Решение № 327 от 08.12.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Дупница, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20251510200746 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. П. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. С., обл.К., ул."Х" № ** против Наказателно постановление /НП/ № 25-0332-000569 от 13.08.2025 г. на Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ – Рила, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 2, вр. с чл.

174, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и ,,Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 /дванадесет/ месеца и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. са отнети 20 контролни точки.

С жалбата се оспорва издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя и на материалния закон. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява и се представлява по делото от процесуален представител адв. С., който поддържа жалбата, по същество моли за отмяна на НП, като излага доводи в подкрепа на искането си.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата, респ. ако съдът приеме, че същата е основателна и жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение над минималния размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави възражение за прекомерност на същото, като моли за присъждане на такова в минимален размер.

1

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 20.07.2025 год. в 07:55 ч. на третоклА. път 107 км 30 с посока на движение от гр.

Рила към Рилски манастир жалбоподателят С. П. Г. управлявал товарен автомобил "Г. У. С." с рег. № *********, собственост на Дирекция ,,Национален парк Рила“. Свидетелите Д. Г., К.

К. и Л. В. и тримата служители на РУ – Рила изпълнявали служебните си задължения, когато забелязали лекия автомобил, който се движел в посока от гр. Рила към Рилския манастир. При км 30 от горепосочения участък от пътя спрели автомобила и извършили проверка, като установили, че същият се управлявал от жалбоподателя Г., който бил тестван за употреба на алкохол Алкотест 7510 с фабр. № ARDM-0267, който отчел 0,84 промила алкохол чрез измерването му в издишания от водача въздух в 07:57 ч. с проба № 03194, след което бил издаден талон за медицинско изследване с № 0180516, връчен на провереното лице в 08:55 ч. на 20.07.2025 г.

На място на проверката за констатираното нарушение актосъставителят Д. Г., в присъствието на свидетелите К. К. и Л. В. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение бл. № GA1111507 от 20.07.2025 г. за това, че е управлявал горепосочения товарен автомобил след употреба на алкохол, установено с техническо средство ,,Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM-0267, който отчел 0.84 промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба № 03194. Установеното нарушение било квалифицирано от актосъставителя като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен лично на него срещу подпис, като същия отразил, че ,,няма възражения“.

В законоустановения срок Г. е направил писмено възражение срещу акта в, което изложил следните факти и обстоятелства: след порверката с техническото средство и отчетения резултат отишъл да даде кръв във ФСМП гр. Рила, звънял около 30 минути, но никой не отворил, случаен минувач му казал, че спешният център е преместен в долната сграда. Когато отишъл там медицинските лица се обадили на полицаите, но първо го разпитали и това отнело също време. След пристигането им полицаите се обадили на дежурния и след това му било отказано да даде кръвна проба поради изтеклото време, посочено в талона. В издадения на водача талон за медицинско изследване срещу подпис на провереното лице му било указано, че трябва да се яви във ФСМП гр. Рила до 60 минути за даване на кръвна проба за медицинско и химическо изследване, считано от връчването на талона за медицинско изследване на 20.07.2025 г. в 08.55 часа. Представен е фиш за спешна медицинска помощ, видно от който С. Г. се е явил за даване на кръвна проба в 10.10 ч., но проба не е взета поради изтеклото време. Същото обстоятелство е отразено и в копие на рапортна тетрадка на ФСМП – Рила. Видно от писмо изх. № 05-92-1/23.10.2025 г. от Директора на ЦСМП-Кюстендил, С. Г. е посетил ФСМП гр. Рила в 10.10 ч. на 20.07.2025 г., кръвна проба за изследване не е взета поради изтекло време за вземане на такава; ФСМП – Рила се намира на адрес: гр. Рила, ул. ,,Опълченска“ № 45; към датата 20.07.2025 г. поради извършването на ремонтни дейности филиал Рила осъществява дейността си в сградата на 2

,,бивша поликлиника“, предоставена от община Рила за временно ползване, която се намира на същата улица, срещу сградата на филиала.

Въз основа на АУАН № GA1111507 от 20.07.2025 г., събрания доказателствен материал и след като приел, че нарушението е извършено повторно, на 13.08.2025 год., Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила издал атакуваното наказателно постановление № 25-0332-000569, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и ,,Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 /дванадесет/ месеца и на основание Наредба № Iз-2539 са отнети 20 контролни точки. НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 18.08.2025 год. и в законния срок срещу същото е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.

