Решение № 2405 от 29.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2405 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330109528 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1, ГПК вр. чл.

500, ал. 1 т. 3 и ал. 2 КЗ.

Производството е образувано по искова молба, с вх. №***** г., подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД , с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. **., бул. „**********, представлявано от С. А. и П.Д. – ****** за приемане за установено по отношение на ответниците А. Н. А., ЕГН **********, С. Н. А., ЕГН ********** и М. Н. А., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си П. Н. С. в качеството им на законни наследници на починалия длъжник в заповедното производство Н. А. А., ЕГН **********, че дължат на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, поравно и разделно, сумата от 2 693 лева, представляваща заплатено от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по член 410 ГПК – 31.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и присъждане на всички направени съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен Съд П., срещу Н. А. А., като е издадена заповед за изпълнение, връчена на Н. А. А. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, предвид на което на застрахователната компания е даден едномесечен срок за установяване на 1 вземането. По делото предвид смъртта на ответника Н. А. А. след подаване на заявлението като страни са конституирани законните му наследници.

Ищецът сочи, че на ***** г., около 1 часа и 20 минути в гр. Х., в северна индустриална зона на паркинг до завод „*****“ Н. А. ., управлявайки товарен автомобил * ДК № *****, виновно предизвиква ПТП с паркирани товарни автомобили и прикачени към тях ремаркета, едно от които е ***** ДК № *******като напуснал мястото на ПТП без да изчака органите на МВР, като на виновния водач по-късно е съставен АУАН № *******г. Ищецът твърди, че за настъпилото ПТП са издадени Протоколи за ПТП №****** и №******** г., в който е отразено, че виновният водач Н.

А. А. е напуснал местопроизшествието без да уведоми и изчака контролните органи и че няма валидно свидетелство за управление на МПС. Твърди се, че при ПТП са причинени материални вреди на полуремарке ******** ДК № ***** на горепосоченото място. Освен това се сочи, че към датата на събитието отговорността на водача на виновния за лек автомобил. „******* ДК № ***** е застрахована по застраховка "‘Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица № *****със срок на валидност от 28.03.2016г. до 27.03.2017г., като след предявена претенция от собственика на **** ДК № *, *****астрахователят по гражданска отговорност е образувал щета №*********, извършени са оглед и опис на вредите от ПТП, експертиза, остойностени са на собственика на увреденото полуремарке ****** с рег. *****№ ****** с определено застрахователно обезщетение в размер на 2693,00лева, което на 20.09.2016г. с платежно нареждане е заплатено на собственика БОРЕНИ О5 ЕООД, с оглед на което е предявен установителен иск за регресното право срещу виновния водач в размер на 2693 лв.

От законните наследници на починалия длъжник е постъпил писмен отговор със становище за недопустимост на предявените искове и неоснователността им, като са оспорени изложените в исковата молба твърдения за настъпила ПТП, описания механизъм в исковата молба, причинените вреди, наличието на валиден договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност, виновността на водача, това че същият е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР, както и че Н. А. не е имал валидно свидетелство за управление на МПС. Също така са оспорени твърденията за образувани щета, оглед, опис на вредите, остойностяване на щетите и плащането на застрахователното обезщетение. Отделно от това се сочи, че приложеният протокол за ПТП е нечетлив като от съдържанието му не могат да бъдат установени констатациите на актосъставителя.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 17529/2020 г. по описа на ПРС,е, че в полза на заявителя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу длъжника Н. А. е била издадена Заповед за 2 изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК от 4.01.2020 г. за вземането, предмет на настоящата искова молба. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщенията до него са приложени по делото, на основание член 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

На 25.08.2016 г., около 01 часа и 20 минути, в град Х., **** на паркинга до завод*****Н. А., управлявайки товарен автомобил марка „******“, с ДКН ****** виновно предизвиква ПТП с паркирани товарни автомобили и прикачени към тях ремаркета, едно от които е ****** с ДКН * и напуск*****а мястото на ПТП без да изчака органите на МВР, като виновният водач е установен по-късно и му е съставен АУАН № ********г. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП *********г. По делото не е изискана административно-наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП от 25.08.2016 г. От съдържанието на представения протокол за ПТП се установява, че водачът Н. А. при движение с управлявания от него товарен автомобил удря ситуираните на паркинга товарни коли с прикачени ремаркета, като им причинява материални щети, след което напуска мястото на произшествието. Така представения констативен протокол за птп по правната си природа е официален свидетелстващ документ, който на осн. член 179, ал. 1 ГПК има обвързваща доказ. сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /напр. за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието МПС след настъпването му или претърпените вреди, както и за обстоятелството дали лицата са напуснали мястото на произшествието/.

