Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 110 от 09.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 135/2026
Вид
Определение № 110
Подписан
09.02.2026
В сила
09.02.2026
Състав
Даниела Росенова, Емилия Колева, Андрей Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.205 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. София, 09.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Емилия Колева

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600135 по описа за 2026 година

С протоколно определение о т 10.12.2025г., постановено по НОХД № 5581/2025г., в проведеното разпоредително съдебно заседание, Софийски градски съд, НО, 19 състав е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице Г. Ц. Б..

В законния срок против определението на съда е постъпил частен протест от СГП. Поддържа се, че определението е неправилно, незаконосъобразно и е постановено в нарушение на закона. Счита, че фактическата обстановка е коректно и точно отразена и подробно са описани действията на Г. Ц. Б.. Правно ирелевантно било обстоятелството кога е отписан същият като управител, тъй като дейността, за която е привлечен към наказателна отговорност, е в качеството му на управител на всяко едно от трите дружества. Неправилно изчислените вреди и възстановено имущество не било основание за връщане на делото, тъй като се касае за очевидни фактически грешки, които могат да бъдат отстранени по предвидения за това ред. Моли да бъде отменено определението на СГС, като делото бъде изпратено за разглеждане в съдебно заседание с прилагане на процедурата за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл.248а от НПК.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите, залегнали в частния протест, и след като се запозна с атакуваното определение и материалите по делото, намери следното:

Протестът е неоснователен.

По отношение на Г. Ц. Б. е повдигнато обвинение и е внесен в СГС 1 обвинителен акт за престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.201, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора, първостепенният съд е приел, че в обвинителния акт не е очертана ясно рамката и предмета на доказване по делото по повдигнатото против Б. обвинение за посоченото по-горе престъпление. СГС е констатирал следното:

1.В обстоятелствената част на обвинителния акт не е фиксирана датата, до която подс.Б. е бил управител на пострадалите дружествата.

2. Липсва конкретизация за какви точно предмети, стоки, вещи и услуги са направени банковите преводи на инкриминираните суми в тази част от обвинението, респ. защо същите са „несвързани с дейността на дружеството“.

3.Допусната е грешка при сборуването на инкриминираните изтеглени и получени на каса суми.

4.Не е прецизиран размерът на възстановеното от подс.Б. имущество.

Въззивната инстанция се съгласява с крайния извод на първостепенния съд за необходимостта от връщане на делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, който да отговаря на стандартите, залегнали в чл.246, ал.2 от НПК относно неговото съдържание, но внася някои корекции в основанията за това.

Внимателното запознаване със съдържанието на обвинителния акт доведе и САС до заключението, че е налице непълнота относно някои факти, които следва да бъдат включени в неговата обстоятелствена част при описание на претендираните от прокурора деяния. Посочено е, че от 1999 година „до момента на изключването му като съдружник“ подс.Г. Б. е бил управител на трите пострадали дружества – „Бокал Инженеринг“ ООД, „ Бокал-С“ ЕООД и „Бокал БГ“ ЕООД . По-нататък подробно е описана дейността на дружествата, както и обстоятелствата, при които Б. и К. са достигнали до прекратяване на съдружието им в тях, респ. предприетите правни способи в тази насока. Изложени са обстоятелствата, свързани с влошаващото се имуществено състояние на дружествата, както и предприетите от Б. действия по оспорване на решенията на Общите събрания за изключването му като съдружник и освобождаване като управител. Никъде обаче, в прокурорския акт не е посочена точната дата, на която Б. е престанал да има посочените качества. Прокурорът се е задоволил да отбележи следното: „Изключването на Г. Ц. Б. като съдружник и освобождаването му като управител било вписано в Търговския регистър, след влизане в сила на определенията за прекратяване на заведените от Б. дела.“. Прокуратурата е внесла обвинение за длъжностно присвояване, осъществено в периода от 16.11.2020г. до 12.01.2021г., които дати съответстват на извършване на първото, съответно последното от деянията, включени в продължаваната дейност. За да е съставомерно присвояването по предложената от прокурора правна квалификация, необходимо условие е през целия период Б. да е бил 2

„длъжностно лице“, респ. да е присвоил чуждите пари в качеството си на „управител“ на пострадалите дружества. Отсъствието на посочена в обвинителния акт точна дата, на която Б. е загубил това качество, съставлява непълнота на обвинението относно факт, който е включен в предмета на доказване. Тази дата е установима от посочените от прокурора съдебни актове по повод оспорване на решенията на Общите събрания, но същата следва да намери място и в обвинителния акт като съществен и подлежащ на доказване факт във връзка със субуктната съставомерност на деянията.

Ето защо, въззивната инстанция намери за неоснователни възраженията, развити в частния протест, с които се поддържа, че се касае за обстоятелство без правно значение.

