Акт от 12.10.2021, Административен съд - Разград

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 139 гр. Разград, 12.10.2021 г.

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА РОБЕВА с участието на секретаря Пламена

Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 150 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.

Постъпила е жалба от И. П. И. против

Експертно решение № 2007 от 30.11.2020 г. на Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, с което е потвърдено Експертно решение № 0351 от 29.05.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Свети И. Рилски“ ЕАД - София, с което на жалбоподателя е определена оценка на работоспособността в размер на **% за срок от 3 години. В жалбата се изразява несъгласие с констатациите в оспореното експертно решение, като се твърди, че следва да бъде определен по-висок процент на намалената работоспособност.

Иска се решението да бъде отменено с присъждане на разноските по делото.

Ответникът НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ не ангажира становище по жалбата.

Заинтересованите страни ТЕЛК към УМБАЛ

„Свети И. Рилски“ ЕАД – София, Агенция за хората с увреждания – София, Териториално поделение на НОИ – Разград и Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Разград не изразяват становища по делото.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е с първоначална инвалидизация от 08.04.2011 г., като многократно е бил преосвидетелстван от ТЕЛК.

С Експертно решение № 0351 от 29.05.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Свети И.

Рилски" ЕАД - София е определена степен на трайно намалена работоспособност /ТНР/ **%

ТНР за срок от 3 години. С посоченото решение е дадена оценка на следните увреждания:

- за липса на зрение на дясно око при запазено ляво око с корекция – 50% по Част Пета, Раздел I от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/;

- за ИБС, Стенокардия и Суправентикулни и камерни екстрасистоли – 40% ТНР по Част Четвърта, Раздел V, т. 2 от Приложение № 1 към НМЕ;

- за Хипертонична болест III ст. и

Хипертонично сърце – 30% по Част

Четвърта, Раздел VI, т. 2.2. от Приложение № 1 към НМЕ;

- за Захарен диабет II-ри инсулинонезависим тип без усложнения – 10 %

ТНР по Част Девета, Раздел I, т. 1.1. от Приложение № 1 към НМЕ;

- за практическа глухота от 65 дб слухова загуба след корекция по Клодил-Портман – 35% ТНР на основание Част Трета, Раздел I, т. 2.1.2. от Приложение № 1 към НМЕ;

- За енцефалопатия, посттравматични дефекти на максиларна и фронталния синус, цефалгичен синдром, вестибулоатактичен синдром и пирамидна симптоматика в дясно – 20 % по Част Седма, т. 3.1. и т.

2.9. от Приложение № 1 към НМЕ;

- за флексионна контрактура на V пръст на лява длан – 10 % по Част Първа, Раздел VIII, т. 26 от Приложение № 1 към НМЕ.

Прието е, че състоянието след прекарана подостра флеботромбоза на лява подбедрица не обуславя определяне на процент на неработоспособност по Част Осма от

Приложение № 1 към НМЕ.

Съгласно т. II и III от Методиката на

Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, ТЕЛК е определила крайна оценка в размер на най-високия процент – **% ТНР за срок от

3 години.

Решението на ТЕЛК е било обжалвано пред

НЕЛК и е било потвърдено по всички поводи с оспореното пред съда Експертно решение № 2007 от 30.11.2020 г. на Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебномедицинска експертиза, която да даде заключение за характера и степента на увреждането на зрението на жалбоподателя като водещо заболяване и да отговори на въпроса какъв е процентът на трайно намалена работоспособност при това увреждане. След запознаване с доказателствата по медицинското досие и с допълнително представените от жалбоподателя вещото лице – специалист-офталмолог заключава, че вследствие на черепно-мозъчна травма, фрактури на лицеви кости и увреждане на дясна очна ябълка през 2018 г. се е наложило оперативно отстраняване на дясното око на жалбоподателя, което е довело до трайна и необратима загуба на зрението на същото око. Съобразно Приложение № 1 към чл.

63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, част V-Очни заболявания, раздел I, зрителна острота-ВОД=Ф /ВОС=0.8 с корекция обуславя **% намалена работоспособност.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил документ на руски език за извършен преглед от офталмолог, в който се съдържат данни за състоянието на зрението му към 15.07.2021 г. Вещото лице изяснява, че е оценявало състоянието на жалбоподателя по документите, които са представяни до момента на явяване в НЕЛК. Не е взело предвид допълнително представения документ от 2021 г., с оглед на който процентът на намалена работоспособност би могъл да бъде променен, но при евентуално ново освидетелстване.

Съдът намира, че заключението на вещото лице е компетентно, обективно и обосновано, поради което се съгласява с него изцяло.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 АПК.

Решението е издадено от компетентен административен орган по чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето във вр. с чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, в предписаната форма, има изискуемото съдържание и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е и материално законосъобразно. Оценката на трайно намалената работоспособност се извършва по реда и критериите, установени в Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно чл. 62 НМЕ видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.

В чл. 63, ал. 1 НМЕ е указано, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Съгласно чл. 63, ал. 3 НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. В т. III от Методиката в Приложение №

2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ е предвидено, че когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.

Оспореното решение е постановено при правилно приложение на горните разпоредби. В разглеждания случай жалбоподателят пребивава и се лекува в Русия, не се е явил на преглед пред органите на медицинската експертиза и не е преценявана необходимостта от допълнителни изследвания. Представената от него медицинска документация е била единственият източник за определяне на вида и степента на уврежданията му, съответно за оценката на трайно намалената му работоспособност. От наличните документи се установява, че той страда от множество заболявания. Определено е най-тежкото от тях – загубата на зрението на дясното око, което съобразно таблицата в Част пета „Очни заболявания“, Раздел I „Зрителна острота“ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ обуславя ** % ТРН по тази отправна точка. В тази част оценката на ТЕЛК и НЕЛК е потвърдена от заключението на съдебномедицинската експертиза по делото. А съгласно раздел III от Приложение № 2 към чл.

63, ал. 3 НМЕ най-високият процент определя крайната оценка на ТНР.

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това означава, че законосъобразността на издаденото експертно решение се проверява съобразно здравословното състояние на освидетелстваното лице и приложимия закон към датата на издаване на решението. Влошаването на зрението на жалбоподателя или друга промяна в здравословното му състояние, установена след тази дата, е основание за преосвидетелстване и евентуална нова оценка на неговата ТНР. В чл. 142, ал. 2 АПК е предвидено, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, но тази разпоредба е неприложима, тъй като съгласно чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето експертизата на трайно намалената работоспособност се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.

Предвид горното съдът констатира, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. И. против Експертно решение № 2007 от 30.11.2020 г. на Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, с което е потвърдено Експертно решение № 0351 от 29.05.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Свети И. Рилски“ ЕАД – София.

Решението подлежи на обжалване пред

Върховния административен съд в 14– дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/