Решение № 149 от 20.03.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 761/2024
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 20.03.2025
- В сила
- 20.03.2025
- Състав
- Лилия Масева, Вили Дацов, Миглена Кавалова-Шекирова
Други актове по делото
- Определение № 997 от 12.09.2024 · Лилия Масева, Вили Дацов, Вера Коева
- Определение № 1140 от 16.10.2024 · Лилия Масева, Вили Дацов, Анета Илинска
- Протокол № 773 от 27.11.2024 · Анета Илинска, Вили Дацов, Миглена Кавалова-Шекирова
- Протокол № 64 от 29.01.2025 · Лилия Масева, Вили Дацов, Миглена Кавалова-Шекирова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 1, изр. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, ал. 1, изр. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 23, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 123 · Търговски закон
- чл. 124 · Търговски закон
- чл. 126 · Търговски закон
- чл. 126, ал. 3, т. 3 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
- чл. 140, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 142 · Търговски закон
- чл. 142, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 142, ал. 1, т. 1-3 · Търговски закон
- чл. 142, ал. 1, т. 1-3 · Търговски закон
- чл. 142, ал. 1, т. 1-3 · Търговски закон
- чл. 142, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 142, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 145 · Търговски закон
- чл. 240, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 71 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Благоевград, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Миглена Кавалова-Шекирова
Вили Дацов при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200500761 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "СКАЙ 15" ООД, ЕИК 204155797, подадена чрез адв. Ю. С. срещу Решение № 138 от 05.03.2024 г. по гр. д. № 2203/2022 г. на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт: 1/ е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу Х. Д. Д., ЕГН **********, за заплащането на сумата от 5005 лв., представляваща част от задължение в размер на 107 500 лв. за пропуснатите ползи от ищцовото дружество за периода от 28.01.2018 г. до 01.08.2021 г., когато е следвало да изтече договор за наем, сключен на 01.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване исковата молба /27.09.2022 г./ до окончателното погасяване; 2/ признато е за установено по отношение на ответниците Х. Д. Д. и З. С. И., ЕГН **********, че подписите, положени върху уведомление от 05.01.2018 г. и върху констативен протокол от 28.12.2017 г. не са на З. С. И.. С решението на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Х. Д. и З. И. са осъдени да заплатят на „СКАЙ 15“ ЕООД разноски в производството в размер на 690,10 лв., съобразно уважената част на предявените искове, а на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество е осъдено да заплати на Х. Д. сумата от 425 лв. – общ размер на дължимите разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове. С определение № 1115 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 2203/2022 г. на РС Благоевград е отхвърлена молба на Х. Д. за изменение на решението в частта за разноските.
С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен частичният иск за заплащането на пропуснати ползи.
Въззивникът оспорва и частта, с която е осъден да заплати на Х. Д. 425 лв.
1 разноски по делото. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че договорът за наем, сключен на 01.08.2016 г., не е пораждал действие в периода от 28.01.2018 г. до 01.08.2021 г., тъй като изявлението за неговото прекратяване е било получено от Х. Д. в качеството му на законен представител на дружеството наемател. Счита, че за да се прекрати предсрочно договор е необходимо надлежно волеизявление от една от страните. Поддържа, че не е отправено предизвестие за прекратяване на договора за наем от З. И., която била пълномощник на наемодателя С.М.И., тъй като от приетата по делото съдебно-графическа експертиза било видно, че върху уведомлението до управителя на „СКАЙ 15“ ООД от 05.01.2018 г. и върху констативния протокол от 28.12.2017 г. не е положен подписа на З. И. и че някой друг го е имитирал. Счита, че от това следва, че не е отправено уведомление за прекратяване на договора от наемодателя и че договора е продължавал да поражда действие за периода, за който е бил сключен. Твърди, че съдът е намерил за доказан факта, че пълномощникът на наемодателя не е подписал уведомлението и протокола, поради което е уважил иска по чл. 124, ал. 4 ГПК. Счита, че решението е вътрешно противоречиво, тъй като съдът e приел, че представителят на наемодателя не е подписал уведомлението за прекратяване на договора и констативния протокол за причинени вреди, но е приел, че договорът за наем е прекратен, понеже неподписаното от представител на наемодателя изявление за прекратяване на договора е било получено от един от управителите. Оспорва аргумента на районния съд, че валидното прекратяване на договора се доказвало от показанията на М.С.М., от които се установявало, че наетия обект е увреден. Счита, че показанията му не установяват, че уведомлението за прекратяване е надлежно отправено от наемодателя, тъй като свидетелят е заявил, че Х. Д. е подписал протокола пред него, понеже сестрата на М. – З. И. не била там. Поддържа, че съдът не е разгледал останалите предпоставки за основателността на иска – наличието на пропуснати ползи и техния размер. Въззивникът посочва, че съдът е отхвърлил негово искане да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която била необходима за изясняването на точния размер на пропуснатите ползи.
Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи иска за сумата от 5005 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба до окончателното погасяване. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба, подаден от Х. Д. и З. И., чрез адв. П. П.. В него се изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част и се отправя искане в тази му част то да бъде оставено в сила. Наведени са подробни аргументи, че искът по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК е недопустим, тъй като е преклудиран в производството по гр. д. № 1591/2018 г. на РС Благоевград и се поддържа, че липсва интерес за предявяването на този иск. Посочва се, че между „СКАЙ 15“ ЕООД и С.М.И., син на З. И., е било постановено решение № 1626 от 19.02.2019 г. по гр. д. № 1591/2018 г. на Районен съд – Благоевград. Оспорва се посоченото в жалбата, че договорът е действал между страните в периода от 28.01.2018 г. до 01.08.2021 г. Не се оспорва, че такъв договор е бил сключен, но се изразява становище, че той е бил прекратен по надлежния ред, с подписването на уведомлението, получено от Х. Д. на 06.01.2018 г., тъй като отправеното чрез пълномощника И. изявление е произвело своето правно действие. Поддържа се, че наемното правоотношение е прекратено след изтичането на едномесечния срок на предизвестието, в какъвто смисъл било и 2 решението по гр. д. № 1591/2018 г. на РС Благоевград. Изрично се заявява, че подписите на уведомлението и на констативния протокол са на З. И.. В случай, че съдът приеме, че подписите не са положени от И., се отправя молба да се има предвид чл. 301 от ТЗ, като се посочва, че тя не се е противопоставила на прекратяването на договора и чрез конклудентни действия е изразила съгласието с неговите последици. Счита, че Х. Д. не дължи обезщетение за пропуснати ползи, тъй като те не са доказани, като се поддържа, че липсва реалност и сигурност за тяхното настъпване. Поради неоснователност на иска за главното вземане, се изразява становище, че следва да се отхвърли претенцията за законна лихва. Отправя се молба въззивният съд да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се съдебни разноски.
В депозирания отговор няма искане за изменение на първоинстанционното решение, а за оставянето му в сила, поради което той няма характера на въззивна жалба (в този смисъл определение № 148 от 22.02.2018 г. по гр. д. № 3657/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 263852 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 5664/2020 г. на СГС и решение № 264319 от 29.06.2021 г. по в. гр. д. № 16270/2019 г. на СГС). Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е уважен иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, поради което в тази си част то е влязло в сила и обвързва въззивният съд със сила на пресъдено нещо.
Предмет на въззивното производство е единствено иска за пропуснати ползи. З. И. не е страна във въззивното производство, понеже тя е била ответник само по иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК и спрямо нея производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения от Х. Д. отговор, като отговарящ на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК.
Районният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от „СКАЙ 15“ ЕООД срещу против Х. Д. Д. и З. С. И.. Ищецът е твърдял, че С.Л.Р. и ответникът Х. Д. Д. са били съдружници в ищцовото дружество, което е било ООД до 05.02.2018 г. Посочва, че на 01.08.2016 г. между ищеца, като наемател, и С.М.И., като наемодател, е бил сключен договор за наем на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес:
********* етаж – 1 /минус първи/, с площ от 294 кв.м., като обектът представлявал обект за „фитнес, протеинов бар и кафе“. Навежда, че до 28.01.2018 г. като наемател е ползвал тази вещ като фитнес център. Посочва, че на 05.02.2018 г. ответникът Х. Д. е напуснал ищцовото дружество и то се е преобразувало в ЕООД.
