Решение № 372 от 14.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Бургас, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100500342 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 2602 от 06.12.2024 г. по гр. д. № 5383/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Прокуратурата на Република България, със съдебен адрес: гр.София, бул.“Витоша“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В. Д. В., ЕГН: **********, със служебен адрес:

**** и съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Вардар“ №27, ет.3, чрез адв.Д. Стойков: сумата от 3500 лева-главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – понесени и претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършени от Г. Д. Ч. – прокурор от Районна прокуратура Бургас неоснователни действия, представляващи заявени спрямо ищцата и в нейно присъствие обидни слова и внушения на 10.09.2018 г. в съдебно заседание по НОХД №1092/2018 г. по описа на РС-Бургас „че не е трезва, че е пияна и вони“, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на непозволеното увреждане 10.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3500 лева до предявения размер от 5001 лева, искът е отхвърлен. сумата от 4500 лева- главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – понесени и претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършените от Г. Д. Ч. – прокурор от Районна прокуратура – Бургас неоснователни действия, представляващи подаден сигнал срещу ищцата до АК-Бургас с вх.

1

№243/25.09.2018г. за случаят от 10.09.2018 г., в който са заявени неистини и който е приет за неоснователен окончателно и с решение, изх.№1752/23.10.2019 г. на Висшия адвокатски съвет на Република България, като е прието, че от страна на ищцата, на 10.09.2018 г., в проведеното съдебно заседание не е извършено дисциплинарно нарушение, както и за „очернянето“ на ищцата в този сигнал пред Административния ръководител на ОП-Бургас, Административния ръководител на Апелативна прокуратура – Бургас, Главния прокурор на Република България и Председателя на Районен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на непозволеното увреждане 25.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4500 лева до предявения размер от 5001 лева.

Със същото решение ответната Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищцата В. Д. В. сумата от 311.49 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 1400 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв.Д. Стойков – БАК. Ищцата В. Д. В. е осъдена да заплати на Прокуратурата на Република България, сумата от общо 20.02 лева, представляваща направените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Против решението в различни му части са постъпили въззивни жалби и от двете страни.

Във въззивната си жалба ответната Прокуратурата на Република България е атакувала решението в осъдителните му части /съгласно изрично уточнение в съдебно заседание/ , с които са уважени предявените от ищцата искове и са й присъдени разноски, с твърдения, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви. Наведени са оплаквания за несъобразяване на постановения съдебен акт с възраженията на ответника, необсъждане и анализиране поотделно и в тяхната съвкупност на доказателствата по делото, с мотив, че това е довело неправилни изводи на съда. Възразява се, че въпреки разпределената доказателствена тежест, ищцата не е доказала напълно елементите на фактическия състав по всеки от предявените искове по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, за да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Излага се, че липсва противоправност в действията на прокурор Ч. като елемент от фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане. В тази връзка се оспорва като неправилен и некореспондиращ с данните по делото извода на съда, че „прокурор Ч. е автор на изявленията, че ищцата не е трезва, че е пияна и вони, депозирани в проведеното на 10.09.2018 г. съдебно заседание по НОХД №1092/2018 г. по описа на РС-Бургас и обективирани в твърдения в този смисъл в подадения до Висшия адвокатски съвет и АКБургас сигнал“. Сочи се, че съдът не е взел предвид решението на ИВСС и материалите във връзка с извършената проверка, от които се установява, че прокурор Ч. не е действала противоправно, поради което и ИВСС е прекратил проверката поради липса на данни за извършено нарушение по чл. 175к, ал. 4 от ЗСВ. Излага се, че по делото е разпитан съдията 2

