Решение № 9317 от 19.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2674/2025
- Вид
- Решение № 9317
- Подписан
- 19.05.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 63, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 395, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 356 ал. 2 · Търговски закон
- чл. 361 · Търговски закон
- чл. 361 ал. 2 · Търговски закон
- чл. 362 · Търговски закон
- чл. 363 · Търговски закон
- чл. 373, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 374 ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 9317 гр. София, 19.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110102674 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „Гресия 2“ ЕООД срещу ответниците „БНН“ ООД, „Флекс Лоджистикс“ ЕООД и „Рутина Транс“ ЕООД обективно съединени осъдителни исков с правно основание чл. 17, т. 1 вр. чл. 25 вр. чл. 23 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), за заплащане на сумата от 10 922,73 лв., частична претенция от вземане в общ размер 37 732,51 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди при международен превоз на стока, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и сумата 523,75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.02.2024г. до 15.01.2025г. При условията на евентуално отхвърляне на исковете въз основа на превозния договор, ищецът претендира ответниц и т е да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за причинените вреди, в качеството си на спедитори на основание нормата на чл. 362 ТЗ.
Ищецът „Гресия 2“ ЕООД, твърди, че през м.01.2024г. възложил на ответника „БНН“ ООД извършването на транспортна услуга – доставка от Испания до България на стока – смесители, комплекти душове за вграждане и др., която стока била закупена и платена от ищеца на производителя Имекс Продуктс С.Л., дружество установено в Кралство Испания. Поддържа, че 1 ответникът „БНН“ ООД превъзложил от своя страна извършването на транспорта на „Флекс Лоджистикс“ ЕООД, като „Флекс Лоджистикс“ ЕООД от своя страна е превъзложило извършването на превоза на „Рутина Транс“ ЕООД съгласно заявка за транспорт №112400124 от 19.01.2024г. Посочва, че в крайна сметка стоката е била натоварена на превозни средства, стопанисвани от „Рутина Транс“ ЕООД, на композиция с влекач, марка „Даф“ с ДКН РВ 7... и ремарке, марка „Шварцмюлер“ с ДКН РВ 5..., след Заявява, че на 25.01.2024г., датата на която стоката следвало да бъде получена в склада на „Гресия 2“ ЕООД в гр. София, България, тя не е получена, като това отбелязване е оформено върху международната товарителница. Съгласно изложеното в протокол № 67 от 22.01.2024г., съставен от френските компетентни органи и според твърденията на водача на превозното средство собственост на „Рутина Транс“ ЕООД – г-н Ц. Т., стоката е била открадната.
Не са установени следи от взлом, което освен от възприетото от разследващия френски служител се потвърждава и от самия водач на превозното средство.
Посочва, че от момента на възлагане на извършването на превоза до настоящия момент стоката не е доставена от „БНН“ ООД, нито от страна на „ФЛЕКС ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД (на когото е превъзложен превоза от страна на „БНН“ ООД), нито от страна на „Рутина Транс“ ЕООД, с чийто превозни средства е извършен транспорта, нито е получено обезщетение за вредите, въпреки отправената към ответниците покана за възстановяване на равностойността на стоката (уведомление за рекламация), получена от „БНН“ ООД чрез управителя г-жа Н. Н. на 31.01.2024г., от „Флекс Лоджистикс“ ЕООД чрез г-жа Ралева на 31.01.2024г., от „Рутина Транс“ ЕООД чрез Е. Д. на 31.01.2024г. Ищецът излага, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 23, пар.1 от Конвенцията CMR, размерът на дължимото обезщетение за пълна липса на стоката по превозния договор следва да бъде определен съобразно стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз.
Тази стойност подлежи на определяне по текущата цена на пазара на стоките — пар. 2 на чл. 23 Конвенция CMR, която съответства на отразената цена в приложената към товарителницата фактура за продажба на стоките на правоимащия, издадена на мястото и към момента на приемане на стоката за превоз по смисъла на конвенцията от изпращача, а именно сумата в размер на 19 292,33 EUR, с левова равностойност 37 732,51 лв. Моли за солидарно осъждане на ответниците за сумата 10 922,73 лв., като част от вземане в общ 2 размер 37 732,51 лв., както и обезщетение за забава. При условията на евентуалност претендира ответниц и т е да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за причинените вреди, в качеството си на спедитори Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът „БНН“ ООД в срока по чл.131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, основано на договор за превоз. Твърди, че действителните отношения между страните са уредени с договор за спедиция, сключен след приета устна заявка. Поддържа, че представената към исковата молба имейл кореспонденция с представител на ищеца от 19.01.2024г. доказва именно изпращането на запитване, уговорено преди това по телефон. Посочва, че от заявка договор № RE24019 от страна на „БНН“ ООД към „Флекс Лоджистикс“ ЕООД се установява, че в изпълнение на заявката за спедиция от ищеца, ответникът „БНН“ ООД от свое име и за сметка на ищеца, е възложил на втория ответникът извършването на превоза, който от своя страна е превъзложил превоза на третия превозвач, издал товарителницата. Излага съображения, че превозвач е бил ответникът „Рутина Транс“ ЕООД, който носи отговорност за частична липса или повреда на стоката от момента на приемане от изпращача до доставянето . Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава. Противопоставя се и по отношение размера на претенцията, при твърдения, че съгласно приложимия текст на чл.
