Решение № 91 от 17.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Плевен, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20214430201557 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от *** ЕООД БУЛСТАТА ***, адрес: гр.Плевен, *** ***, представлявано от П.Г. С. с ЕГН ********** , против наказателно постановление №567595-F584290/25.03.2021г. издадено от *** отдел „Оперативни дейности“ – ТД на НАП – В. Търново ГД „Фискален контрол“ – ЦУ на НАП с което на основеиние чл 185 ал1 от ЗДДС вр с чл118ал4 от ЗДДС е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 500лв за нарушение на чл25ал1т1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ.

Жалбоподателят навежда аргументи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради това че цитираното от административно наказващият орган нарушение не е извършено,най-малко не е доказано,в какъвто смисъл е и Решение на АС-грПлевен №41/21гпо което има произнасяне по законосъобразността на принудителната административна мярка,наложена за същото нарушение.

В жалбата се твърди, че АНО е издал санкциониращия акт против дружеството, след като по силата на съдебен акт за същото деяние било установено, че не е нарушение и не може да му се вмени във вина.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

1

Ответната страна по жалбата се представлява в съдебно заседание от гл.

ЮК Ж., която моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна жалбата и да потвърди издаденото НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно наказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставен на 29.12.2020 г. АУАН, за това, че при извършена проверка на 15.12.2020 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция, находяща се в с. Садовец, ул. ***, стопанисван и експлоатиран от *** ЕООД с EI/IK ***, се установи, че търговеца, в качеството си на лице по чл.3 от „Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.", не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от наличното в обекта фискално устройство/ФУ/ ЕСФП DFS-Q7S-KL с ЦРУ FP -2000 с ИН на ФУ:*** и ФП ***. На 15.12.2020г., за времето от 12:00ч. до 13:47ч. е извършено скрито наблюдение от страна на проверяващия екип при което се установи:

В присъствието на проверяващият екип е извършено зареждане от бензиностанцията на три автомобила: в 12:34ч. бензин А95Н за 4,99лв. + газ LPG за 8,01лв. общо 13,00лв.; в 12.56ч. дизел за 9,99лв. и в 13:10ч. дизел за 4,99лв. В 12:50ч. от бензиностанцията беше извършено зареждане от физически лица на бутилка за газ за битови нужди за 10,00лв. и в 13:00ч. втора бутилка за газ за битови нужди за 5,00лв. които се зареждат от колонка с пистолет и везна находящи се отстрани на бензиностанцията.

След легитимация на проверяващия екип е изведен КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ OF който е видно , че за заредените бутилки с газ за битови нужди в 12:50ч. за 10,00лв. и 13:00ч. за 5,00лв. няма издадени фискални касови бележки от ЕСФП DFS-Q7S-KL с ЦРУ FP -2000 с ИН на ФУ:

*** и ФП ***.

Случилото се предизвика подозрения в проверяващия екип за манипулиране на ЕСФП или на подаваните данни. В присъствието на представител на сервизната фирма *** ЕООД с ЕИК ***,св. Г. П. Ст. е извършено зареждане на гориво в бутилка с вместимост от 5 литра, собственост на дружеството, от член на проверяващия екип, което става по следния начин: Първо се включва помпата за горивото-газ, на мерителна везна се избира вместимостта на съда със съответен номер, с дистанционно управление се пуска газ чрез електромагнитен вентил и започва зареждането. При натискане на бутон с буква „А" от дистанционното устройство за зареденото количество газ от ЕСФП се издава фискална касова бележка /ФКБ/. При натискане на бутон „С" 2 от дистанционното се установи, че бутилката се зарежда с газ, но ЕСФП не отчита литрите и стойността и ЕСФП не издава ФКБ. ЕСФП се манипулира с дистанционно.

От констатациите следва, че „***" ЕООД с ЕИК ***, не е спазило реда и начина за издаване на съответния документ за продажба, издаден по установеният ред. Нарушен е състава на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

При зареждане на автомобили с газ продажбите се регистрират в група „В" с цена от 0,90лв. за литър. При зареждането на бутилки за битово потребление продажбите се регистрират в група „Б" с цена 1.80лв. за килограм.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка cep. АА № 0293704/15.12.2020г.; 0015627/15.12.2020г.;

1339531/17.12.2020г.; 0293705/17.12.2020г. съставен на основание чл. 110, ал.

