Присъда № 10 от 19.03.2026, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към присъда по НОХД № 840/2025г. на РС- Свиленград С Обвинителен акт по Бързо производство №271/2025год. по описа на ГПУ-Свиленград, прокурорска преписка № 3949/2025год. по описа на Районна прокуратура Хасково, ТО Свиленград, М. К. –Зам.Р.Прокурор при Районна прокуратура – Хасково , ТО Свиленград повдига обвинение на:

Подсъдимият М. Д. /M. C./, роден на **********г в гр.Швелм, Федерална Република Германия, турчин по произход, германски гражданин, живущ в гр.Вупертал ,ул.Ависпега №85, Федерална Република Германия, женен, със средно образование, общ работник,неосъждан, с германски паспорт с № С7R6P2NFC, за това, че: Н а 19.09.2025г. на ГКПП”Капитан Андреево”-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен документ – германско свидетелство за управление на МПС с № *********** , издадено на 04.06.2018 на на името н а M. C. / М. Д./ роден на 16.09.1989г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.308,ал.2 вр. чл.1 от НК .

В съдебно заседание , доколкото подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес ,като същият е посочил адрес в чужбина, производството е било преобразувано от Бързо производството, в производство по ОБЩИЯ ред, като съдът е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание,като е определил една основна и една резервна дата и е постановил подсъдимият да се призове на адреса посочен в обвинителния акт .

На втората резервна дата е даден ход на делото по реда на задочното производство на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А от НПК за провеждане на разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК доколкото книжата до подсъдимия на адреса в Германия са върнати в цялост с отбелязване, че адресът е непълен, а за прецизност на съдебният акт следва да се посочи, че подсъдимият е бил напълно наясно за провежданото срещу него наказателно производство ,доколокото защитата в съдебно заседание заяваява че подсъдимия е получил съдебните книжа ведно с превода към тях по уатсап и е бил уведомен за датите на съдебните заседания от защитата,но нямал желание да се яви в съдебно заседание,поради което съдът е приел,че делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия ,което обстоятелство няма да попречи за разкриване на обективната истина .

След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.

Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства,като излага мотиви в тази насока. При определяне на наказанието моли съда да наложи на подсъдимия наказание определено при 1 условията на чл.54,ал.1 от НК,а именно „Лишаване от свобода” в размер на около 12месеца чието изтърпяването да бъде отложено за срок от 3 години ,съгласно разпоредбата на чл.66 от НК. Що се отнася до вещественото доказателство германско свидетелство за управление на МПС с № *********** , издадено на 04.06.2018 на на името на M. C. / М. Д./ роден на 16.09.1989г,счита че следва да остане приложено по делото,като взема становище и относно разноските за експертиза и за превод.

По същество от страна на защитата не оспорва обвинението,като процесуалният представител на подсъдимия, моли съда да наложи на подсъдимия наказание при предпоставките на чл.54 от НК,а именно Лишаване от свобода в размера на 10месеца ,което да бъде отложено за срок от три години,за което излага мотиви в тази насока.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. Д. е германски гражданин от турски произход, който живеел в гр. Вупертал,Ф.Р.Германия.

Подсъдимият бил правоспособен водач и имал издадено свидетелство за управление на МПС от Ф.Р.Германия,но в началото на 2025г.му било отнето.

Тъй като работата му била свързана с пътуване, подс. М. Д. взел решение да се снабди с фалшива шофьорска книжка с която да управлява автомобил.

Чрез свои познати се снабдил с телефонен номер на човек който можел да му помогне със снабдяването с такъв документ.Свързал се с въпросния човек по мобилното приложение „WhatsApp“, който се съгласил срещу сумата от 1000 евро да му помогне да се снабди с германска шофьорска книжка ,като поискал да му бъде изпратена снимка на паспорта с личните данни.

Подс. М. Д. изпратил снимка на паспорта си и парите и след около 15 дни ,в началото на 2025г. по пощата, на адреса на който живеел получил документа.

Подс. М. Д. видял,че германското свидетелство за управление на МПС е с № ***********, издадено на 04.06.2018г. на негово име /M. C./ с неговата рождена дата-**********г. и с поставена негова снимка.

В края на месец август 2025г. подс. М. Д. отишъл със самолет в Р.Турция на гости при роднини. По същото време в Р.Турция били и неговите познати Х. Д. и съпругата му Г. Д. които живеели в Германия и които пристигнали в Турция с лек автомобил марка „БМВ“ с германски рег.№WHC61 собственост на Х. Д.. Подс. М. Д. се чул с Х. Д. и се разбрали когато си тръгват за Германия да го вземат с тях да пътува.

На 18.09.2025г.тримата тръгнали за Германия,като автомобила се управлявал от Х. Д..

Преди гр.Одрин,Р.Турция Х. Д. се изморил и на шофьорското място седнал подс. М. Д. като се разбрали той да управлява автомобила до 2

Румъния,след което да се сменят.

На 19.09.2025 г.около 04:00 ч. подс. М. Д. управлявайки лек автомобил марка „БМВ“ с германски рег.№WHC61 се явил на трасе „Влизащи в страната леки автомобили и автобуси“ на ГКПП “Капитан Андреево“-шосе , общ.

Свиленград на път от Р.Турция.

