Решение № 3264 от 28.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3264 гр. Пловдив, 28.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330101633 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 3 вр. ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, от П. М. Ф., с ЕГН:

**********, срещу ОД на МВР Пловдив, с БУЛСТАТ 129009870 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1300 лева - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен от преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент 1.143, в периода 01.10.2021 г. – 31.12.2024 г., както и сумата от 255.01 лева - мораторна лихва за периода от 29.01.2022 г. до 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване, Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2025 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размера на първоначално предявените осъдителни искове, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 3475.36 лева - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен от преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент 1.143, в периода 01.10.2021 г. – 31.12.2024 г., както и сумата от 619.96 лева - мораторна лихва за периода от 29.01.2022г. - 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 29.01.2025 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът работи в системата на МВР, като полицейски орган при ОД на МВР - Пловдив. Предвид характера на заеманата от него длъжност, полагал труд на 12-часови смени, като работел и през нощта - за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, по утвърдени графици, като отработеното работно време до сега било изчислявано, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, като часовете положен нощен труд не били преобразувани в дневен, съответно не му било заплатено възнаграждение за положения извънреден труд. На нощна смяна ищецът полагал по 8 часа нощен труд, като средномесечно полагал около 10 нощни смени.

Така за процесния период отработил около 2400 часа нощен труд, като след приравняване на нощните часове към дневни, разликата неплатен извънреден труд за целия 1 период възлизала на 2740 часа, а за разликата от 340 лева, представляваща положен изв. труд, не му било заплатено възнаграждение. Същото възлизало на 1300 лева, посочени на тримесечие в исковата молба. Върху тази сума се дължала мораторна лихва, дължима за периода от 29-то число на месеца, следващ съответното тримесечие, начиная от 29.01.2022 г. до завеждането на иска, която възлизала на 255.01 лева.

Детайлно обяснява, че тези суми се получават, при превръщане на нощния труд в дневен с коефициент от 1,143. Детайлно излага съображенията си защо счита този коефициент за приложим, като цитира относимата нормативна уредба, както и че следва субсидиарно да намери приложение НСОРЗ, съобразена с практиката на СЕС. Цитира се и нормативната уредба, и практиката на СЕС.

Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1300 лева главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен от преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент 1.143, в периода 01.10.2021 г. – 31.12.2024 г., както и сумата от 255.01 лева - мораторна лихва за периода от 29.01.2022 г. до 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване, Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2025 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размера на първоначално предявените осъдителни искове, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 3475.36 лева - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен от преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент 1.143, в периода 01.10.2021 г. – 31.12.2024 г., както и сумата от 619.96 лева - мораторна лихва за периода от 29.01.2022г. - 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 29.01.2025 г. до окончателното й погасяване. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че приложим е само и единствено ЗМВР, а не ЗДС, КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Счита, че прилагането на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ спрямо държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР изрично е изключено с ТР № 1/2020г. от 15.03.2023г. Цитира чл. 187, ал. 1 ЗМВР, като сочи, че нощният труд за служителите на МВР възлиза на 8 часа в периода 22:00 часа – 06:00 часа и в случай, че работните часове не надвишат 8 за 24-часов период, то изв. труд не е полаган, като твърди целият положен нощен труд да е бил заплатен. Сочи, че чл. 187 ЗМВР е специален спрямо разпоредбите на КТ, като въвежда еднаква продължителност на раб. време на служителите на МВР през деня и през нощта. Сочи, че изв. труд е определен в нормата на чл. 187, ал. 7, пред. ал. 6 на ЗМВР, като той не може да надвишава 70 часа на тримесечие и 280 часа годишно. Цитира Наредба № 8121з1059/26.09.2019г. на Министъра на вътрешните работи, както и редица заповеди, като счита, че нощният и изв. труд се заплащат по реда, посочен в тях. В същите било определено как се заплаща всеки час положен нощен труд, както и кои часове са извънредни и как се заплащат те. В тази връзка счита, че няма празнота в закона, има специална нормативна уредба, предвиждаща заплащането на нощния и изв. труд на служителите на МВР, както и че този труд не се заплаща по правилата на НСОРЗ, нито се умножават часовете нощен труд по посочения от ищеца коефициент от 1,143. Счита целият положен от ищеца и нощен, и изв. труд да е заплатен.

С оглед на гореизложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и 2 ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: в процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, че е полагал дневни и нощни 12-часови дежурства при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 21.03.2025 г./.

Не се спори и, че организацията на работа на тази длъжност изисква полагане на дневни и нощни 12-часови дежурство при сумирано изчисляване на работното време на всяко тримесечие.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

По делото е изслушано заключение на вещото лице З. М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установяват положените часове нощен труд от ищеца на месечна база, часовата ставка, дължимата сума съгл. актуалната редакция на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, както и че всички суми изчислени по този ред, са заплатени. В заключението е разгледана и поддържаната от ищеца в исковата молба хипотеза, а именно: при прилагането на увеличаващ коефициент от 1,143 % съгласно нормативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде приложена, според вещото лице отработените часове нощен труд за периода от 01.10.2022 г. до 31.12.2024 г. биха станали 2176 часа, вместо отчетените 1904 часа (разлика между двете величини от 272 часа). Така, на ищеца биха се полагали 3475.36 лева, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 272 часа в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с „коефициент 1.143“, както и сумата в размер на 619.96 лева мораторна лихва върху главницата за периода 29.01.2022 г. – 29.01.2025 г. В заключението е отразено, че на ищеца не е изплащан извънреден труд, получен при „приравняване“ на нощния труд в дневен с „коефициент 1.143“.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал по делото и на база относимата нормативната уредба, като заключението е всеобхватно и всестранно и обхваща всички възможни хипотези.

В случая страните не спорят нито относно заеманата от ищеца длъжност, нито, че е полагал труд на смени – дневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на работното време при сумирано изчисляване на работното време – тримесечно, нито досежно броя часове положен от него нощен труд.

С оглед релевираните възражения от ответника, спорът между страните се концентрира върху правните въпроси, касаещи реда за изчисление и заплащане на положения нощен труд: дали следва да се приложи специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове ред или този разписан в КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане (в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата); и дали следва положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща като часовете нощен труд се превръщат в дневни с „коефициент от 1,143 %“ съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г.

Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е „1“.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ).

3

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 187, ал. 4 ЗМВР, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1 (т.е. с коефициент „1“). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.

Съгласно чл. 187, ал. 7 ЗМВР (предишни ал. 5 и 6), работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи – понастоящем това е Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г..

По спорния въпрос е налице задължителна тълкувателна практика, приета с постановеното ТР от 15.03.2023г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на тълкувателното решение е отчетено, че в ЗМВР са предвидени редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.