Определение № 2011 от 01.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2011 гр. Бургас, 31.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба на ищците М. Т.

Д., ЕГН: ********** и Р. К. Д., ЕГН : **********, двамата с адрес: *********, подадена чрез упълномощения им процесуален представител адв. Ненчо Драгнев-БАК против определение № 348 от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 1850/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълено определение № 4089/28.07.2022г. на БРС по гр.дело № 1850/2022г. в частта за разноските като жалбоподателите-ищци са осъдени да заплатят ответника Й. И. К., ЕГН: **********, с адрес: ****** сумата от 1200 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се сочи, че искането на допълване на първоинстанционното определение в частта за разноските е следвало да се направи от ответника в срока за обжалването му, който е преклузивен и който се възразява, че е изтекъл.

В законовия срок по чл.276, ал. 1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на частната жалба, по съображения, че искането по чл. 248 от ГПК е подадено в законоустановения срок.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирани лица и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по повод предявени от ищците М.

1

Т. Д. и Р. К. Д. искове против ответника Й. И. К. за осъждането му да преустанови нарушението на владението върху сервитут – право на преминаване и пашуване на собствените на ищците овце върху имоти с идентификатори *** и *** и да предаде на ищците владението върху част от имот с идентификатор *** /10392 кв.м. от 63866 кв.м./ и част от имот с идентификатор *** /3398 кв.м. от 103547 кв.м./, което владение е било отнето от ищците неоснователно с протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 29.09.2021г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е направил възражения за недопустимост на исковете, респ. за тяхната неоснователност, с искане за прекратяване на производството, респ. за отхвърляне на исковете. Поискано е присъждане на разноските по делото. Към писмения отговор е представено пълномощно, ведно договор за правна защита и съдействие за платено от ответника в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

С определение от 28.07.2022г. районният съд е прекратил производството по предявените искове като недопустимо.

С молба от 10.07.2022г. ответникът е направил искане за допълване на прекратителното определение, в частта за разноските с искане за присъждане на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК направените в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

С резолюция от 11.08.2022г. съдът е посочил, че по повод постъпилата частна жалба против прекратителното определение, ще се произнесе по молбата по чл. 248 от ГПК след връщане на делото от БОС и ако определението бъде оставено в сила.

Видно от проведения инстанционен контрол с окончателно определение № 562от 30.03.2023г. по ч.гр.д. № 4173/2023г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване въззивното определение № 2284 от 30.09.2022г. по в.ч.гр.д. 1382/2022г. по описа на БОС, с което е потвърдено прекратителното първоинстанционно определение от 28.07.2022г. по гр.д. 1850/2022г. по описа на БРС.

След връщане на делото в БРС, с резолюция от 26.05.2023г. първоинстанционният съд е разпоредил администриране на искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК чрез изпращане на препис от молбата на насрещната страна за отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, ищците са депозирали писмени отговори, в който са възразили, че направеното искане за изменение на определение, в частта за разноските е преклудирано, по съображения, че е подадено след изтичане на законоустановения срок.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, постановено на основание чл. 248 от ГПК районният съд е уважил молбата на ответниците, като е допълнил прекратителното си определение в частта за разноските като основание чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдил ищците да заплатят ответника сумата от 1200 лв., представляващи направените в първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото 2 доказателства и разпоредбите на закона я намира за неоснователна, а обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

Видно от данните по делото, в писмения си отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е направил искането си за присъждане на разноските по делото, като е представил доказателства за тях - договор за правна защита и съдействие за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

С определение от 28.07.2022г. първоинстанционния съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на исковете, но е пропуснал в съответствие с чл. 81 от ГПК да се произнесе по искането на ответника за присъждане на разноските по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Тъй като в процесния случай постановеното по делото определение е обжалваемо, срокът за подаване на искане по чл. 248 от ГПК съвпада със срока за обжалване, който в случая е двуседмичен и започва да тече от връчване на съдебния акт на страните. Видно от данните, прекратителното определение е връчено на ответника на 09.08.2022г., като на следващия ден – 10.08.2022г. същия е депозирал молбата си до съда по чл. 248 от ГПК.

При това положение се налага извода, че молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е подадена в рамките на законоустановения двуседмичен срок за въззивно обжалване на прекратителното определение, чието допълване се иска в частта за разноските, поради което същата се явява допустима и правилно съдът се е произнасял по нея, разглеждайки я по същество.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд за основателността на направеното искане по чл. 248 от ГПК, като счита, че с уважаването му съдът правилно е приложил правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК, което дава възможност на ответникът да иска присъждане на разноски и при прекратяване на делото.

Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. Затова в конкретния случай с прекратяване на делото поради недопустимост на производството, следва, че именно ищците се явяват неизправна страна, като същите с действията си са довели до неоснователно въвличане на ответника в образуваното съдебно производство. Ето защо ищците следва да понесат санкционните последици за направените от ответника разноски, които съгласно представените доказателства по смисъла на ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС съставляват платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.

По гореизложените съображения обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, с което първоинстанционният съд е допълнил прекратителното си определение и е присъдил на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответника разноските по делото в размер на 1200 лв. се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 348 от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 1850/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4