Ищецът поддържа, че на 06.01.2018 г. ответникът Х. Д. бил получил уведомление с отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем. В уведомлението било отразено, че то е подписано от ответника З. И., майка на наемодателя С.М.И.. Ищецът поддържа, че уведомлението не било подписвано от нея.
Твърди, че ответникът Д. е подписал констативен протокол за причинени щети на наетото помещение с дата 28.12.2017 г. Излага, че този протокол всъщност не е подписан от З. И., както е посочено в него.
Сочи, че за действията по прекратяването на договора за наем и 3 подписването на констативния протокол съдружникът в ищцовото дружество С.Л.Р. е бил уведомен от Д. много по-късно. След като ответникът го уведомил за подписаните документи, той пожелал да напусне дружеството.
Според ищеца на 23.01.2018 г. Д. учредил свое дружество "ПЮР 3" ЕООД, което на 15.02.2019 г. сключило договор за наем със С.И. за ползването на същото помещение. Намира за незаконосъобразно прекратен договорът за наем с ищцовото дружество, затова счита, че той не е бил предсрочно прекратен. Счита, че ищцовото дружество е претърпяло пропуснати ползи поради невъзможността да използва помещението за целия период, за които е бил сключен договора за наем. Поддържа, че Х. Д. се е ползвал от неавтентични частни документи, за да прекрати договора за наем. Намира, че този ответник е подписал получаването на уведомлението и самия констативен протокол, като договорът за наем е предвиждал всички съобщения и уведомления да се изпращат на посочен адрес на ищцовото дружество.
Въз основа на тези фактически твърдения ищецът иска Х. Д. да бъде осъден да му заплати сума в размер на 5005 лв., предявена като частичен иск част от вземане с общ размер от 107 500 лв., представляваща размера на пропуснатите ползи от ищцовото дружество за периода от 28.01.2018 г. до 01.08.2021 г., когато е следвало да изтече договорът за наем, сключен на 01.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът е искал и да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че подписите на З. И., положени върху уведомление от 05.01.2018 г. и върху констативен протокол от 28.12.2017 г. не са положени от нея.
В отговора на исковата молба ответника Х. Д. не оспорва, че между С.И. и ищцовото дружество на 01.08.2016 г. е бил сключен договор за наем на процесното помещение. Счита, че договорът е бил прекратен по надлежния ред, след отправянето на едномесечно писмено предизвестие от страна на наемодателя. Поддържа, че З. И. е била пълномощник на наемодателя и че е имала представителна власт да го представлявала в наемното правоотношение. Оспорва доводите, че предизвестието за прекратяване не е произвело правен ефект. Сочи, че договорът е бил прекратен на осн. чл. 7.4. от него, поради ползването на помещението не по предназначение и по начин, който го уврежда. Изразява становище, че не дължи обезщетение за пропуснати ползи на ищеца.
За да постанови решението си районният съд е приел, че искът за обезщетение е по чл. 82, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ЗЗД и че уважаването му е обусловено от установяването на валидно наемно правоотношение за периода от 28.01.2018 г. до 01.08.2021 г., наличието на имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза и техния размер, както и неизпълнение на задължението на ответника за заплащането им.
Съдът е посочил, че страните не спорят, че на 01.08.2016г. между ищцовото дружество и С.И. е бил сключен договор за наем относно процесното помещение, като наемодателя го бил сключил чрез свой пълномощник – З. И., която е била упълномощена с нотариално заверено пълномощно № 1513/03.05.2012 г. Това се установявало и от съдържанието на самия договор. Посочил е, че от Търговският регистър било видно, че към сключването на договора ищцовото дружество е имало двама съдружника, като те били и неговите управители, един от които е бил ответника Х. Д..
Разпечатката съдържа 30 от 151 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/828f50c4-360e-43bc-aa4f-3834e4229fc5