Решение № 1698 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1698 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100514107 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 16965/ 18.09.2024 г. по гр.д № 23 953/2023 г. по описа на СРС, 178 с-в, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против И. Ж. К. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 304,33 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ***, аб. № 165131, за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 40,11 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 09.08.2022 г. и сумата от 33,12 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 25020 от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 45 461/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.

С решението са отхвърлени искът за главница за топлинна енергия периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. поради уважено възражение за давност, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 40,11 лева до претендирания размер от 64,96 лева, както и за периода 15.09.2019 г. – 1

14.09.2020 г., както и изцяло искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 6,51 лева за периода от 31.08.2019 г. до 09.08.2022 г.

Подадена е въззивна жалба от 08.10.202 г. от ответника И. Ж. К. против решението в частта, с която са уважени предявените против нея искове.

Излага в жалбата, че неправилно СРС е уважил иска за главница за ТЕ в целия претендиран размер при положение, че е приел част от вземанията за погасени по давност. Оспорва да е собственик на имота в исковия период и да дължи на ищеца суми за дялово разпределение.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 01.11.2024 г , в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Със заявлението се претендират както следва: сумата от 304,33 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ***, аб. № 165131, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането- сумата от 64,96 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 09.08.2022 г., сумата от 33,12 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 6,51 лева - цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 31.08.2019 г. до 09.08.2022 г.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

С подадения от ответника отговор на исковата молба от 01.02.2024 г. в срока по чл. 131 ГПК, уточнен с молба от 24.04.2024 г., ответникът не спори да е 2 потребител на ТЕ в процесния топлоснабден имот за исковия период.

Признава, че е собственик на имота. Оспорва исковете по размер, т.к. имотът е необитаем, и се позовава на погасителна давност.

Съдът намира, че в исковия период именно ответникът като ползвател на имота е потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ. По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 10.12.1990 г. ответникът е собственик на имота, което не е и оспорено.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Не е било спорно по делото, че процесният имот е топлоснабден по принцип.

Оспорванията на ответника са относно липсата на радиатори в имота.

Установява се от заключението на съдебно –техническата експертиза, което съдът напълно кредитира, че за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. в имота действително не е имало работещи радиатори. В имота обаче има щранг лира, която отдава топлина. Също така в имота е поставен топломер за БГВ, отчитан дистанционно в исковия период. Начислена е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Според заключението доставената до имота ТЕ за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е на стойност 550,25 лв.

Правилно СРС е приел, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вземанията за главница за ТЕ са погасени по давност, а дължими са вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. За този период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. са дължими според СТЕ 345,46 лв., а ищецът претендира по-ниска сума, поради което правилно искът е уважен до възприетия от СРС размер.

Според чл.139, ал. 2 от ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В конкретния случай от доказателствения материал по делото се установява, че в сградата на процесния имот е осъществявано дялово разпределение от дружеството “Техем сървисиз“ ЕООД. Видно от 3 представените от третото лице – помагач документи, а и това се установява от заключението на СТЕ, то в имота в исковия период е потребявана ТЕ. ФДР е извършило услугата по измерване потреблението на ТЕ видно от главните отчети и справките. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследване по настоящото дело.

Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото дружество. Поради това в частта относно дължимостта на сумата за главница за дялово разпределение решението като правилно следва да бъде потвърдено. Като правилно следва да бъде потвърдено и решението в частта относно лихвата за забава върху главницата за ТЕ.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16965/ 18.09.2024 г. по гр.д № 23 953/2023 г. по описа на СРС, 178 с-в В ЧАСТТА, с която по предявени от „Топлофикация София”

ЕАД ЕИК 831609046 против И. Ж. К.

ЕГН ********** установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 304,33 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ***, аб. № 165131, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 40,11 лева - мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 09.08.2022 г. и сумата от 33,12 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 25020 от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 45 461/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5