Решение № 986 от 24.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Бургас, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Петкова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско дело № 20222100501390 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. от ГПК и е образувано по постъпила въззивна жалба на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Н. Николов, подадена чрез юрисконсулт Татяна Стойкова против решение № 1700 от 01.08.2022 г., постановено по гр.д. № 3283/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас , с което въззивната дирекцияответник е осъдена да заплати на ищеца Н. С. Д., ЕГН: ********** сумата от 717.81лв. главница, представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 85.80 часа, получени чрез преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г. нощен труд в дневен, и сумата от 160.10лв, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху горепосочената главница, поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 01.11.2019г. до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба - 25.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 25.05.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 400 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото. Със същото решение въззивникаответник е осъден да заплати по сметка на БРС направените по делото разноски за експертиза в размер на 150 лв. и дължимата по уважените искове държавна такса в размер на 100 лв.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на 1 нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от ЗМВР. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидирано НСОРЗ, тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл. и съответно КТ и актовете по прилагането им, е отклонено с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.

Излага се становище, че ЗМВР препраща към КТ само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време -чл. 187, ал. 1 ЗМВР към нормалната продължителност на нощния труд /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/ е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. По подробно изложените в жалбата доводи, моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски. В случай, че съдът потвърди обжалваното решение е направено възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец, подаден чрез пълномощника му адв. Георги Стоянов, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с нормативната уредба, действала за исковия период, като направения от съда извод не противоречи и на Решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендира присъждане разноските пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание, страните не изпращат представители. Представят писмени становища.

Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати /след направено и прието изменение на размер на исковете на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 717.81лв. - главница, представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение 2 за извънреден труд от 85.80 часа, получени чрез преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г. нощен труд в дневен, и сумата от 160.10лв, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху горепосочената главница, поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 01.11.2019г. до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба - 25.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 25.05.2022 г. до окончателното плащане.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

По делото страните са ангажирали доказателства в подкрепа на доводите си.

С първоинстанционното решение, съдът е уважил изцяло исковете и е присъдил в полза на ищеца направените по делото разноски. В тежест на ответника са възложени дължимите по делото държавни такси и възнаграждението на вещото лице за извършената по делото експертиза, от чието заплащане ищецът е освободен.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 от ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

По делото страните не спорят, а от данните се установява, че за исковия период между страните е действало служебно правоотношение, поради което съобразно чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът има статут на държавен служител. Предвид това приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл. – по аргумент на чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Не се спори също, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Съгласно приетото и неоспорено заключение по извършената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза за процесния период ищецът е положил общо 600 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 685.80 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 85.80 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисленията на вещото лице същото възлиза в размер на 717.81 лв.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивникът счита, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на 3 работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил правилни фактически и правни изводи, които въззивната инстанция споделя и препраща към тях основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, с оглед оплакванията в жалбата следва да се отбележи следното:

Нормите на чл.176 и чл.178 от ЗМВР определят елементите на месечно възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР подневно и на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично правило.

Действително през процесния исков период са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020 г. Преди това са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Текстовете на чл. 3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143, като в действащите за процесния период наредби липсва възможност за такова преизчисляване на положения нощен труд

Съгласно чл.67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на 2 допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото 4 законодателство.

Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието извънреден труд и правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ се регламентира определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ.

Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно време - с превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.