От показанията на актосъставителя Г. се установява, че първоначално водачът отказал да даде кръвна проба, но след издаването на талона променил позицията и казал, че ще даде такава. При издаването на талона присъствала и жената с която Г. живее на съпружески начала, която пристигнала с автомобил ,,Опел Мерива“. Водачът бил спрян за проверка на около 500 метра преди Рилския манастир. След това проверяващите контролни органи се установили на паркинга пред Рилския манастир, където видели, че двамата с управлявания от нея автомобил продължили към фургона им, който се намирал на 2-3 км над Рилския манастир. След около 15 минути двамата се върнали, продължавайки към гр. Рила. На мястото на проверката е пристигнала само една жена и това е била св. Д.а, заедно със свидетеля А. Н. /колега на жалбоподателя/, който трябвало да прибере служебния товарен автомобил. Предоставили на водача 60 минути, за да отиде до спешния център за даване на кръвна проба, като взели предвид, че св. Д.а пристигнала много бързо на мястото с друг автомобил и присъствала при връчването на талона на Г.. Актосъставителят в показанията си твърди, че ФСМП към тази дата е бил преместен в старата болница като двете сгради ги дели улицата и се намират на 10 метра разстояние една от друга.

Свидетелят К. е присъствал при извършване на пробата на водача за алкохол, отчетения положителен резултат, който бил показан на Г.. Същият се колебаел дали да даде кръвна проба за изследване, но все пак решил да даде кръв. На място пристигнала св. Д.а, както и колега на Г., който да прибере служебния автомобил.

Свидетелят В. също дава показания относно извършената на водача проверка за употреба на алкохол, дадената положителна проба за алкохол, след което на място пристигнала св. Д.а с управляван от нея автомобил и след приключването на проверката двамата се отправили в посока Рилския манастир, като полицейските служители останали на мястото, на което бил спрян водача - на 2-3 км преди Рилския манастир.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д.а, която е в съпружеско съжителство с жалбоподателя, в частта в която заявява, че на мястото на проверката пристигнали с автомобил управляван от дъщерята на св. А. Н. /колега на жалбоподателя/, както и че след проверката тръгнали тя, А. и С. към фургона им. В тази част показанията й 3 не кореспондират с показанията на свидетелите – полицейски служители, които непосредствено са възприели, че на мястото на проверката е пристигнала само една жена и това е била св. Д.а, след приключването на която двамата продължили към фургона им над Рилския манастир, като тя управлявала автомобила.

Съдът кредитира показанията на същата в частта, в която сочи, че в спешния център са пристигнали със закъснение извън времето посочено в талона.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Николов в частта, в която сочи, че със св. Д.а и неговата дъщеря със семейния им автомобил ,,Тойота Ярис“ отишли на мястото, където бил спрян Г. от полицейските служители, след което със служебния автомобил той, Г. и св. Д.а се отправили към м. ,,Обедище“, където се намирал личния им автомобил, качили се в него и си тръгнали. В тази част показанията му не се подкрепят от заявеното от полицейските служители, по отношение на които не са налице данни за предубеденост или необективност.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите Г., К. и В., които възпроизвеждат и поддържат изложената в акта и НП фактическа обстановка, както и от показанията на останалите свидетели в кредитираните им части. Представени са докладна записка от Д. И. ,,ПИ“ при РУ гр. Рила за извършена проверка в масивите на МВР, при която е установено, че водачът има връчено НП № 23-0332-000884/2024 г., което е влязло в сила на 27.01.24 г. отново за същото нарушение, предвид което връченото му НП е в двугодишния срок на валидност и установеното сега нарушение се явява повторно; справка за нарушител, в която се съдържат данни за цитираното наказателно постановление за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца, влязъл в сила на 27.01.2024 г.; разпечатка от техническото средство; протокол за преминали последваща проверка средства за измерване, вкл. и процесното, със срок на валидност 6 месеца; фиш за спешна медицинска помощ; ; копие от тетрадка за алкохолни проби на ФСМП-гр. Рила, рапортна тетрадка на ФСМП гр. Рила; талон за изследване; писмо от директора на ЦСМП-Кюстендил; възражение срещу АУАН, писмо до С. Г. – отговор на възражението; докладна записка от инсп.

Ингилизов; докладна записка относно възражението срещу съставения АУАН; докладна записка относно подадено възражение за вземане на кръвна проба.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което същата е допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени 4 изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.

34 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени законовите основания, въз основа на които санкционният орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП, санкционният орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. В тази връзка липсва противоречие между описание на нарушението и неговата правна квалификация. Това налага извода, че констатираното административно нарушение е извършено именно от жалбоподателя и санкционния орган след като е приел, че нарушителят е установен по безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното НП.