4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Нарушен е /осъществен е/ състава на ЧЛ.25, АЛ.1, Т.1 от НАРЕДБА Н18/13.12.2006 на МФ (разпоредби, които са били нарушени) Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Нарушението е за първи път.

Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства:

ПИП № 0293704/15.12.2020г.; 0015627/15.12.2020г.; 1339531/17.12.2020г.;

0293705/17.12.2020г

Срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх.№16835/31.12.2020 г., което е разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно от административно наказващият орган . За да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Въз основа на направените в АУАН констатации, административно наказващият орган е издал наказателното постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание - имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, във вр.чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия.

Фактическата обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели.

3

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Разпоредбата създава ред за регистриране и отчитане на оборота от продажби, който във всички случаи включва и приетите авансови плащания за доставки, поради което във всички случаи на получаване на плащане в брой преди изпълнение на доставката, лицето получило плащането е длъжно да издаде касов бон. В случаите, в които плащането е прието от регистрирано по ЗДДС лице, последното е длъжно да издаде и данъчен документ – фактура.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път.

Изричната законова разпоредба на член 118 ЗДДС постановява, че лицата са длъжни да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски превод по чл. 3, ал.1.

Съгласно чл. 36, ал.1 от Наредбата, продажбите /сторно операциите се документират с касови бележки от кочан в случаите: на спиране на захранващото напрежение; на извършване на експертиза на ФУ от БИМ; по време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време.

Според обстоятелствената част на постановлението това нарушение, което е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл.25, ал.1 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ, се изразява в това, че „***" ЕООД, в качеството си на задължено лице /ЗЛ/ по чл.З от наредбата, е нарушило изискванията за фискално отчитане на търговските продажби, като не е издало фискална касова бележка за две такива, извършени на 15.12.2020 г. в 12.50 ч. и 13.00 ч.

С оглед на така въведените фактически твърдения от наказващия орган и съответно на очертаните от него фактически параметри на нарушението, спорът по делото се свежда до това - дали наказаното лице действително е 4 извършило твърдените търговски продажби, дали за него е възникнало задължение за издаване на документ / фискален касов бон/ за продажба по чл.118 от ЗДДС и ако да - дали същото е извършило по чл.25, ал.1 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ.

Във връзка с фактите, доказателствата и анализа им е, че фискалното отчитане на продажбите в търговския обект на „***" ЕООД, в който се твърди, че е извършено процесното нарушение, се осъществява чрез ЕСФП, която е свързана с уредите за зареждане, сред които е и пълначната станция за битови бутилки.

ЕСФП от вида на процесната са императивно въведени от данъчната администрация в обектите от вида на процесния /бензиностанции/ с цел да изключат всякаква човешка намеса при фискалното отчитане на продажбите на горива, да направят процеса на отчитане напълно автоматизиран и да предотвратят практически всяка възможност за осъществяването на продажби, без последващото им фискално отчитане. При наличието на подобна действаща фискална система в търговския обект на жалбоподателят, ако твърдените от наказващия орган продажби / зареждания с гориво/ действително са извършени, те няма как да не бъдат и фискално отчетени. Ето защо, липсата на данни подадени от ЕСФП фискална информация /изведена чрез т.нар. КЛЕН/ за продажбите, сама по себе си, категорично сочи, че те реално просто не са били извършвани.

Извод за осъществяването на вмененото нарушение от административно наказващият орган няма как да бъде направен въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,тъй като същите тези доказателства сочат обратното - че твърдяното от наказващия орган НЕ Е ИЗВЪРШЕНО.

По делото не се спори от жалбоподателят, че в отразеното в НП време - на 15.12.2020 г. в 12.50 ч. и 13.00 ч. - служител на *** ЕООД е ПРЕДПРИЕЛ или по - точно ПРИСТЪПИЛ към зареждане на две битови бутилки с газ.

Спорен е фактът дали реално е осъществено зареждане на тези две битови бутилки с газ и дали за това зареждане е извършено плащане, т.е. дали е налице продажба на стоки по смисъла на чл.З, ал.1 от Наредба Н - 18/2006 г. на МФ.