Решение № 226 от 19.05.2023, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. гр.Несебър, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20222150100695 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.439, ал.1, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Н. Ц. Д. с ЕГН **********, с адрес: град ***, твърди в исковата молба, че по ч.гр.д.№ 8803/2013г. по описа на Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист от 27.06.2013г., според който ЕТ „Д.-** Д.Д.“ ЕИК *** е осъден да заплати на „В. И к.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя о.ц.к., сумата в размер на 3 877,31 лева, представляваща неплатена сума за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в град ***, за периода от 03.04.2006г. до 04.11.2010г. по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2013г. до окончателното изплащане на главницата, сумата в размер на 1 231,07 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 03.04.2006г. до 30.09.2013г., сумата в размер на 102,17 лева, представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 450 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано на 28.07.2015г. изпълнително дело № 601/2015г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с рег.№ 822 на КЧСИ, по което изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действия. Ищцата твърди, че е законен наследник на починалия едноличен търговец Д.Г.Д. и че на основание чл.429 от ГПК е конституирана като длъжник, била й е връчена призовка за доброволно изпълнение от 10.11.2021г. от съдебния изпълнител, с която е уведомена, че е наложена възбрана върху собствения й недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда 1 с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: град ***, тип Гараж в сграда, брой нива 1, площ по документ 15,48 кв.м., 8.817% идеални части от общите части на сградата. Сумите, които се претендират от ищцата, като длъжник по изпълнителното дело, са следните: 10 791,70 лева, от които 2 056,11 лева – неолихвяеми вземания, 3 877,31 лева – неплатена сума за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в град ***, за периода от 03.04.2006г. до 04.11.2010г., законната лихва върху главницата от 29.05.2013г. до 10.11.2021г. в размер на 3 327,07 лева, 85,40 лева – присъдени разноски, 204 лева – разноски по изпълнителното дело, такса по т.2 от ТТРЗЧСИ в размер на 941,81 лева с ДДС, допълнителни разноски в размер на 300 лева. С Постановление от 10.12.2021г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането с молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, но срещу този отказ е подадена жалба, която е уважена с Решение № 258/01.03.2022г. по в.гр.д.№ 302/2022г. по описа на Окръжен съд – П.. Последното действие по изпълнение в изпълнителното производство е извършено на 13.10.2015г.

Изпълнителното дело е прекратено, но впоследствие въз основа на изпълнителния лист е образувано друго такова, а именно изп. дело № 227/2022г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с рег.№ 822 на КЧСИ, по което са наложени запори на банкови сметки и възбрана на недвижим имот. Ищцата твърди, че не дължи сумите, предмет на изпълнителното дело, поради погасяване на вземането по давност. Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на „В. И к.“ ЕООД, ЕИК ***, град П., сума в общ размер на 10 791,70 лева, от които 2 056,11 лева – неолихвяеми вземания, 3 877,31 лева – неплатена сума за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в град ***, за периода от 03.04.2006г. до 04.11.2010г., законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2013г. до 10.11.2021г. в размер на 3 327,07 лева, 85,40 лева – присъдени разноски, 204 лева – разноски по изпълнителното дело, такса по ТТРЗЧСИ в размер на 941,81 лева с ДДС и допълнителни разноски в размер на 300 лева, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 227/2022г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с рег.№ 822 на КЧСИ. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба, подаден от ответника „В. И к.“ ЕООД, ЕИК ***, град П., се изразява становище за неоснователност на иска и като такъв моли да бъде отхвърлен с довода, че 5-годишната давност на изпълнителния лист от 27.06.2013г. не е изтекла, тъй като тя е била прекъсвана с отправените искания за предприемане на изпълнителните действия, от когато е започвала да тече нова давност, включително и по изпълнително дело № 227/2022г. на ЧСИ Минка Станчева. С постъпвалите плащания от длъжника също е било прекъсвано течението на погасителната давност. Моли искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

2

Ищецът не се явява в съдебно заседание. С отделна писмена молба, подадена от упълномощен от него адвокат, заявява, че поддържа предявения отрицателен установителен иск, както и искането за неговото уважаване като основателен и доказан.

В съдебно заседание ответникът не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По ч.гр.д.№ 8805/2013г. по описа на П.ския районен съд е издаден изпълнителен лист от 27.06.2013г., по силата на който длъжникът ЕТ „Д.-** Д.Д.“, ЕИК 40511113 със седалище и адрес на управление град ***, представлявано от Д.Г.Д., следва да заплати на кредитора „В. И к.“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от В.Н.В., сумата в размер на 3 877,31 лева, представляваща неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в град *** за периода от 03.04.2006г. до 04.11.2010г. по партида с абонатен номер ***, ведно с обезщетение за забава в размер на 1231,07 лева за периода от 03.04.2006г. до 30.04.2013г., и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.05.2013г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 102,17 лева държавна такса и 450 лева адвокатско възнаграждение без ДДС.

На 28.07.2015г. е образувано изпълнително дело № 601/2015г. по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова с рег.№ 822 на КЧСИ, с взискател „В. И к.“ ЕООД град П., и длъжник ЕТ „Д.-** Д.Д.“, ЕИК ***. Длъжникът – едноличният търговец Д.Г.Д., е починал на 30.08.2018г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Н. Ц. Д. и сина си П.Д.Д.. С влязло в законна сила Решение № 258/01.03.2022г., постановено по в.гр.д.

№ 302/2022г. по описа на Окръжен съд – П., е отменено по жалба на Н. Ц. Д. – длъжник по изп. дело № 20158220400601 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, Постановление от 10.12.2021г., с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело. В мотивите на решението е прието, че последното действие по принудително изпълнение е извършено на 13.10.2015г. и че производството по изпълнителното дело е прекратено по право на 13.10.2017г. на основание чл.433, ал.1 от ГПК. Въз основа на съдебното решение съдебният изпълнител е издал постановление от 08.03.2022г. за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20158220400601.

На 25.03.2022г. въз основа на същия изпълнителен лист от 27.06.2013г., издаден по ч.гр.д.№ 8805/2013г. по описа на Районен съд – П., е образувано изпълнително дело № 227/2022г. по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова с рег.№ 822 на КЧСИ, като освен „В. И к.“ ЕООД град П., като взискател е конституирана и Държавата.

Длъжник в изпълнителното производство е Н. Ц. Д. с ЕГН **********, като наследник на длъжника, посочен в изпълнителния лист – ЕТ „Д.-** Д.Д.“, ЕИК 40511113 град П.. На 07.04.2022г. по изпълнителното дело е наложена възбрана върху следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: град П., район ***, с предназначение: Гараж в сграда, с брой нива на обекта: 1, с площ от 15,48 кв.м., 3 ведно с прилежащите части: 0.817% идеални части от общите части на сградата. Наложен е запор и на банкови сметки на длъжника.

С разпореждане от 29.04.2022г. съдебният изпълнител е приключил производството по изпълнително дело № 227/2022г. на основание чл.433, ал.2 от ГПК, като на 18.05.2022г. на длъжника Н. Ц. Д. е било връчено, чрез упълномощен представител, постановление за приключване на основание чл.433, ал.2 от ГПК на изпълнителното дело.

В деня на издаване на разпореждането – 29.04.2022г., Н. Ц. Д. е подала исковата молба, въз основа на което е образувано настоящото исково производство, първоначално като гр.д.№ 695/2022г. по описа на П.ския районен съд.

След връчване на постановлението, първоначално Н. Ц. Д. е отправила на 26.05.2022г. искане за издаване на удостоверение, въз основа на което е издадено от съдебния изпълнител удостоверение от 02.06.2022г., според което общият дълг по делото е в размер на 10723,67 лева, като със събраната сума са погасени следните задължения: в полза на „В. И к.“ ЕООД, ЕИК ***, град П. – сумата 9361,67 лева, погасяваща 3877,31 лева главница, 3492,82 лева законна лихва върху главницата, 1231,07 лева обезщетение за забава, 102,17 лева държавна такса, 450 лева присъдено адвокатско възнаграждение, 100 лева юристконсултско възнаграждение по изпълнителното дело, 90 лева с ДДС такси по ТТР към ЗЧСИ, 18,30 лева допълнителни разноски по чл.431,ал.4 от ГПК; в полза на ТД на НАП Бургас – сумата в размер на 385,99 лева; в полза на ЧСИ – сумата в размер на 976,01 лева, погасяващи 36 лева с ДДС обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ, 933,71 лева с ДДС пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, както и 6,30 лева пощенски разходи по т.31к от Тарифата. Освен искането за издаване на удостоверението, Н. Д. е подала на 01.06.2022г. жалба срещу постановлението за прекратяване на изпълнително дело. Тази жалба е оставена без разглеждане като недопустима с Определение № 1830/26.07.2022г., постановено по в.гр.д.№ 1928/2022г. по описа на Окръжен съд – П..

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда (Определение № 956 от 22.12.2010г. по ч.т.д.№ 886/2010г. на ВКС, I т.о.). Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл.439 от ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно 4 значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (Определение № 214 от 15.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1528/2018г. на ВКС, IV г.о.).

Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действия в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.