23, пар. 3 от Конвенция CMR, обезщетението не може да надхвърли 25 франка за кг бруто липсващо тегло, която стойност съгласно съдебната практика се равнява на 10,2875 евро на кг липсващо бруто тегло. При тези съображения, съотнесено към 540 кг. лисваща стока, максималното обезщетение е в размер 5555,25 евро. Счита, че ищецът е следвало на самостоятелно основание да застрахова товара. Твърди, че на осн. чл. 23, пар. 6 от Конвенцията, обезщетение в по – голям размер не може да бъде търсено, освен в случай на обявена стойност на стоката или при обявен особен интерес при доставката по чл. 24 и чл. 26, което не е налице в случая. Моли за отхвърляне на исковете по отношение на него и претендира присъждане на сторените разноски.
Ответникът „Флекс Лоджистикс“ ЕООД е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва пасивната си процесуалноправна легитимация. Излага, че от твърденията на ищеца не се извежда сключен договор за превоз между него и ответното дружество „Флекс Лоджистикс“ 3
ЕООД. Посочва, че ищецът е възложил на „БНН“ ООД организирането на международна доставка на стоки от Испания до България, който от своя страна го е възложил на него. „Флекс Лоджистикс“ ЕООД в изпълнение на задължението си за организиране на доставката с подходящ транспорт е възложил на „Рутина Транс“ ЕООД извършването на международния транспорт. Счита, че горното се установява от представената към исковата молба заявка за транспорт № 11200124/19.01.2024г. В допълнение посочва, че видно от съставената CMR товарителница, издадена от изпращача, в същата като превозвач е отразено „Рутина Транс“ ЕООД. Позовава се на разпоредбата на чл. 36 от Конвенцията, съгласно която търсенето на отговорност за липса, повреда или закъснение може да бъде извършено само срещу първия превозвач, последния такъв или превозвача, изпълняващ тази част от превоза, по време на която е възникнала липсата, повредата или закъснението. Оспорва твърдението да има качеството превозвач в процесните отношения с ищеца с оглед липсата на лиценз за извършване на международни автомобилни превози, както и собствен автопарк. Твърди, че е действал в качеството си на спедитор по смисъла на чл. 361 ТЗ в отношенията си с получателя на товара.
Заявява, че като такъв не са му предоставени данни за съдържанието на товара и неговата стойност, не е получавал фактическата власт върху стоката и не е осъществил физическия превоз на товара,а това е било сторено от „Рутина Транс“ ЕООД с авто композиция РВ 7... и РВ 5.... В условията на евентуалност твърди, че са налице предпоставки обуславящи освобождаващи от отговорност на превозвача по чл. 17, т.2, предл. 4 от Конвенцията – липсата се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл д избегне и последици, които не е могъл да преодолее. В частност твърди, че липсата на товара се дължи на престъпно деяние – противозаконно отнемане от превозното средство на „Рутина Транс“ ЕООД. Оспорва претенциите по размер като се позовава на нормата на чл. 23, пар. 23 от Конвенцията CMR, определяща максимален размер на отговорността, като посочва, че в товарителницата няма обявена стойност, което би било основание за претендиране на обезщетение в по – голям размер. Счита, че за изчисляване на вредите следва да намери приложение международната разчетна единица – специални права за тираж (СПТ), съответно обезщетението се изчислява на 5 157 евро (10 086,21 лв.).
Оспорва акцесорната претенция. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
4
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Рутина Транс“ ЕООД е подал отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва, че сключил с „Флекс Лоджистикс“ ЕООД договор за превоз на две палета до България. Твърди, че не е получил предварително информация за вида на стоката и стойността на същата. Посочва, че при спиране за регламентирана почивка във Франция, през нощта на 20 срещу 21.01.2024г., управителят на ответното дружество и водачът на товарния автомобил – Ц. Т., се намирали в кабината на камиона, а вратите на ремаркето били заключени с катинар. На сутринта видели, че мрежата зад камиона е срязана, а задните врати отворени. Две палета от товара липсвали. Били уведомени полицейските органи, след което и спедитора, получателя на товара и застрахователя на превозвача.
Застрахователят на „Рутина Транс“ ЕООД отказал да заплати обезщетение за откраднатия товар. Оспорва да носи отговорност за вредите от липсващата стока, доколкото превозвачът не е могъл да предотврати настъпването на кражбата. Моли за привличане в производството на застрахователя и предявява в условията на евентуалност обратен иск срещу него за сумите, за които превозвачът бъде осъден да заплати на ищеца по делото и съгласно заявените в първоначалната искова молба размери.
Третото лице – помагач на страната на ответника „Рутина Транс“ ЕООД – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в предоставения му срок изразява становище за неоснователност на предявения срещу него обратен иск. Посочва, че по заведената извънсъдебно претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за извършена кражба на част от товар е постановен отказ, тъй като не са били налице основания за изплащане на такова. Позовава се на нарушаване на чл. 5 от ОУ към полицата, т. 16 от която предвижда, че не се покрива отговорността на превозвача от загуба или щета при кражба на/от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, а съгласно т. 5 поради злонамереност или груба небрежност, проявено от застрахования или негови служители или др. наети лица, използвани при извършване на превоза. Посочва, че превозвачът не е предприел нужните мерки за защита на товара и с това не е положил нужната грижа за повереното му имущество. Заявява, че е представен трудов договор на лицето, управлявало МПС, както и че не е описан видът на стоката в товарителницата.Оспорва предявения иск и по размер, който счита за завишен предвид приложимите норми на Конвенцията за договора за международен 5 автомобилен превоз на стоки – чл. 23, пар. 1 и пар. 3. С оглед на изложените твърдения поддържа, че законосъобразно и в съответствие е ОУ е отказал изплащането на застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на предявения срещу него иск и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното: