Решение № 1339 от 02.03.2018, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

02.03.18г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател: Георги

Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 01.02.18г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело № 3899/15г. и констатира следното:

Предявен е иск от Л. М. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумата 160 000 лева – частична претенция от цяла такава в размер на 200 000 лева/обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от 02.02.14г.

Предмет на делото /за същите суми/ е и обратен иск /с правно основание чл. 274 от КЗ/ на З.

„Б.и.“ АД против И. Х..

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 02.02.14г. е настъпило ПТП-е в резултат на което е загинал Н. М. /син на ищеца/. Произшествието е причинено от И. Х..

Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на И. Х./ са удостоверени със събраният по делото писмен, гласен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който акт е задължителен за настоящия граждански съд на основание чл. 300 от ГПК. Към датата на ПТП-е – И. Х. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.

Главният иск е основателен до размера на сумата 50 000 лева:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е разпитан и свидетел /Д. Флоров/, който очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на отношенията между ищеца и пострадалия приживе и в контекста на психическото състояние на ищеца след настъпване на инцидента/.

Тези показания не се явяват опровергани изцяло /напълно/ от показанията на другият разпитан по делото свидетел /Л.В./.

Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания/. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия, възрастта на ищеца и наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат /приетата по делото наказателна присъда установява еднозначно, че в момента на инцидента Н. М. се е движил неправилно по пътното платно, че същият е могъл да предприеме действия за избягване на инцидента или за намаляване на вредоносните последици от същия, че пешеходецът е бил и алкохолно повлиян/.

Всички тези обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на конкретният механизъм на инцидента – очертан подробно по наказателното дело, от приетата в настоящия процес техническа експертиза, съответно установени косвено и от показанията на свидетеля Л.В./ могат да се окачествят като допринасящи за настъпване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ГПК/ и следва да бъдат съобразени при условията на чл. 300 от ГПК.

Основателен е и акцесорният иск:

На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху горната главница за периода след 02.02.14г. /датата произшествието/ доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Основателен е и обратният иск:

В рамките на наказателното производство е установено еднозначно, че делинквентът е причинил ПТП-е в алкохолно повлияно състояние /с концентрация на алкохол – над законово допустимата/. С оглед това – имуществената отговорност на И. Х. следва да ангажирана /при условията на чл. 274 от КЗ/ до размера на сумите, възложени в тежест на застрахователя.

Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /претендираният от застрахователя адвокатски хонорар превишава минимума по Наредба № 1, поради което – заявената сума следва да бъде редуцирана до размера на 5 330 лева – изчислена в контекста на цената на иска и присъдена в хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, заедно с останалите съдебни разноски – съразмерно на отхвърлените искове/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА З.

„Б.и.“ АД да плати на Л. Н. М. ЕГН ********** сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ; законната лихва върху тази сума от 02.02.14г. до цялостното й изплащане и 94 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 50 000 лева.

ОСЪЖДА Л. Н. М. да плати на З. „Б.и.“ АД – 3 867 лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове и при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

ОСЪЖДА З.

„Б.и.“ АД да плати на адвокат К. – 2 030 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА З.

„Б.и.“ АД да плати на СГС – 2 000 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА И.В.Х. ЕГН ********** да плати на З. „Б.и.“ АД сумата 50 000 лева - на основание чл. 274 от КЗ; законната лихва върху тази сума от 02.02.14г. до цялостното й изплащане и: 94 лева, 2 000 лева, 2 030 лева – съдебни разноски /възложени в тежест на дружеството по главният иск/, както и 1 250 лева /държавна такса по обратният иск, съразмерно на уважената част от същия/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: