Решение № 278 от 16.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Варна, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000394 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Е. А., ЕГН **********, с.Пристое, обл.Шумен, против решение №25/09.05.2023г., постановено по т.дело №88/2022г. по описа на ШОС , в частта, в която предявеният от въззивника иск срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, е бил отхвърлен за разликата над 30 000 лева до предявените 60 000 лева, частичен иск от общо 100 000 лева, представляващи обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП на 07.04.2022г., настъпило на пътя гр.Разград – гр.Исперих, при самокатастрофиране на МПС микробус Мерцедес В 220 ЦДИ, рег.№ХХ ХХХХ ХХ, управляван от неправоспособен водач Д. Д. Х., който се удря в крайпътно дърво, преобръща буса на пътното платно, в резултат на което е пострадал пътник в превозното средство Е. Е. А., ведно със законните лихви от 15.06.22г. до изплащане на задължението.

Твърди се, че постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, в противоречие със съдебната практика на съдилищата.

Съдът е приел, че дължимото справедливо обезщетение за причинените на ищеца вреди възлиза на 100 000 лева, което обаче следва да бъде намалено 1 с 40% с оглед приетото за доказано съпричиняване на вредите от пострадалия. Твърди се, че при ПТП ищецът получил множество травми: травматичен шок, съчетана травма на глава, гърди и корем, комоцио церебри със загуба на спомени, контузия на дясна ръка, контузио торацис, фрактура на 1 – до 6 ребра в дясна част, хемоторакс вдясно, двустранна контузия на бял дроб, контузио абдоминис, а впоследствие и мозъчен инфаркт. Твърди се на първо място, че съдът не е определил правилно размера на дължимото обезщетение като е занижил същото, без да отчете задълбочено всички доказани по делото факти, имащи значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди съгласно критериите в ППВС №4/1968г. Твърди се, че по делото са установени надлежно всички релевантни обстоятелства за определяне по-висок размер на обезщетение, но съдът, макар да е обсъдил същите, не е извършил реална оценъчна дейност за вида и обхвата на вредите и тяхното отражение върху ищеца.

На следващо място, въззивникът се оплаква, че съдът не е съобразил действащите към датата на настъпване на събитието лимити на застрахователни суми за неимуществени вреди, което също е способствало за определяне на обезщетението в занижен размер. Прави се довод, че съдът не е отчел нарастващата инфлация, която към настоящия момент е 26%, доколкото ищецът е претендирал обезщетяване на всички вреди, настъпили от процесното ПТП /вкл. бъдещите им проявления/ Въззивникът сочи, че в този случай съдът следва да отчете инфлационните процеси и към по-късна дата, напр. датата на проявление на вредите, свързани с процесното ПТП, които са част от предмета на спора. Като не го е сторил съдът е допуснал нарушение на материалната разпоредба на чл.52 ЗЗД. /цит.съдебна практика на ВКС/ Счита, че съдът следва да отчете темпа на нарастваща инфлация в страната, която през 2022г. достига 25%. Отправя се искане тези икономически процеси да бъдат съобразени от въззивния състав при определяне на обезщетението по чл.432 КЗ като се съобразят интересите на ползващите се от застраховката лица. Поради нарушение в правоприлагането на чл.52 ЗЗД, съдът е определил несправедлив размер на обезщетение от 50 000 лева вместо претендираните 100 000 лева, от които при прилагане процента за съпричиняване от 40%, искът за сумата от 60 000 лева следва да бъде уважен изцяло. Претендира се въззивният съд да уважи жалбата като присъди допълнително на страната още 30 000 лева до претендираните 60 000 лева, частичен иск от общо 100 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски за производството в размер на адв.възнаграждение, което да бъде определено по реда на чл.38 ЗА.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на ЗК ЛЕВ ИНС АД за неоснователността на жалбата. Страната излага, че съдът правилно е определил размера на обезщетението до сумата от 50 000 лева, което е намалил с 40% поради установено съпричиняване на вредите от пътника в автомобила, който бил без поставен предпазен колан. Поддържа, че получените увреждания са леки и са получени предимно от детайли извън 2 автомобила поради изпадане тялото на пътника при ПТП. Твърдят се получени травми на гръдния кош, на дланите и на главата, които са били напълно възстановени. Към датата на ПТП и след това ищецът е имал други проявени заболявания, които нямат връзка с процесното произшествие.

Ищецът не е доказал търпените от него по-големи вреди, последиците от получените травми както и получаване на същите от детайли в купето на превозното средство. Същевременно по делото било установено надлежно, че е налице съпричиняване поради липса на поставен предпазен колан, което е пряко свързано с получените увреждания.

Въззиваемата страна излага, че съдът е занижил процента на съпричиняване на вредите и не е отчел наличието на алкохолно повлияване както и обстоятелството, че пътникът се е качил и пътувал в автомобила, управляван от алкохолно повлиян и неправоспособен водач. Страната сочи, че съдът е определил по-високо обезщетение от необходимото да репарира търпените от ищеца вреди. Сочи, че съдът не е взел предвид, но и не следва да отчита инфлационни процеси и лимити на отговорност по чл.493 КЗ, тъй като в случая не е налице хипотеза, при която съдът би стигнал до прага на лимита. Напротив, обезщетението би следвало да бъде определено в много по-нисък размер. Отделно от това, съдът би следвало да отчете по-висок процент съпричиняване на вредите от пострадалия. На следващо място страната счита, че при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази единствено минималната работна заплата към датата на настъпване на вредите /710 лева – ПМС №350/19.12.2019г./ като размерът на обезщетението да съответства на общия стандарт на живот в страната и доходите на населението, т.е. да е съизмерим със средната покупателна способност.

Претендира се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на сторените разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 540 лева.

В открито заседание пред въззивния съд страните не се явяват, но с писмени молби главните страни поддържат процесуалните си позиции по въззивната жалба и постъпилия отговор от застрахователя. Третото лице – помагач Д. Д. Х. не се явява и не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на Е. Е. А. чрез адв.Н. Д., с която са предявени срещу ЗК Лев Инс АД, София, осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лева, частичен иск от общо 100 000 лева, за търпени от ищеца неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 07.04.2022г., при самокатастрофиране на пътя Разград– Исперих, на Мерцедес В 220 ЦДИ, рег. №РР 61 36 ВН, управляван от Д. Х. и увреждане пътника в автомобила Е. А.. Претендирани са и законните лихви върху обезщетението, считано от датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 18.05.2022г. до окончателното изплащане.

Твърди се, че ищецът получил във връзка с ПТП травматичен шок, съчетана травма на глава, гърди и корем, вулнус лацеро контузем капитис, комоцио церебри със загуба на спомени, контузия на дясна ръка, контузио торацис, 3 фрактура на I, II, III, IV, V и VI ребра вдясно, хемоторакс вдясно, двустранна контузия на бял дроб, контузио абдоминис, поради което бил хоспитализиран по спешност в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – Разград АД. По-късно се наложил приема му в МБАЛ - Исперих по повод настъпил мозъчен инфаркт. Ищецът е посочен като пострадал в Протокола за ПТП с пострадали лица, съставен на местопроизшествието. Твърди, че във връзка с ПТП има образувано досъдебно производство №3303М-41/2022г. по описа на РУП Разград. Сочи, че по отношение на „Мерцедес В220 ЦДИ“, рег. №ХХ ХХХХ ХХ е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК„Лев Инс“. Предвид тези твърдения ищецът счита за доказани настъпването на ПТП и увредите му, противоправността и виновността на дееца, както и наличието на гражданска отговорност, в хипотезата на чл.493, ал.1 от КЗ. Сочи, че е адресирал застрахователна претенция на 18.05.2022г. до застрахователя, по която била заведена щета

№0000-1000-63-227312/18.05.2022г.