Относно механизма на настъпване на ПТП, описан в протокола, същият не се ползва с материална доказ. сила, тъй като същото не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта / по арг. от член 125 от ЗДВП, тъй като посещението на органите е винаги последващо/. Видно е, че участникът в ПТП Н. А. е подписал протокола, ето защо същият следва да се ползва с материална доказ. сила за неизгодния за него факт, че е напуснал мястото на произшествието и че е ударил паркираното полуремарке на паркинг/ в тази му част протоколът има качеството му на частен свидетелстващ документ, който важи срещу издателя му, като неизгоден за него/.

От представената по делото застрахователна полица № *********г. със срок на валидност от 28.03.2016 г. до 27.03.2017 г. се установява, че към датата на гореописаното ПТП по отношение на ******* с рег. № ****** собственост на АЙ ПИ ТРАНС АД, е бил сключен и действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застраховател ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Вследствие на процесното ПТП са нанесени материални щети по полуремарке ****** с рег. № ******* във връзка с което пред застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач е подадено уведомление за настъпило 3 застрахователно събитие от Б. А. К. с искане за оглед и оценка и за изплащане на застрахователно обезщетение по банков път.

При ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е образувана ликвидационна преписка по щета № ********, по която след направен оглед и опис на причинените вреди е определено застрахователно обезщетение в размер на 2693 лева, изплатено с платежно нареждане на 20.09.2016 г. на Борени 05 ЕООД. По делото е прието заключението на вещото лице Вл. С. по допусната и назначена съдебна автотехническа експертиза. Заключението е прието без възражения от страните, като същото съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено и от него се установява, че щетите по полуремаркето се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 25.08.2016г. произшествие в гр. Х..

Вещото лице посочва, че сумата, необходимата за възстановяване на щетите изчислена на базата на пазарни цени към датата на ПТП, е 5504,40 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Искът по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от ГПК е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в законоустановения едномесечен срок. Налице е идентичност между предмета на заповедното и исковото производство, поради което предявения установителен иск е допустим. Налице са активно и пасивно легитимирани страни. Ищецът има правен интерес за предявяване на иска. Разгледан по същество – искът е основателен.

Съгласно посочената разпоредба на чл. 500, ал. 1, пр. 3 застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, което е напуснало мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещенито на местопроизшествието от тях е задържително по закон, освен в случаите когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Предпоставките за уважаването на иска са: 1) че в резултат от противоправното поведение на ответника е реализирано ПТП, което съставлява покрит риск по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, застраховател по който е ищецът; 2) че ищецът е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; 3) че деликвентът е напуснал мястото на настъпване на ПТП и че е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление на моторно превозно средство; 4) действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.

Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК установяването на предпоставките от фактическия състав на претендираното спорно материално право е в тежест на ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да докаже погасяване на дълга или възражението си за 4 различен механизъм на ПТП. В случая се установява от представената по делото застрахователна полица наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил марка „*******“ , с рег. *******№******, собственост на АЙ ПИ ТРАНС АД, сключена между собственика и ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с период на застрахователното покритие от 28.03.2016 г. до 27.03.2017 г.

Според член 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а според ал. 2 по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Следователно ответникът има качеството на застраховано лице по посочената застраховка.

Същевременно по силата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, което е напуснало мястото на настъпване на ПТП. Основанието на този регресен иск е фактът на изплащане на обезщетение на третото увредено лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес срещу всяко лице, управлявало МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а не само срещу лицето, сключило със застрахователя застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на правото, произтичащо от закона, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите встъпва след плащането на застрахователно обезщетение в правата на увреденото лице спрямо застрахования, като упражнява тези права от свое собствено име. Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото, както и на заключението на съдебната автотехническа експертиза, съдът приема за установено от фактическа страна, че ПТП е настъпило при изяснения по-горе механизъм в резултат от неправомерните действия на водача Н. А.. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за провеждане на насрещно доказване по отношение на установените от посочената доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП. Следователно ответникът е реализирал противоправно поведение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата – като водачът Н. А. е напуснал мястото на настъпване на ПТП. Вината на ответника се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на законовата презумпция. Настъпването на вреди по полуремаркето се установява от 5