Подс. М. Д. представил на дежурния граничен полицай-св.Д. А. С. който осъществявал граничен паспортен контрол личните си документи и личните документи на двата пътника,а също така и свидетелството за регистрация на МПС.

Св.С. извършил идентификация на лицата и установил,че всички лица се идентифицират със снимките в представените документи за проверка. Св.С. изискал от подсъдимия като водача на МПС да му представи свидетелство за управление на МПС.

Подс. М. Д. представил за проверка германско свидетелство за управление на МПС с № ***********, издадено на 04.06.2018г. на името на M. C.,роден на **********г.

По време на проверката св.С. се усъмнил в истинността на документа , тъй като не отговарял на международните изисквания на материала от който следва да бъде изготвена бланката,както и използваните интегрирани защити и защитна печатна техника и по тази причина отклонил водача за проверка на втора линия и уведомила началника на смяната. При проверка на германското свидетелството за управление на МПС с наличната техника на ГКПП-Капитан Андреево се установило,че документа е неистински за което била изготвена експертна справка с № 638/2025 г. по описа на ГПУ-Свиленград.

За случая бил уведомен дежурният разследващ полицай на ГПУСвиленград,който започнал бързо производство срещу М. Д. за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК.

Инкриминирания документ- германско свидетелство за управление на МПС № ***********, издадено на 04.06.2018г. на името на M. C.,роден на **********г. е приобщен като веществено доказателство по делото като е предаден доброволно от подс. М. Д. за което е изготвен протокол от 19.09.2025 г.

От протокола за извършена техническа експертиза № 81/2025 г.по описа на ГПУ-Свиленград е видно, че представеното за изследване германско свидетелство за управление на МПС № ***********, издадено на 04.06.2018г. на името на M. C.,роден на **********г. е неистински документ.Същият не съдържа необходимите видове печат и защитни печатни техники и не е персонализиран по технология,съгласно изискванията на спесимена.

От приложената по делото справка за съдимост е видно,че ,подс. М. Д. не е осъждан.

Видно от приложената характеристика на подс. М. Д. няма събрани данни относно криминални прояви на подсъдимия на територията на 3

Р.България.

По делото е приложена ДСМПИС на подс. М. Д.,видно от която същият е семеен към датата на попълване на декларацията, получава трудово възнаграждение в размер на 1500евро месечно . Декларирал е,че семейството му не притежава лек автомобил и не притежават недвижими имоти.

Изложената фактическа обстановка приета за безспорно установена от Съда се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства , касателно свидетелските показания на свидетелите Д. А. С. и писмените такива. Доказателствата, приобщени по делото, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло.

В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията на свидетелите – Д. А. С.. Така изброените свидетелски показания, Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелят има качеството на очевидец, формирал непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията му са пряко относими към деянието и неговото авторство.

Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които свидетелства, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им. Разпитаният свидетел е трето лице, незаинтересовано от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на гр.полицейски служител, който само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за неговата заинтересованост.

Още повече, след като от данните по делото не се установява, свидетелят да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да цели увреждането му, като му припише престъпление, което не е извършил. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи неговите показания /и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие.

Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.

Що се отнася до показанията на разпитания по делото св. А. Д. С. – провел беседа с подсъдимя след задържането му,следва да се посочи, следното:

При преценка възможността да бъдат ценени показанията на разпитани полицейски служители от съществено значение е момента на провеждане на „беседата“ и какво качество е имало лицето в този момент. Проведен разпит от страна на полицейски служител по отношение на задържано лице винаги следва да бъде приеман за официален контакт (в този смисъл Titarenko v Ukraina жалба 31720/2002 г.). При провеждане на разговор между задържания 4 и полицейския служител следва да бъдат съблюдавани гаранциите в ЕКПЧ.

При липса на защита на правата му, то информацията станала известна на полицейските служители в хода на тези разговори е събрана в нарушение процесуалните правила и не може да бъде ползвана, защото представлява заобикаляне на императивната норма на чл.105, ал.2 НПК (в този смисъл е делото Д.М. срещу България жалба 34779/2009 г.). Извънпроцесуално признание пред служител на МВР, дадено в рамките на проведена с него „беседа“ и приобщени чрез разпит на полицейския служител като свидетел не представлява доказателствено средство за установяване на релевантни факти, относими към самопризнанието. Недопустимо е по този ред да бъда заместено самопризнанието. Отсъствието на адвокат и липса на разясняване на процесуалните последици от самопризнанието опорочават доказателствено значение на беседата. Когато в хода на разследване от полицейски служител, възложено му по служба, бъдат снети обяснения те не могат да бъдат ценени като „извънпроцесуални самопризнания“. Събирането на информация по този ред представлява заобикаляне на закона, защото чрез свидетелски показания се възпроизвеждат обяснения на лице, което не е имало качеството на обвиняем, респективно не е било запознато с правата си по НПК.Императивната разпоредба на чл.105, ал.2 НПК изключва възможността несъбрани по реда на НПК доказателствени средства да бъдат използвани,поради което съдът не кредитира показанията на св. А. Д. С. в тази им част,в която сочат факти и обстоятелства във връзка с направени от подсъдимият признания относно осъщественото от него деяние и не изгражда правни изводи въз основа на тях,а в останала им част/че подсъдимият е бил задържан за изпозването на неистински документ на ГКПП Капитан Андреево/,като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал се кредитира от съда.