати на В. К. С., ЕГН ********** и Д. А. С., ЕГН **********, двамата с адрес: с.Я., ***********, ул. „**********“ №**, сторените деловодни разноски пред настоящата инстанция с оглед правата си в съсобствеността в размер на 3,52 €.

ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл. Х., ул.

„*********“ №*, да заплати на В. К. С., ЕГН ********** и Д. А. С., ЕГН **********, двамата с адрес: с.Я., ***********, ул. „**********“ №**, сторените деловодни разноски пред настоящата инстанция с оглед правата си в съсобствеността в размер на 3,52 €.

ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Г., обл. С., бул.

„*************“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на В. К. С., ЕГН ********** и Д. А.

С., ЕГН **********, двамата с адрес: с.Я., ***********, ул. „**********“ №**, сторените деловодни разноски пред настоящата инстанция с оглед правата си в съсобствеността в размер на 7,03 €.

ОСЪЖДА Ц. С. И., ЕГН **********, е постоянен адрес: гр. Г., обл.

*************, ул. „******************“ №*, да заплати на В. К. С., ЕГН ********** и Д. А. С., ЕГН **********, двамата с адрес: с.Я., ***********, ул.

„**********“ №**, сторените деловодни разноски пред настоящата инстанция с оглед 4 правата си в съсобствеността в размер на 7,03 €.

ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к.

„*******************“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**; да заплати на В. К. С., ЕГН ********** и Д. А. С., ЕГН **********, двамата с адрес: с.Я., ***********, ул.

„**********“ №**, сторените деловодни разноски пред настоящата инстанция с оглед правата си в съсобствеността в размер на 56,24 €.

Разпечатката съдържа 56 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82905168-48da-48d6-9471-6cafb98d3eba