Решение № 211 от 14.07.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Карлово, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320100159 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание е по член 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.153 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГП

Ищецът Л. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град К., община К., област П., улица Г.К. *** твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № *** сключен с „А.Т.Е.Г.“ АД.

Съгласно, приложение № 1 към анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, ищецът трябвало да върне сумата по кредита в размер на 986.40 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при лихва от 186.40 лева и неустойка в размер на 804.36 лева, при срок на кредита от 12 месеца

В случай, че ищецът не предостави обезпечение по приложение № 1 към анекс № *** към договор за потребителски кредит № *** в размер на банков гаранция или поръчитлство, му се начислявала неустойка в размер на 804.36 лева. Ищецът не предоставил нужното обезпечение и по приложение № 1 към анекс № *** към договор за потребителски кредит № *** му била начислена сумата в размер на 804.36 лева -неустойка, която била разпределена на 12 месечни вноски от по 67.03 лева, подробно описани в погасителния план.

Счита, не дължи сумата в размер на 804.36 лева, представляваща неустойка, дължима въз основа на приложение № 1 към анекс № *** към договор за потребителски кредит № *** сключен със „А.Т.Е.Г.“ АД, тъй като същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на 1 чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, така претендираната неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 804.36 лева била в размер на над сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост.

Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата, предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост

Така претендираната неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Претендираната неустойка била и неравноправна по смисъла на чл.

143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от преамбюла на директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойка предвидена в договор за кредит, според който се дължи неустойка в размер на 804.36 лева при неосигуряване на обезпечения, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

2

Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е била и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучагеля, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Неустойката от 804.36 лева противоречала и на чл. 33 от ЗПК, съгласно който при забава в задължението се дължи само законна лихва, но не й неустойка и други разходи.

Посочена неустойка противоречала и на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за нея било разход, който следва да се включи в процента на ГПР и след като не е сторено, същата следвало да се обяви за недължима и нищожна.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата в размер на 804.36 лева, представляваща неустойка, дължима въз основа на приложение № 1 към анекс № *** към договор за потребителски кредит № *** сключен със „А.Т.Е.Г.“ АД, поради нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на чл.19 ал.4 и чл. 33 от ЗПК. Претендира деловодни разноски.

Ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район „Л.“, ул. „С.“ № ***, представлявано от С.А., чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Възразява срещу твърденията на ищеца и считаме всички съображения на ищеца за недействителност на неустойка по анекс № *** към договор за потребителски кредит № *** за неоснователни и необосновани.

На първо място, следвало да се има предвид, че неустойка за непредоставено обезпечение по анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, сключен между „А.Т.Е.Г.“ АД и Л. С. С. никога не била начислявана, съответно такава не била дължима и заплащана. Наистина в договора за кредит се съдържала такава клауза за неустойка, но приложимостта и била дерогирана между страните с уговорките по приложение № 2 към договора за кредит. Съгласно това приложение страните се уговорили и признали, че кредитът е сключен при промоционални условия и че независимо от липсата на обезпечение по сключения договор за кредит, 3 неустойка не се начислява.

Дори да се приемело, че неустойка е била начислявана (а такава не била начислявана по кредита), възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка в сключеният между страните анекс № *** към договор за потребителски кредит № *** се явявала нищожна.

На 08.03.2022 г. между „А.Т.Е.Г.“ АД, в качеството си на кредитодател, и Л. С. С., в качеството си на кредитополучател, бил сключен договор за кредит № ***. В изпълнение на задължението по договора за кредит на дата 08.03.2022 г. кредитодателят превел сумата по кредита по микросметка в системата на „И.“ АД на кредитополучателя.

На 09.03.2022 г. между „А.Т.Е.Г.“ АД, в качеството си на кредитодател, и Л. С. С., в качеството си на кредитополучател, бил сключен анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, по силата на който било рефинансирано задължението на кредитополучателя по горепосочения договор за кредит.

Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като по горепосочените договори за потребителски кредит се сключили във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит общи условия на „А.Т.Е.Г.“ АД.

Сключването на договорите за кредит между страните било извършено по инициатива на кредитополучателя - Л. С. С.. За да получи кредит, ищецът попълнил заявка за кандидатстване, като в същата били попълнени и предоставени доброволно пълни и верни данни на кредитополучателя относно неговата самоличност като: трите имена, ЕГН, адрес (постоянен и настоящ), лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от него начин за получаване на сумата по кредита. Ищецът посочил, че желае да получи заема чрез системата „***“ на „И.“ АД, която представлявала електронна система за разплащания. В края на заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване ищецът потвърдил, че се запознал и се съгласява с общите условия на „А.Т.Е.Г.“ АД, приложими към договора за кредит, като приемането на общите условия било необходимо условие за изпращане на заявката.

След подаване на заявката за кандидатстване от страна на Л. С. С., същият получил от ответника ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. С краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка Л. С. С. потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирал въпросния линк, при което се зареждала част от уеб сайта на „А.Т.Е.Г.“ АД - smilecredit.bg, където той въвел ПИН кода на заявката и потвърдил искането си за получаване на кредита при сроковете и условията 4 съгласно заявката.

След успешното потвърждаване на заявката, „А.Т.Е.Г.“ АД е разгледало предоставената от Л. С. С. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър одобрило Л. С.

С. за искания от него кредит. След одобряване на кредита ответникът изпратил на електронната поща на Л. С. С. анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, заедно с приложимите общи условия на „А.Т.Е.Г.“ АД, също така стандартен европейски формуляр и погасителен план, като в мейла прикачил два броя линка - „Приеми договора“ и „Откажи договора“. С оглед сключването на договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и общите условия, Л. С. С. активирал линка „Приеми договора“.