Застрахователят изискал допълнителни доказателства, които не били налични към онзи момент – автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.

Ищецът твърди, че представил всички необходими документи за заплащане на обезщетението, съобразно с изискванията на закона като претендира законната лихва от датата на депозиране на извънсъдебната си претенция – 18.05.2022г. Претендира и лихвата по чл.497, ал.1 КЗ върху размера на застрахователното обезщетение плюс лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ, ако не е определено и изплатено в срок от изтичане на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ – а именно от 10.06.2022г. до окончателното изплащане на неимуществените вреди. /твърди се дължимост на законна лихва по чл.429 от КЗ от виновния водач и отделно ответникът дължи законна лихва за собствената си забава/

Ищецът твърди, че бил изписан от болничното заведение невъзстановен като близките му трябвало да поемат грижите за него и да осигуряват тоалет, къпане, прехрана, което допълнително повлияло върху самочувствието му.

Животът му се променил в отрицателна насока. И към момента твърди, че е зависим от близките си. Изпитвал срам и ужас, че се налагало да се грижат за него и мислел, че е в тежест на всички. Твърди получена психотравма от ПТП както и нарушаване функциите на вниманието и паметта, наличие на безпокойство, висока тревожност, наличие на депресия, нежелание за общуване, влошено настроение. Твърди, че получил страхова невроза, тъй като често изпадал в паника и изпитвал страх за себе си и своите близки при придвижване в МПС, имал чести кошмари. Преди ПТП пострадалият полагал големи грижи за семейството си, което било задружно и хармонично, а след ПТП това се променило в негативна насока. Самият той се променил – станал избухлив, меланхоличен, асоциален, загубил желание за живот, не полагал грижи за близките си. Счита за справедлив размер на обезщетяване сумата от 100 000 лева, от които предявява претенция частично за сумата от 60 000 лв.

В срока за отговор е постъпило становище на ЗК„Лев Инс“АД, с което застрахователят оспорва основателността на иска. Оспорва противоправното 4 поведение на водача Д. Д. Х., като сочи, че по отношение на последния няма влязла в сила присъда. Сочи, че застрахователят е завел щета, но е изискал още доказателства, които да установят мястото и причините за ПТП, участниците, заключителен акт (присъда), АТЕ, СМЕ и др. Твърди, че по преписката не е представена банкова сметка на пострадалия, поради което не е изпаднал в забава. Оспорва причинно - следствената връзка между ПТП и всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Оспорва твърденията за вида и интензитета на неимуществените вреди – твърди, че няма травматичен шок, пострадалият е бил контактен, но с алкохолна интоксикация и за това е имал забавени реакции. Сочи, че пострадалият е приет без увреди на мозъчното вещество. Твърди, че предприетите в болницата действия са адекватни. Твърдят се предходни заболявания – хипертонични сърце и катаракта, които нямат връзка с ПТП. Сочи, че на 26.05.2022г. му била поставена диагноза Болест на Паркинсон, като симптомите на това заболяване могат да се възприемат като травматичен шок. Оспорва твърдението за загрозяващи белези. Сочи, че няма доказателства за извършена на ищеца оперативна интервенция. Оспорва твърденията, че ищеца има болки и страдания, които продължават към момента както и качествената промяна в емоционалното и психическо състояние на ищеца. Оспорва твърдението за счупена подбедрица, тъй като няма данни в медицинските документи. Твърди наличие на съпричиняване на вредите от страна на ищеца в размер на 50%, тъй като пострадалият е знаел, че водачът е неправоспособен и въпреки това е приел да се вози при него. Освен това твърди, че пострадалият има принос от още 40% за настъпване на щетата, тъй като не е използвал обезопасителен колан. Оспорва отделно размера на претенцията като завишена. Оспорва претенцията за лихва от 18.05.2022г., тъй като застрахователят не дължи плащане едновременно със сезирането му.