Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 944 от 16.12.2020, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 516/2020
Вид
Определение № 944
Подписан
16.12.2020
Състав
Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 944 гр. Смолян , 16.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Съдия:

Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20205400500516 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 413 ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 1045/28.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3 50/2020 г.

Девински районен съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, против Р. Д. Б., в частта за парично задължение по Договор за кредит № 2018219/23.04.2019 г. за сумите: 30, 16 лева административни разноски и 55, 24 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство Това разпореждане се обжалва пред Смолянски окръжен съд от заявителят „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез юрк. В. Г., с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

В частната жалба се твърди, че претенцията за административни разноски е формирана от извършените разходи от „Кредисимо“ ЕАД за извънсъдебно събиране на просроченото вземане - разходи за напомнителни писма, покани, разговори по телефона с длъжника, на основание чл. 7 от ОУ; тези разходи не попадат в обхвата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК и не противоречат на чл. 10а ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

В частната жалба се излагат доводи за дължимост на претендираното възнаграждението с оглед цитираните клаузи от договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че длъжникът е имал и други възможности – да избере необезпечен кредит, да предостави банкова гаранция или да осигури поръчителство от трето одобрено юридически лице; длъжникът сам е избрал да се обвърже с клаузите на договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се също, че договора за поръчителство е сключен след договора за кредит и възнаграждението по 1 договора за поръчителство не увеличава размера на главницата по кредита.

Сочи се, че възнаграждението за поръчителство е в пряка зависимост от поведението на длъжника – при предсрочно погасяване на кредита не се дължи възнаграждение за бъдещ период.

С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалването разпореждане и уважаване на претенцията; претендират се разноски за ДТ и присъждане на разноските по заявлението в пълен размер.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения сок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество за неоснователна по следните съображения:

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК искането не може да се основава на неравноправна кауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това за което съдът следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

В конкретния случай вземането произтича от договор за потребителски кредит, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжникът за сумата 300 лева, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство между кредитопоучателя и „Ай тръст“ ЕООД – поръчител. Поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, за което кредитополучателят се дължи възнаграждение на поръчителя. Кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по кредита, които били изплатени от поръчителят, с оглед на което последният претендира предявените със заявлението парични суми.

Касае се за предоставяне на длъжника на финансова услуга по смисъла на § 13 т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9 ал. 3 от ЗПК, с оглед на което заповедният съд служебно преценява дали искането се основава на неравноправни клаузи от договора.

Между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя за това, че се е съгласил да отговаря солидарно с длъжника за задълженията на последния към кредитора. Размера на това възнаграждение е уговорен спрямо спецификата на кредита – с револвираща лихва; възнаграждението до падежа е 88, 90 лева, възнаграждение за всеки нов период на револвиране в размер на 88, 90 лева. Т.е. възнаграждението по договора за поръчителство се заплаща за всеки следващ период и след третия месец надминава размера на самия кредит. Само това обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на претенцията в тази част. Касае се за 2 неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП - уговорката за това възнаграждение е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя

Неоснователно е твърдението, че кредитополучателят по собствена воля е избрал да обезпечи задължението по кредита чрез поръчителство, поради което не е налице неравноправна за потребителя клауза. Алтернативното обезпечение, изисквано от потребителя, е банкова гаранция, което означава автоматично невъзможност за приложение на това обезпечение – при наличие на средства в банката кредитополучателят не би прибегнал до вземане на кредит, и то при тези условия. Освен това, непосочването на обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице-поръчител, води до съвсем друг срок на разглеждане - до 14 дни, при 48 часа в първия случай.

В настоящия случай клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на обезпечение, напротив – от формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението за кредит, от който се нуждае, следва да подпиши т. нар.

„договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице – поръчител. Налага се извод, че договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга – да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена на ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.

/транспонирана в чл. 13а т. 9 от ДР на ЗЗП/, неравноправни клаузи са тези, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора; не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. В настоящия случай е налице точно такава хипотеза.

Потребителят, с оглед голямото различие в сроковете за разглеждане на обезпечени и необезпечени кредити, като икономически по-слаба страна, се принуждава да предпочете обезпечения кредит.

При съпоставка на договора за кредит и договора за поръчителство се установява обвързаност между кредитора и поръчителя, която е видно както от уговорката за сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора в същия ден, така и от изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното 3 задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8 ал. 5 от договора за поръчителство . Съдът намира, че дългът по кредитното правоотношение с така уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и поради това следва да се включи в общия размер на разходите по кредита, като по този начин се постига именно скритото увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, забранено от разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите разходи по кредита. С оглед дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“ в § 1 т. 1 от ДР на ЗПК и предвид клаузите на чл. 4 ал. 1-3 от договора за кредит, безспорно се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в договора за кредит. Невярно е твърдението, че договорът за поръчителство е сключен след договора за кредит – и двата договора за сключени на една и съща дата; ясно е, че кредитодателят не би сключил договора за кредит без съгласие на кредитополучателя за сключване на договора за поръчителство. Нещо повече, противно на твърденията в частната жалба, клаузата за обезпеченост на кредита има за резултат именно увеличаване размера на дълга и с оглед обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител е именно кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.

Предвид гореизложеното законосъобразно и обосновано районният съд е отхвърлил претенцията за възнаграждение по договора за поръчителство.

Законосъобразно и обосновано е отхвърлена и претенцията за сумата, касаеща административни разноски във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението. Задължение за плащане на такива разноски от кредитополучателят не е предвидено нито в договора за кредит, нито в общите условия. Цитираната в жалбата клауза на чл. 7 от раздел VІ касае реда за погасяване на задълженията, но не визира начин на определяне на такива разноски. Отделно от това, въпреки представения протокол от кредитодателя, остават неясни основанието и начина на начисляване на тези административни разноски.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1045/28.10.2020 г. по ч. гр. д. № 350/2020 г. на Девински районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Член-съдия:

1. _______________________

5