Решение № 5293 от 30.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5293 гр. Пловдив, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330109178 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба Й. Р. Р. срещу „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ООД. Твърди се, че бил сключен договор за потребителски кредит № ............................................ със заемна сума 700 лв. Предвидено било, че следва да се предостави обезпечение, като в случай че такова не бъде предоставено при условията на договора, се начислява неустойка в размер на 558,76 лв.

Счита договора за нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал 4 ЗПК. При евентуалност намира клаузата за неустойка за нищожна. Договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР следва да включва всички разходи по кредита, като в случая не ставало ясно какви разходи се включват в него и в него не била включена неустойката. Моли съдът да обяви договора за кредит за нищожен, а при евентуалност клаузата, предвиждащи неустойка, също за нищожна като накърняваща добрите нрави и неравноправна.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като нищожността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор. Не били нарушени т. 9 и 10 ЗПК, като неустойката не следва да бъде включвана в ГПР. Неустойката била действителна, като потребителят имал възможност да се откаже от сключването на договора. За потребителя имало яснота и клаузата била индивидуално уговорена. В продължение на 2 години ищецът многократно ползвал един и същ кредитен продукт и бил запознат с условията. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

1

Предявени са искове с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за договора; чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за неустойката.

За основателността на исковете по повод целия договор следва да са настъпили следните юридически факти: сключване на договор за потребителски кредит между страните и такива негови характеристики, които да водят до недействителността му.

Установява се от представения договор, по чието сключване страните не спорят, че на ищеца била отпусната в заем сумата от 700 лв., при възнаградителна лихва – 148,24 лв., като в чл.11, ал.1 от Договора била предвидена неустойка в размер на 558,76 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция, в тридневен срок от усвояване на заетата сума и при условия, посочени в Общите условия. В чл.3, ал.2 от Договора е посочено, че ГПР включва само възнаградителната лихва по кредита.

Съдът обаче счита, че размерът на неустойката е следвало да намери израз в ГПР по следните съображения. Непредоставянето на обезпечение не е свързано с преки вреди за кредитора, а с носене на по-голям кредитен риск.

При това положение чл.71 ЗЗД предвижда възможност за кредитора да иска изпълнението преди падежа. Дължимостта на парична сума за носене на поголям кредитен риск няма обезщетителна функция, а - възнаградителна.

Условията, при които се дължи, размерът на това вземане, предварителното му разсрочване в погасителния план и най-вече посочената по-горе възнаградителна функция водят до извод, че същото има характер на скрита печалба за кредитора. Ето защо същата сума следва да се включи в общия разход по кредита и оскъпяването му, като намери отражение в ГПР, който следва да е посочен не само формално, а да отразява действителното оскъпяване, с цел информираност на потребителя и възможност да сравни условията за кредитиране на пазара. Въз основа на изложеното може да се приеме, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване в договора на реалния ГПР, поради което на основание чл. 22 Договорът за кредит е недействителен. Искът подлежи на уважаване, като се прогласи нищожността на договора.

Поради уважаване иска на това основание, безпредметно е да се обсъждат останалите алтернативни основания за неговата нищожност. Не е настъпила и процесуалната предпоставка за разглеждане на евентуалния иск за нищожност на неустойката.

При този изход от спора право на разноски има ищецът, който е доказал разноски за държавна такса в размер на 56,28 лв. По повод адвокатския хонорар, претендиран по реда на чл.38 от ЗА, ответникът не доказва възраженията си за липса на предпоставки по чл.38 от ЗА, но възражението му за прекомерност е основателно, поради което съдът счита, че по иска следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лв. без ДДС или 360 лв. с ДДС поради ниската правна и фактическа сложност на делото, проведеното едно открито заседание и събирането само на писмени доказателства.

Така мотивиран, съдът:

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КЕШ ПОЙНТ

БЪЛГАРИЯ”

ООД,

ЕИК:

207079835, с адрес:

***********************************************, по предявения от Й.

Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: *************************, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за потребителски кредит № ............................................ е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ООД , ЕИК: 207079835, ДА

ПЛАТИ на Й. Р. Р., ЕГН: **********, сумата от 56,28 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ООД , ЕИК: 207079835, ДА

ПЛАТИ на адв. Д. В. М. с № ********** към **********, сумата от 360 лв. с ДДС за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3