Решение № 4635 от 24.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4635 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100502733 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Софийска вода“ АД-длъжник по изп.д.

№ 20228510402733 по описа на ЧСИ М.П. срещу постановлението за разноски от 10.11.2022 г.Жалбоподателят излага доводи, че е платил доброволно задълженията си, поради което за взискателя не е била налице обективна необходимост от предприемането на допълнителни действия по изпълнителното дело след подаване на молба за образуването му и такива не са предприемани, поради което ЧСИ неправилно му е възложил в тежест възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г.Твърди, че определеното възнаграждение за образуване на изпълнителното производство надвишава минималното, определено в Наредба № 1/2004 г.По отношение разноските по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. излага твърдения, че съдебният изпълнител не му е предоставил документ за тях, издаден по реда на ЗСч, поради което същите не следва да бъдат възлагани в негова тежест.Твърди, че в поканата за доброволно изпълнение не е посочено да е наложен запор съгласно изискването на чл.428, ал.2 ГПК, такъв изпълнителен способ не е бил приложен и не е бил необходим, тъй като дружеството е изплатило 1 задължението на 18.10.2022 г.Моли съда да отмени обжалваното постановление за разноски, като намали разноските за адвокатско възнаграждение до размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по изпълнителното производство и да отмени възлагането в негова тежест на разноски в размер на 24 лв., посочени в поканата за доброволно изпълнение като „Допълнителни разноски“ по т.31 от ТТРЗЧСИ, както и 18,00 лв.-за налагане на запор.

Ответниците по частната жалба- „Т.У.“ ЕООД и „С.У.“ ЕООД оспорват същата.Твърдят, че частната жалба срещу разноските по ТТРЗЧСИ е просрочена.По отношение на размера на адвокатското възнаграждение за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело изразяват становище, че ЧСИ е приел хонорар от 240 лв., който е по-нисък от минималния такъв съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Твърдят, че освен образуването на изпълнителното дело са извършвали и други действия-променяли са изпълнителните способи, подавали са допълнителни молби.Молят съда да отхвърли жалбата.Претендират разноски.

ЧСИ М.П. излага мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като с договора за правна защита и съдействие взискателите са възложили на адвокат образуването на изпълнителното дело и процесуалното представителство във връзка с водене на изпълнителното дело.В изпълнение на този договор процесуалният представител на взискателите е извършил и действия по процесуално представителство, като е получавал съобщения и книжа по делото, следил е движението на делото, извършвал е справки в кантората и по телефона, изготвял е становища и възражения срещу жалбата.По отношение на таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ твърди, че са налице предпоставките по б. „к“ от същата точка-наличие на разписки, удостоверяващи извършването на разноските.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 20228510402733 по описа на ЧСИ М.П. е образувано на 11.10.2022 г. по молба вх.№ 96919/11.10.2022 г. на „Т.У.“ ЕООД и „С.У.“ ЕООД срещу „Софийска вода“ АД въз основа на изпълнителен лист от 17.11.2021 г. на СРС по гр.д.№ 25197/2020 г.

Към молбата е приложен изпълнителен лист от 17.11.2021 г. на СРС, 2

145 с-в, ч.гр.д.№ 25197/2020 г. за осъждане на „Софийска вода“ АД да заплати на адвокат К.Б. на основание чл.38, ал.1 ЗА сумата от 300 лв.

С договор за цесия от 13.12.2021 г. адвокат К.Б. е прехвърлила на вх.№ 96919/11.10.2022 г. на „Т.У.“ ЕООД и „С.У.“ ЕООД вземането си по изпълнителния лист по гр.д.№ 25197/2020 г.

Видно от представеното споразумение за адвокатско възнаграждение взискателите и процесуалният им представител са договорили хонорар за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане в размер на 240 лв., платим по банков път.Видно от представеното преводно нареждане от 10.10.2022 г. възнаграждението е платено по уговорения от страните по споразумението начин.

С молбата за образуване на изпълнителното дело от взискателите са поискали налагането на запор върху движимите вещи на длъжника, възбрана върху недвижимите му имоти и запор върху притежаваните от него дружествени дялове.

С молба от 14.10.2022 г. взискателите са оттеглили посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на вземането и са определили за единствен способ на изпълнението-запор върху банковите сметки на ответника, налични по банковите му сметки.

На 13.10.2022 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение изх.№ 59355/11.10.2022 г. с посочени разноски по изпълнителното дело243,91 лв.-разноски по изпълнителното дело и 161,87 лв.-такси по ТТРЗЧСИ.

На 11.10.2022 г. ЧСИ е издал постановление за разноски, от които сумата от 24 лв.-допълнителни разноски и 18 лв.-за налагане на запор.

С молба вх.№ 102735/25.10.2022 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да посочи за какви действия е включена сумата от 24 лв. като допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ и да му представи документ по ЗСч, оспорил е и дължимостта на сумата от 18 лв. за налагане на запор, тъй като такова действие не е било извършено, както и размера на адвокатското възнаграждение.

С постановление, обективирано в съобщение изх.№ 69226/10.11.2022 г.

ПЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение.Съобщението е получено от жалбоподателя на 14.11.2022 3 г.Частната жалба е подадена на 28.11.2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба срещу постановлението за разноски от 10.11.2022 г. в частта, с която се обжалва размера на таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., както и таксата за налагане на запор в размер на 18,00 лв., е недопустима поради липса на предмет.С обжалваното постановление ЧСИ се е произнесъл само по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, не по отношение на останалите такси по ТТРЗЧСИ.Същите са посочени в постановлението от 11.10.2022 г., което не е обжалвано с частна жалба в срока по чл.436, ал.1 ГПК.Поради изложените съображения частната жалба срещу постановлението от 10.11.2022 г. в частта, с която се обжалва размера на таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., както и таксата за налагане на запор в размер на 18,00 лв., следва да се остави без разглеждане.

Частната жалба срещу размера на определеното адвокатско възнаграждение е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие/ размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв.- 200 лв.

Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите по чл.10, ал.1, т.2 от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело с посочени способи за изпълнение съгласно изискванията на чл.426, ал.2 ГПК същите не са извършили други действия, които да са насочени към извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането.Молбата за оттегляне на изпълнителните способи за събиране на вземането, посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело-запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти, запор 4 върху дружествени дялове и посочване като изпълнителен способ на изпълнението-запор на банкови сметки на длъжника, е подадена няколко дни след образуване на изпълнителното дело и преди пристъпване към изпълнителни действия и представлява уточнение на молбата по чл.426, ал.2 ГПК, в която взискателят е длъжен да посочи начина на изпълнението.Изготвянето на становища по възражението за прекомерност и по частната жалба не представляват действия, насочени към удовлетворяване на вземането.

Поради изложените съображения обжалваното постановление следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г.Намаляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера на адвокатското възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.

Поради изложените съображения обжалваното постановление от 10.11.2022 г. следва да се отмени, като размерът на адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите следва да се определи в размер на 200 лв. на основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разноски за настоящото производство не се претендират от жалбоподателя, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Софийска вода“ АДдлъжник по изп.д. № 20228510402733 по описа на ЧСИ М.П. срещу постановлението за разноски от 10.11.2022 г. в частта, с която се обжалва размера на таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., както и таксата за налагане на запор в размер на 18,00 лв., като недопустима.

ОТМЕНЯ постановлението за разноските 10.11.2022 г. по изп.д. № 20228510402733 по описа на ЧСИ М.П., с което е определено адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите “Т.У.“ ЕООД с ЕИК 5

******* и „С.У.“ ЕООД с ЕИК ******* в над 200 лв. до 240 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите “Т.У.“ ЕООД с ЕИК ******* и „С.У.“ ЕООД с ЕИК ******* от 240 лв. на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.В частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6