Решение № 89 от 30.07.2026, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 247/2025
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 30.07.2026
- В сила
- 21.08.2026
- Състав
- Стефан Марков Стойков
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Костинброд, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20251850200247 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Ф. Ю. Н., ЕГН **********, предявена чрез упълномощен представител – адвокат Ю. Н., против Електронен фиш серия К № 11497347, издаден от ОД на МВР София, с което на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева /409.03 евро/.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, оспорва компетентността на органа, който го е издал, като твърди, че не е ясно дали лицето издало фиша притежава материална и териториална компетентност, както и дали тази територия съвпада с мястото на нарушението. Оспорва начина на връчване, като твърди, че е бил лишен от възможността да подаде декларация, че друго лице е управлявал МПС-то. Оспорва съдържанието на ЕФ, като се позовава на чл. 14, ал. 2 от НПК.
Оспорва спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Твърди липса на доказателства за съставяне на протокол за използване на АТСС, придружен от пълно описание на мястото, липса на доказателства за издаване на ЕФ във времевите рамки на временно позициониране, както и снимки на АТСС.
Твърди, че не е изпълнено изискването да бъдат посочени всички обстоятелства, като в ЕФ са описани само отчетената скорост и разрешената. Твърди липса на доказателства за съответствие на средството за измерване с изискванията на ЗИ. Твърди липса на данни от електронната памет на АТСС, че е действало в съответствие с нормативната уредба и че посочения автомобил се е движил с отчетената скорост.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. В едно от заседанията се явява упълномощения представител, който поддържа жалбата. Иска отмяна на ЕФ, като с жалбата е 1 направено евентуално искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Писмено е оспорено наличието на „повторност“, както и компетентността на служителя , използвал АТСС.
Въззиваемата страна – ОД на МВР София не изпраща представител. С писмено изложение е направено искане за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения ЕФ, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, след като според извадка от АИС АНД, обжалвания ЕФ е връчен на 31.10.2025 г., докато жалбата е заведена в регистратура на съда на 07.11.2025 г., тоест в цитирания срок.
По същество е частично основателна, но на друго основание.
Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи, ведно с бланките/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая преносима система ARH CAM S1 с № 120CCA2, на 21.03.2025 г., в 17.15 часа, в гр. К., ул. Л. пред бензиностанция Бент ойл, посока на движение от гр. М. към гр. С., при ограничение на скоростта от 50 км.ч., сигнализирано с пътен знак Д11, при отчетен толеранс от 3 км, е заснето нарушение на л.а. Опел Корса с рег. № **** докато се движи със скорост от 90 км.ч.
Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС, е наложено административно наказание „глоба в размер на 800 лева на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 40 км.ч., а са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно приложения протокола за последваща проверка на АТСС от 24.04.2024 г.
В обжалвания ЕФ е посочено, че наказанието се налага при условията на „повторност“ - в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К № 10322098 на 15.02.2025 г.
Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост от 93 км.ч., надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ, като от тази скорост е приспадната възможната грешка на АТСС при определяне на санкцията.
Няма основание за съмнение и в установените конкретни стойности на скоростта, с която 2 се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата, час и място, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство, преминало необходимия последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства, в каквато насока няма основание за съмнение, което е изразено от жалбоподателя в жалбата относно техническото средство.
Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, в който е отразено конкретното място, където е заснето нарушението.
Налице е протокол за използване на АТСС, издаден на 21.03.2025 г. от служител на ОД на МВР София РУ Костинброд, като са приложени и доказателства за компетентността на служителя Х. В., работил с АТСС на посочената дата, поради окето са неоснователни и възраженията в тази насока.
При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка, протокол за използване на АТСС, справка регистрация на МПС съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушението на правилата за движение, заснето с предвидена в закона автоматизирана система, използвана съобразно специфичните изисквания в цитираната наредба.
Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая мобилна система ARH CAM S1 с № 120CCA2, на 21.03.2025 г., в 17.15 часа, в гр. К., пред бензиностанция Бент ойл, при ограничение на скоростта 50 км.ч., установено с пътен знак Д11, автомобилът Опел Корса с рег. № **** собственост на жалбоподателя, е заснет докато се е движил със скорост от 90 км.ч.
Изложеното дава основание за извод, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение, да превишава стойността от 50 км.ч. за движение в населено място, началото и края на което е сигнализирано с пътен знак.
Неоснователно е възражението за непредставяне на снимков материал, след като няма такова законово изискване за прилагането им към ЕФ. Снимките са представени по делото и съдържат както снимки на поставените знаци, обозначаващи начало и край на населеното място, така и самото АТСС. Неоснователно е възражението за непълно описание на фактите в ЕФ, след като цитираното по-горе съдържание съдържа всички признаци на нарушението, времето, мястото и авторството, обусловено от собствеността на превозното средство.
3
Налице са и доказателства за заснемане на нарушението в периода от време, в който в цитирания протокол е описано използването на АТСС на конкретното място, а са приложени и доказателства, че през цялото време са били въведени едни и същи настройки относно посока на заснемане и разрешена скорост, като е видно, че са обозначени и едни и същи координати на мястото, на което се е намирало АТСС.
Неоснователни са възраженията на нередовно връчване, като без обсъждане следва да се остави заявеното оспорване на това процесуално действие. С подаването на жалба пред съда е осъществено упражняване на правото на жалба, съгласно разпоредбите на ЗАНН в предвидения 14-дневен срок за това от връчването, което следва да се приеме за надлежно, а следва да се отбележи, че в идентичен срок е предвидена и възможността за подаване на декларация по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, с която се подават данни за лицето, извършило нарушението, ведно с копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, тоест както жалбоподателя надлежно и в срок е обжалвал ЕФ е могъл и да заяви извършване на нарушението от друго лице.
Неоснователни са възраженията относно издателя на ЕФ, след като такъв няма. ЕФ се съставя на основание информация от автоматизирани системи и цитираното веществено доказателство, като именно в областните дирекции на МВР и съответно СДВР се съставят ЕФ за нарушение, извършени в обслужваната територия, като в случая няма основание за извод, че ЕФ е съставен в структура на МВР, която осъществява контрол за спазване на правилата за движение в друга територия.
Неоснователни са възраженията, отнасящи се до техническото средство, след като са налице доказателства за осъществяване на последващата му проверка, съгласно изискванията на ЗИ, като по-горе е посочена и дата на тази проверка.
Налице са обаче основания за изменение на обжалвания ЕФ, след като е налице изменение в санкционната норма - считано от 07.09.2025 г. е в сила е редакция на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която за повторност се налага санкция в двоен размер, но само за изрично посочени нарушения на чл. 182, ал. 1 от закона, а именно за превишение на максимално разрешената скорост с над 40 км.ч.
По същество, в момента не се предвижда санкциониране за повторност на нарушения от вида, извършен от жалбоподателя – превишение от 11 до 20 км.ч. на максимално разрешената скорост.
Този нередовност обаче не засяга изцяло законосъобразността на обжалвания ЕФ, а само частта от него, в която е определено налагане на санкция при условията на „повторност“, правното основание за налагане на санкцията и нейния конкретен размер.
Съдът разполага с правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН да измени обжалвания ЕФ като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, както и да намали размера на наложеното административно наказание, като бъде изменено основанието за налагане на административното наказание и бъде определено, че това е чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и бъде намален размера на административното наказание „глоба“ от 800 на 400 лева.
4
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на минималното по чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 130 лева /66.50 евро/.
Предвид изложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 11497347, съставен в ОД на МВР София, в частта, в която Ф. Ю. Н., ЕГН ********** е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на „повторност“, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ ОТ 800 НА 400 ЛЕВА /204.52 евро/ на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,