–докладчик в наказателното производство и съдебния секретар, вкл. изслушан е звукозаписът от съдебното заседание, като от тях не се установява думите на прокурор Ч. да са били обидни, респ. с тях тя да е уронила престижа на съдебната власт, нито да е извършила нарушение. Възразява се, че прокурор Ч. не е употребила въпросния твърдян от ищцата израз, а е изразила мнение/предположение/съмнение, че ищцата не е трезва, като същия не представлява „обидна и опозоряваща информация“, нито е с вулгарно, цинично или унизително съдържание, позовавайки се на съдебна практика, обективирана в цитираните в жалбата съдебни решения. На следващо място се излагат оплаквания за безкритично кредитиране и даване на превес, от съда на показанията на св. В., която е заявила, че е присъствала на съдебното заседание, на което сочи, че е чула прокурор Ч. да изрична въпросните слова, без да посочи защо приема тези показания за достоверни. Сочи се, че след постановяване на първоинстанционното решение срещу св. В. е подаден сигнал до РП-Бургас за наличие на данни за лъжесвидетелстване по смисъла на чл. 290 от НК, доколкото в сигнала прокурор Ч. е заявила, че посочената свидетелка не е присъствала в процесното съдебно заседание, както и поради това, че от справка в интернет е установено, че свидетелката работи в кантората на адв. В., но е заявила, че няма конфликт на интереси с нея. Наведени са и доводи за липса на мотиви на съда в какво конкретно се изразява противоправното поведение на магистрата при подаване на сигнала, поради което се сочи, че решението се явява необосновано. Сочи се, че подадения от магистрата сигнал е в изпълнение на правомощията му по чл. 145, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, като обстоятелството, че същият е оставен без уважение не обуславя противоправност или извършено нарушение от прокурора. Излага се също, че липсват каквито и да е изводи на съда по отношение на доводите за съпричиняване, без направен анализ на доказателствата, ангажирани в тази връзка. На последно място се възразява, че не са доказани твърденията на ищцата за настъпили неимуществени вреди като пряк резултат от действията на прокурор Ч.. Сочи се, че ищцата твърди настъпване на едни и същи неимуществени вреди като последица и от двата деликта – терзания, страдания, емоционален срив, като те не са били разграничени за всеки деликт, нито индивидуализирани поотделно по време на тяхното настъпване, каква е продължителността и интензитета им. Счита се, че при определяне на размера на обезщетението не е съобразен критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в т.ч. не са съобразни и всички конкретни факти относно социалното поведение, личността на увреденото лице, наличието на други обстоятелства в личната му и социална сфера, довели до емоционални страдания, срив и притеснения, тяхната продължителност и интензитет. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяната на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му осъдителна част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Направено е искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, с мотив, че са налице данни за разкрити престъпни обстоятелства- престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, от установяване на които зависи изходът на спора. Прилага писмени доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата-ищца В. Д. В. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба на ответната Прокуратура на Р.България с твърдение за 3 неоснователността й, като излага подробни доводи за извършена оценка и анализ от съда на събраните по делото доказателства. Счита, че данните по делото сочат, че прокурор Ч. е автор на процесните обидни думи и изрази, отправени по адрес на ищцата както в проведеното съдебно заседание по НОХД 1092/2018г. по описа на БРС, така и в подадения впоследствие писмен сигнал. Излага се, че същите засягат честта и достойнството на ищцата и я злепоставят, засягайки и обществената й репутация и добро име. Оспорват се и възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат, като навеждат доводи, че не се излагат каквито и да е твърдения за наличие на обстоятелства, които да са провокирали прокурор Ч. да използва съответните думи и изрази. Възразява се и по отношение на съображенията в жалбата, че твърдените от ищцата неимуществени вреди от двата деликта са едни и същи. В тази връзка се излага, че за установяване на вида, характера, интензитета и продължителността на претърпените вреди са ангажирани свидетелски показания чрез разпит на св. К. и св. В.. С оглед така изложените доводи се иска потвърджаване на решението на първата инстанция в обжалваната осъдителна част.

Противопоставя се на искането в жалбата за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК поради данни за наличието на престъпни обстоятелства, свързани със сигнал за извършено от св. В. престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

Позовавайки се на трайна съдебна практика се счита, че дали обстоятелството, че свидетелят е заявил неистина, т.е. дали е налице извършено престъпление за лъжесвидетелстване не представлява основание за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК /такова би било налице, ако твърдените противоправни действия съдържат данни, че представляват престъпления/, а основание да се иска отмяна на постановеното влязло в сила съдебно решение на гражданския съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК.

В срока за отговор и на основание чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата-ищца В. Д. В. е подала насрещна въззивна жалба против постановеното от БРС решение в частта му, с която са отхвърлени исковете й за неимуществени вреди - над присъдения размер на сумата от 3500лв. до пълния претендиран размер от 5001 лева по първия иск и над присъдения размер на сумата от 4500 лв. до пълния претендиран размер от 5001лв., като счита, че тази част решението се явява неправилно, поради допуснато нарушение по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за вреди следва да се вземе предвид характера на употребените изрази и съдържащата се в тях степен на злепоставяне на ищцата, общественото и професионалното й положение, дългогодишния й юридически опит и популярност в адвокатските среди и професионална среда и обстоятелството, че тази невярна информация е станала достояние на голям брой лица По подробно изложените в насрещната жалба доводи се иска отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждането на претендираните обезщетения в предявения пълен размер от по 5001лв.

Моли за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.3 от ГПК въззиваемия ответник по насрещната въззивна жалба - Прокуратура на Р.България е депозирала писмен отговор по нея, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на изложените от насрещната страна 4 доводи и възражения. Счита се, че липсват данни за противоправно поведение на прокурор Ч. и излага доводи за недоказаност на претенцията за търсената обезвреда. Моли въззивният съд да потвърди решението на БРС в обжалваната отхвърляща исковите претенции част.