Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 409 от 23.09.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 437/2025
Вид
Определение № 409
Подписан
23.09.2025
В сила
23.09.2025
Състав
Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Смолян, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500437 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК, във вр. с чл.

248 от ГПК.

С Определение № 610/23.06.2025 г. по гр. д. № 1262/2024 г.

Смолянски районен съд е оставил без уважение молбата на „И. Ф.“ ЕООД за изменение и допълване на Решение № 89/21.03.2025 г. по гр. д. № 1262/2024 г. на РС – Смолян в частта му на съдебните разноски.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от „И.

Ф.“ ЕООД, чрез юрк. Г., с оплаквания, че е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

В частната жалба се твърди, че разноски не е следвало да се присъдят, а ако е следвало, то съдът е следвало да приложи практиката на СЕС, както и да изчисли правилно адвокатското възнаграждение.

Твърди се, че жалбоподателят не е дал повод за завеждане на иска и не дължи разноски, доколкото е признал иска и е оповестил публично неприлагането на атакуваната клауза от договора.

Твърди се, че ако се присъжда адвокатско възнаграждение, то следва да е под минимума предвид еднотипността на делата и липсата на правна и фактическа сложност.

В частната жалба се развиват доводи, че следва да се присъдят разноски в полза на „И. Ф.“ ЕООД, тъй като предявения от него насрещен иск е уважен. Твърди се, че първоначалният ищец е дал повод за завеждане на иска поради „непълната“ искова молба, тъй като в нея е могъл д иска прогласяване нищожност и н клаузата за договорна лихва.

С частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното 1 определение, като не бъдат присъждани разноски на ищеца по първоначалния иск на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК или се редуцира адвокатското възнаграждение; прави се искане да бъдат присъдени на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в полза на „И. Ф.“ ЕООД по насрещната искова молба.

В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от ищецът Б. В. В., чрез пълномощник адв. М. О., с който се оспорва частната жалба.

В отговора се твърди, че не са налице предпоставките на чл. 78 ал.

2 от ГПК, тъй като макар да е признал иска, ответникът е станал причина за воденето му, доколкото в качеството си на кредитор е изготвил договорните клаузи и той е страната,в чийто интерес са уговорени клаузите, водещи до нищожност на договора.

Излагат за доводи за недопустимост на насрещния иск поради липса на правен интерес от предявяването му. Ищецът като кредитор оспорва процесната клауза, която обаче предвижда договорно задължение за кредитополучателя, а не договорно задължение за кредитора, от което той да има правен интерес да се освободи чрез насрещния иск. По този иск, макар и разгледан и уважен от съда, разноски в полза на „И. Ф.“ ЕООД не се дължат, тъй като кредитополучателят е признал иск з основателен и не е станал причина за воденето му.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

С Решение № 89/21.03.2025 г. по гр. д. № 1262/2025 г. Смолянски районен съд е признал за установено в отношенията между Б. В. В. и „И. Ф.“ ЕООД, че сключения между тях договор за кредит от 25.04.2023 г. е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК.

Съдът е приел, че уговорената в чл. 4 ал. 3 т. 1 и т. 2 от договора неустойка е допълнително възнаграждение за кредитора и води до оскъпяване на кредита, поради което е следвало да бъде включена в ГПР, което не е сторено.

Със същото решение съдът е признал за установено в отношенията между Б. В. В. и „И. Ф.“ ЕООД, че клаузата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от договора за кредит от 25.04.2023 г., предвиждаща заплащането на договорна лихва в размер на 40, 15 % е нищожна.

С решението си съдът е осъдил „И. Ф.“ ЕООД да заплати на Б. В. разноски в размер на 50 лева за ДТ, както и да заплати на адвокат М. О. адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева.

С молба по чл. 248 от ГПК „И. Ф.“ ЕООД е поискал изменение на първоинстанционното решение с доводи, идентични с тези по частната жалба, която молба е оставена без уважение с обжалваното определение.

Настоящата инстанция счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Въпреки признанието на иска на В. от „И. Ф.“ ЕООД, не са налице 2 условията за прилагане разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Не се ангажират доказателства с поведението си „И. Ф.“ ЕООД да не е дал повод за завеждане на иска. Не се ангажират доказателства дружеството да се е отказало от претенцията си за неустойка по чл. 4 ал. 3 т. 1 и т. 2 от договора от 25.04.2023 г. Представеното съобщение от сайта на дружеството във връзка със становището на КЗП от 04.11.2024 г. е неясно. Посочена е възможност за сключване на нов заем /при неясни за делото условия/ и погасяването му предсрочно, а посочения „аналогичен икономически резултат на отпадналия „кредит до заплата“ не води до извод, дали отпада задължението за заплащане на уговорената неустойка. Сключването на такъв нов кредит е отказано на В., видно от приложената кореспонденция.

Поради това на ищеца В. ответникът „И. Ф.“ дължи разноски по първоначалния иск, както и възнаграждение на пълномощника му адв. М. О. по реда на чл. 38 от ЗА.

Неоснователно е искането за редуциране размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Изготвена е аргументирана искова молба, а не типова такава, по твърдение на жалбоподателя „от интернет“. Размера на определеното адвокатско възнаграждение не е в диссихрон с размера на защитимия материален интерес, както и не е определен в противоречие на практиката на СЕС.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски в полза на „И. Ф.“ ЕООД поради уважаване на насрещния иск. Решението по този иск е влязло в сила, поради което настоящата инстанция не обсъжда въпроса за допустимостта на този иск.

Същественото в случая е, че ответникът по насрещния иск В. не само не е оспорил този иск, но и не е дал повод за завеждането му. Клаузата за договорна лихва в размер на 40, 50 % е включена в договора между страните от кредитора, който като силната икономическа страна в тези отношения определя условията на договора, а не от кредитополучателя. При положение, че „И. Ф.“ ЕООД признава първоначалния иск, а уважаването на този иск води до последиците на чл. 23 от ЗПК, то договорна лихва няма да се дължи от В. при уважаване на първоначално предявения от него иск, поради което насрещния иск не допринася нищо повече в отношенията между страните.

Поради това настоящата инстанция счита, че в случая насрещния иск по-скоро представлява злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 от ГПК, което е още едно основание да не се дължат разноски на ищеца по насрещния иск, в какъвто смисъл е актуалната съдебна практика.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което Смолянски окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 610/23.06.2025 г. по гр. д.

№ 1262/2024 г. на Смолянски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Смолян, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500437 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК, във вр. с чл.

248 от ГПК.

С Определение № 610/23.06.2025 г. по гр. д. № 1262/2024 г.

Смолянски районен съд е оставил без уважение молбата на „И. Ф.“ ЕООД за изменение и допълване на Решение № 89/21.03.2025 г. по гр. д. № 1262/2024 г. на РС – Смолян в частта му на съдебните разноски.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от „И.

Ф.“ ЕООД, чрез юрк. Г., с оплаквания, че е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.