Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 01.03.2024, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1154/2022
Вид
Решение № 83
Подписан
01.03.2024
В сила
13.01.2025
Състав
ХРИСТИНА ИВАНОВА СЯРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл.34, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Търговище, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20223530101154 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.348, ал.1 от ГПК, за делба във фаза по извършване на делбата.

И двете страни Х. О. и И. Х. в първото по делото заседание след допускане на делбата са предявили претенции за възлагане на имота на осн. чл.349, ал.2 от ГПК.

Ищцата Х. М. О. е предявила претенция към ответника И. М. Х. за заплащане на извършените подобрения в имота на обща стойност 6 367 лева, подробно описани в молба с вх. № 5445/21.06.2023 година (л. 93-96), на осн. чл. 346 от ГПК, които в съд.заседание на 15.01.2024г. са намалени на 5394лв.

Ответникът И. М. Х. е предявил претенции към Х. М. О., в размер на 2400лв. и към А. М. Я. в размер на 4800лв., (общо 7 200 лева) обезщетение за ползване на имота в периода 01.07.2022 година до 01.07.2023 година. В съдебно заседание на 15.01.2024г. претенциите са изменени, само по отношение началната им дата – 01.10.2019г.

Ответникът И. М. Х. е предявил претенции към Х. М. О. за заплащане на наем за ползване на имота в размер на 200 лева занапред и към А. М. Я. в размер на 400 лева, занапред, които също са намалени на 55лв. за всяка в съдебно заседание на 15.01.2024г.

Всички поставени на празглеждане претенции са оспорени от страните.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: С влязло в законна сила съдебно Решение № 139 от 28.03.2023г. постановено по настоящото гр.д.№1154/2022г. на РСТ съдът е ДОПУСНАЛ СЪДЕБНА ДЕЛБА между Х. М. О. с ЕГН-**********, А. М. Я. с ЕГН- **********, двете с адрес от *******, със съдебен адрес г******, чрез адв.Д. К. А. АК-Варна и И. М. Х. с ЕГН1 ********** с постоянен адрес *********, на следните съсобствени недвижими имоти, находящи се в ******** и представляващи: КЪЩА, без посочена площ по документ за собственост - Н.А. №92, том II, дело №643/1979г., а по скица - ЖИЛИЩНА СГРАДА еднофамилна на един етаж с идентификатор *** по КК и КР на *********, одобрени със Заповед №РД-18-18/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР засягащо сградата е от 30.04.2020г., със застроена площ по скица 73 кв.метра и маза /по данъчна оценка/с площ от 12 кв.метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, състояща се от три стаи и коридор, /без санитарен възел/, изградена в Поземлен имот с идентификатор *** - общински;

ЛЯТНА КУХНЯ, без посочена площ по документ за собственост - Н.А. №92, том II, дело №643/1979г., а по скица - ЖИЛИЩНА СГРАДА еднофамилна на един етаж с идентификатор *** по КК и КР на *********, одобрени със Заповед №РД-1818/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР засягащо сградата е от 30.04.2020г., със застроена площ по скица 57 кв.метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, състояща се от две стаи и коридор, /без маза и санитарен възел/, изградена в Поземлен имот с идентификатор *** общински.

- Постройка с идентификатор *** с площ от 4 кв.метра отразена в КК с предназначение - ДругПвид сграда за обитаване, описана и в Н.А. №175, том II, рег.№2629, дело №263/2020г., вписан в Служба по вписванията - гр.Търговище вх.рег.№1260/ 07.05.2020г., акт №92, том IV, дело №717/2020г., при квоти - 4/6 ид.ч. за Е.Ю.М.., 1/6 ид.ч. за Х. М. О. и 1/6 ид.ч.за И. М. Х., на основание чл.341 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС.

ПОСТАНОВИЛ е на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК съделителката Х. М. О. с ЕГН********** ДА ПОЛЗВА временно постройка - с идентификатор *** по КК и КР на *********, одобрени със Заповед №РД-18-18/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР засягащо сградата от 30.04.2020г., със застроена площ по скица 57 кв.метра, както и БАНЯ, с идентификатор *** с площ от 4 кв.метра, считано от влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК до окончателното извършване на делбата, а съделителката А. М. Я., ЕГН:********** да ПОЛЗВА временно КЪЩА, без посочена площ по документ за собственост - Н.А. №92, том И, дело №643/1979г., а по скица - ЖИЛИЩНА СГРАДА еднофамилна на един етаж с идентификатор *** по КК и КР на *********, одобрени със Заповед №РД-1818/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР засягащо сградата от 30.04.2020г., със застроена площ по скица 73 кв.метра и маза /по данъчна оценка/ е площ от 12 кв.метра, считано от влизане в сила на определението по чл.

344, ал. 2 от ГПК до окончателното извършване на делбата.

Правата на съделите от имотите са както следва : 4/6 ид.ч. за А. М. Я., 1/6 ид.ч. за Х.

М. О. и 1/6 ид.ч. за И. М. Х..

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, ищцата Х. М. О. е предявила претенция към ответника И. М. Х. за заплащане на извършените подобрения в 2 имота на обща стойност 6 367 лева, подробно описани по видове в молба с вх. № 5445/21.06.2023 година (л. 93-96), чийто размер в съд.заседание на 15.01.2024г. е намален на 5394лв.

