Решение № 3442 от 04.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3442 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100107422 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от А. Х. Ш. срещу Столична община искове, с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 30000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди и сумата о т 2245,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 13,05,2023 г. увреждане, ведно със законната лихва от 13,05,2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Релевират се доводи, че на 13,05,2023 г., около 14,00часа в гр. София, докато ищецът е вървял върху затревена площ в кв. Разсадника, парк „Св.Св. Петър и Павел“, в близост на пресечката на ул. „Хъшове“ и бул. „Възкресение“, на разстояние от около 300-400 метра от намираща се в близост бензиностанция „Лукойл“, пропада в несигнализирана и необезопасена дълбока дупка, вследствие на което получава травматични увреждания на долен ляв крайник – разместено счупване на левия малък пищял. След инцидента ищецът е откаран по спешност в УМБАЛ „Света Анна“. На 15,05,2023г. е извършена оперативна интервенция чрез кръвна репозиция и поставяне метална остеосинтеза. Посочва се, че ищецът е провел рехабилитация. Твърди се, че и до момента изпитва болки в областта на крака при движение и не се е възстановил напълно. Поддържа отговорност за процесното увреждане да носи общината, която не е изпълнила задълженията си да обезопаси и сигнализира неравността на пътя, предизвикала увреждането. Във връзка с инцидента ищецът е извършил разходи за лечение в размер на 2245,00 лв./ молба вх.

№92158/22,08,2024год. /

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е възникнал фактическият състав на отговорността на общината за непозволено увреждане. Поддържа да 1 не се установява вредите да са настъпили вследствие „дълбока дупка върху затревената площ“. Поддържа, че по делото липсват доказателства за начина и условията, при които е настъпило процесното увреждане, в това число по каква причина ищецът навлиза в тревните площ, вместо да се движи по намиращата се в близост пешеходна алея. Оспорва да е налице бездействие от страна на Столична община или на действащи по нейно възложение лица при поддържане на парка. Посочва, че озеленените площи, извън пешеходните алеи, не са предназначени за движение на пешеходци, поради което Столична община няма задължение да ги поддържа в състояние, което е годно и безопасно за преминаване. С оглед на това увреждането е било причинено изцяло от действията на ищеца, който не е проявил необходимата грижа за собствената си безопасност. Поддържа, че общината е изпълнила задълженията си за привеждане на пешеходните алеи и зелените площ в годно за употреба състояние, като са извършвани регулярни дейност по косене на тревните площи, събиране на шума, кастрене и прочие. В същото време за процесния участък не са били подавани сигнали, касаещи тревната площ. Намира размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за необосновано завишен, с оглед тежестта на получените от ищеца телесни увреждания, периода за възстановяването му и изпитваните болки и страдания, както и на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не е проявил дължимата грижа и внимание при движението си.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното производство, преценени по реда на въззивното производство, приема от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че на 13,05,2023год. около 14,00часа в гр.София, ищецът е получил травматично увреждане на лява глезенна става по причина падане от собствен ръст. За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните медицински документи и съдебномедицинска експертиза;

В резултат на събитието на ищеца са причинени неимуществени вреди. От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания:

-Счупване на външния малеолус/фибула - малък пищял /и заден триъгълник/ тибияголям пищял /на лява глезенна става/, закрито, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

След диагностициране на увреждането на 15,05,2023год. е извършено оперативно наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула, с поставяне на 2 винта отпред назад за фиксация на задния малеол;

Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция- в първите 7-8 дни, с постепенно затихващ характер и в началото на раздвижването, с възстановителен период 3-4 месеца, след което периодично е провел физиолечение.

В първите три месеца следоперативно пострадалият не стъпвал на увредения крайник и в началото на раздвижването е имал затруднения в придвижването.

Извършен е личен преглед на лицето на 16,04,2025год., като се констатира, че е налице раздвижване на крайника, възстановил е обема на движения в ляв глезен без съществен функционален дефицит и запазен клек. Възстановителният период е общо 4-5 2 месеца, като липсват данни за възникнали усложнения. На 17.01.25г. е отстранен оперативно част от остеосинтезния материал-2 винта. При необходимост би могло да се отстрани и плаката от фибуларния малеол с възстановителен период около месец.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна страна следното:

Предявен е иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД.

Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.

Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в отговора, както и ищецът да не е упражнил достатъчно внимание.

Исковата претенция съдът намира за основателна. Установи се по делото настъпването на процесното събитие, в резултат на което ищецът е претърпял врединеимуществени.

Не е спорно между страните, че инцидентът е реализиран на територията на Столична община, парк Св.Петър и Павел /уточнение с молба вх.№ 115383/24,10,2024год./ в затревена площ при попадане в необезопасена дупка на земната повърхност. Съгласно чл.

61, ал.2, вр.ал.1 от ЗУТ основа на зелената система на общините са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване.

Същите съобразно чл.61, ал.4 от ЗУТ са публична собственост. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗОбС ответникът има задължение да управлява същата в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Парковата територия е част от зелената система на Столична община съгласно чл. 10, ал. (1) от Закона за устройство и застрояване на Столична община, предвидждащ, че зелената система е съвкупност от терените, предвидени в общия устройствен план и/или в подробен устройствен план за озеленени площи за широко обществено ползване за трайно задоволяване на обществените потребности и реализираните в съответствие с подробен устройствен план озеленени площи в градския и околоградския район, както и териториите за природна защита, защитните гори и земи, рекреационните земи и гори и лесопарковете.

Чл.10, ал.2, т.1 от ЗУЗСО изрично предвижда като част от зелената система на СО и устройствената зона на градски паркове и градини; Задължението на общината за поддържане на зелените площи е регламентирано в чл.31, ал.1 от Наредбата на Столичен общински съвет за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община (загл. изм. - решение № 135 от 13.03.2008 г./ и представлява специфична и творческа дейност, която се ръководи и осъществява от специализирани общински структури, като представлява непрекъснат процес с агробиологичен, строителноремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система. Общинските озеленени площи за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се извършват в процеса на поддържане и опазване от ДЗС и общинските органи по озеленяване, като съгласно чл.34 от наредбата контролът върху качеството на извършваната работа по озеленените площи, общинска собственост, се извършва от ДЗС и районните 3 администрации, като за извършените проверки се съставя констативен протокол. ДЗС оказва методическо ръководство върху работата на общинските органи по озеленяване в районните администрации в дейността им по изпълнение на тази наредба. Препоръките и изискванията и са задължителни. Интензивността на поддържане на зелените площи общинска собственост се разпределят в категории I –IV, в зависимост от вида на конкретната зелена площ съобразно приложение №1 по Наредбата, сред които е територията на районен парк, какъвто е процесния парк „Св.Петър и Павел“.

Спорно по делото е задължението на общината по поддръжка на зелените площи в парковете извън пешеходните алеи, каквото е възражението на ответника. Видно от нормативната уредба липсва забрана на пешеходците да навлизат в зелените площи по арг. от чл.36, ал.2, т.4 от Наредбата на Столичен общински съвет за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. По делото от ответника не са ангажирани доказателства сочещи на забрана за навлизане в пространството, където е реализиран инцидента в парка. Действително същото е извън пешеходна алея, но предвид предназначението на парка за обществено ползване, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението на осн.чл.61, ал.1 от ЗУТ, предполага възможност за достъп и до зелените площи извън алеите за придвижване на пешеходци. Ето защо, въпреки, че същите не са предназначени преимуществено за движение на пешеходци, то доколкото е допустимо навлизане в тях, настоящият състав приема поддръжката на зелената площ в безопасно за посетителите състояние да попада в отговорността на ответника за поддръжка с грижата на добър стопанин съобразно чл.11 от ЗОбС. Същата предполага да не се застрашава безопасността и сигурността на гражданите при ползването на обществените паркове. Допускането на необезопасена дупка в зелените площи от естество да доведе до пропадане на лице / различна от естествения релеф на терена/, е противоправно бездействие или неизпълнение на задължението за поддържане на парковите пространства в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците. Ето защо неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.