САС счете за неоснователни и доводите на протестиращата страна, с които се оспорва констатираната от СГС недостатъчна фактология при описание на присвоителната дейност, осъществена от подсъдимия Б. чрез банкови преводи на суми към различни търговци. След като е посочил банката, размера на сумата, дружеството, от което ги е наредил, а в заключителната част на акта и търговеца-получател на парите, в обобщителен стил прокурорът е заявил, че същите са „за покупка на стоки и услуги за лични нужди, несвързани с дейността на дружеството“. Въззивният съд счита, че така поддържаното от прокурора твърдение следва да бъде обезпечено с факти относно тези стоки и услуги, за които информация вероятно се съдържа в банковите документи, още повече, че в диспозитива на обвинителния акт са посочени и конкретните търговци, по чиито сметки са преведени парите. За обосноваване на намерението за присвояване е необходимо да бъде установено, че разпореждането не е извършено по повод на осъществяваната от дружествата дейност. Според описаното в акта търговската дейност на трите пострадали дружества е била мащабна и разностранна. Именно това налага в обстоятелствената част на прокурорския акт да бъдат изложени фактически твърдения относно вида и характера на платените стоки и услуги, чиято конкретика, съотнесена към дейността на дружествата, впоследствие да обоснове извод за намерението на извършителя за присвояване. В тази връзка несъстоятелни са развитите в частния протест аргументи, свързани с формалното качество на Б. като управител.

Пасивността му по отношение управлението на дружествата само по себе си не изключва възможността в някои случаи да упражни правомощията, които разполага по силата на тази длъжност, респ. да извърши разпореждане в интерес на дружествата.

За да прекрати съдебното производство, СГС е констатирал и противоречие в стойността на сумите, посочени в обвинението като общ размер на присвоеното имущество.

В заключителната част на обвинителния акт е конкретизирано, че Б. е присвоил чужди вещи, пари – сума на обща стойност 669 280,53 лв., от които 333 239, 97 лв. са на „Бокал Инженеринг“, 268 290,54 лв. са на „Бокал С“ ООД и 57 750 лв. са на „Бокал БГ“. Проверката на извършеното от прокурора сборуване на посочените три суми дава разлика в размер от 3

10 000,02 лева, тъй като коректната обща сума е 659 280, 51 лв. /не както е приел първия съд 659 280,53 лева/.

В частния протест се поддържа, че допуснатата неточност съставлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по предвидения за това ред. Въззивната инстанция по принцип се съгласява със становището на прокурора, че допуснатата грешка при сборуването на сумите може да бъде преодоляна по реда на чл.248а от НПК. В случая, обаче обвинителният акт страда и от други недостатъци, поради което грешката при сборуването следва да бъде отстранена с изготвянето на новия обвинителен акт.

Въззивната инстанция не се съгласява единствено с приетото от СГС, че на прецизиране подлежи и размера на възстановеното имущество или върнатите парични суми от страна на подсъдимото лице. В обвинителния акт се описват обстоятелствата, свързани с възстановяването на сумите. Посочени са и доказателствените източници, от които се установява този факт – представени от адв.Г. писмени документи, удостоверяващи връщането на сумите, разпит на Б. К. относно това обстоятелство и съдебно-счетоводна експертиза, която е дала отговор на така поставен й въпрос. Описанието на разнородната доказателствена информация относно факта на възстановяване на присвоеното имущество, както и неяснотите относно точния му размер, според въззивния съд не съставлява неяснота на обвинението, която да се отразява на възможността на подс.Б. да го разбере и да осъществи адекватно правото си на защита. „Внасянето или заместването“ на присвоените пари е действие на подсъдимия, което може да бъде извършено до края на съдебното следствие, приключването на което е и темпоралната граница за евентуалното приложение на чл.205 от НК при пълното репариране на щетите.

С оглед на изложените съображения, с които се допълват мотивите на СГС, въззивната инстанция също приема, че прокурорският акт следва да бъде коригиран в посочените по-горе части, като се внесе яснота относно датата, до която подс.Б. е заемал длъжността „управител“ на пострадалите дружества, и като се конкретизират стоките и услугите по инкриминираните банкови преводи в контекста на поддържаното от обвинителя, че същите са извършени за лични нужди, несвързани с дейността на дружеството.

При изготвянето на нов обвинителен акт следва да бъде отстранена и констатираната от СГС неточност, с характер на очевидна фактическа грешка, допусната при събирането на сумите, включени в общия размер на присвоеното имущество.

В заключение САС приема, че к онстатираните от първия съд несъвършенства при изготвянето на обвинителния акт несъмнено следва да се третират като съществено нарушение на процесуалните правила, защото водят до ограничаване на правата на страните в съдебното производство и може да създадат предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение по чл.352, ал.3, т.3 от НПК (TP №2/2002г., ОСНК-ВКС).

Ето защо, въззивият съд намери за неоснователни релевираните във въззивния частен протест доводи за липса на допуснати нарушения на императива на чл.246, ал.2 от НПК, задължаващ прокурора ясно и без вътрешни противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт да 4 опише престъплението, извършено от обвиняемия.

Определението на СГС, с което съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора, следва да бъде потвърдено, като прокурорът следва да изпълни единствено дадените му указания, възприети като правилни и от въззивната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК, САС, НО, 7 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение о т 10.12.2025г., постановено по НОХД № 5581/2025г. на Софийски градски съд, НО, 19 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5