Във връзка с направеното искане по сметки, по делото е назначена СТЕ. Според заключение на в.л. инж.Д. Д. извършените подобрения в сграда с идентификатор *** са на стойност 21774.17 лева, от които- 19260.48лева са необходимите разноски, а 2513.69лв. са полезните разноски, включващи: доставка и монтаж на интериорни врати, лепене на тапети, боядисване на стени. В резултат на подобренията стойността на сградата се е увеличила с 21774.17 лева.

Вещото лице е дало заключение в експертизата си, че всички направени подобрения в сграда с идентификатор *** са на стойност 10593.70 лева и са необходими разноски. В резултат на подобренията стойността на сградата се е увеличила с 10593.70 лева. В резултат на извършените подобрения стойността на ПИ с идентификатор ***, по КК на *********** се е увеличила с 32367.87 лв.

По отношение претенцията на ответника И. Х. към ищците за заплащане на обезщетение за ползване на имота за минало време и занапред, вещото лице е дало заключение, че стойността на месечния пазарен наем на процесния имот е 330.00 лв.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна във връзка с твърдения за извършени от ищците подобрения в имота, по делото са разпитани свидетели и от двете страни:

Св. Ю.М. и св.Г. Х. установиха в показанията си, че И. живее в Турция от 1998г. В имота останала да живее майка му Е.. Сочат, че в имота са правени ремонти, че И. не е участвал с парични суми, че ремонтите са правени от Х. и А.. Сменяни са дограмата, двата покрива, кухня, врати. Свидетелите с акатегорични, че И. е знаел за ремонтите, защот до 2022г. е идвал и ги е виждал. Сочат в показанията си, че на 09.07.2022г. са скарали и на ситринта той си тръгнал. Повече не идвал в имота.

Св.Н.М. и св.Х.А. установиха в показанията си, че И. се е изселил 2000г.-2001г. в Турция. Два пъти в годината си е идвал и е отсядал при майка си. Знаят за скандала през 2022г. Тогава И. разбрал, че къщата е прехвърлена на сестра му. И. и жена му тогава нощували в нейна братовчедка и след това си заминали веднага за Турция. Твърдят, че И. също е участвал в ремонтите в имота, като е правил: асмата, циментови пътеки, прекарал вода. Свидетелките твръдят, че Е. /син на Х./ е сменил четири прозореца през 2016г.

Покривът също го направил Е., но И. не знаел за тези ремонти. След тях И. е идвал в България, но не е правил скандал за ремонтите. Според свидетелката М. малката простройка била направена от И. и К. с техни средства след 1987г., банята била направена също от И..

Когато И. си идвал в България оставал за по месец, месец и половина.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като отчита, възможната тяхна заинтересованост от изхода на спора, предвид влошени отношения със страната срещу която свидетелстват. Познават добре страните и отношенията им, кореспондират с представените писмени доказателства и се разминават само в твърденията си по отношение това кой е извършвал подобрения в имота, като твръдят че такива с аправени и от двете страни.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Заявените от съделителите Х. О. и И. Х. искания за възлагане в дял на делбения имот е направено в преклузивния срок, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК установява предпоставките, при наличието на които делбения имот може да се възложи на лицето, заявило претенцията. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с 3 изискванията, на които следва да отговаря съделителят с възлагателна претенция.

Делбеният недвижим имот следва да има характер на жилищен и да е неподеляем, т. е. от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. По отношение на съделителя законът поставя отрицателното условие същият да не е притежавал друг жилищен имот, както и условието при откриване на наследството лицето-сънаследник да е живяло с наследодателя. Граматическото и логическото тълкуване на правната норма налагат извода, че това последно изискване на закона изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато сънаследникът, заявил възлагателна претенция, направена по реда и в срока по чл.

349, ал. 4 ГПК, не е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството или няма качеството на наследник. Следователно право да иска възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК има само лице, което е придобило своята идеална част от имота по наследство, и то ако първоначално съсобствеността е възникнала от наследяване, като това негово право е противопоставимо само на останалите сънаследници, живял е с наследодателя в имота към момента на откриване на наследството и няма друго жилище.

В настоящия случай възлагане на допуснатия до делба недвижим имот по чл. 349, ал.

2 от ГПК на завилите съделители е невъзможно, тай като е налице комбинирана (смесена) съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - на основание наследство и сделки на покупко продажба и дарение по отношение на Х..

По отношение на И. е установено, че не живял с наследодателите в имота до смъртта им, както и не е представил доказателства, че не претижава друг жилищен имот.

Върху делбените имоти е налице съсобственост, която е възникнала с трето на наследството лице - съделителката А. Я., която не е пряк наследник на общите наследодатели, поради което и прехвърлителната сделка за дарение не е осъществена само между сънаследниците. За тази хипотеза, в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.5.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. ОСГК на ВКС е приел, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата чрез възлагане на имота.

С оглед изложеното и на основание чл. 348 от ГПК: “когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан”. В конкретния случай, безспорно е установено по делото, че допуснатият до делба имот ведно с постройките в него са неподеляеми и никой от съделителите не отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане. Поради това единствената възможност за реалното извършване на делбата, е чрез изнасянето на този имот на публична продан, с първоначална цена – 65 880лв.

По отношение на направеното от ищцата Х. искане по сметки, против ответника по реда на чл. 346 от ГПК, за заплащане стойността на извършени от нея подобрения в имота в размер на 5394 лв., следва да се има предвид следното:

В конкретния случай безспорно се установява, че страните са били съсобственици на процесния имот, като още приживе на наследодателката Е. и след нейната смърт ищците 4 извършили ремонтни дейности в него. Поради това следва да се приеме, че работата е извършена и в интерес на самите тях като собственици на идеална част от съсобствения имот.