Решение № 3593 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3593 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Дамян Ив. Х. Въззивно гражданско дело № 20251100511457 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба с вх. №142371/23.04.2025 г. от С. А. срещу Решение с № 5313/ 26.03.2025 г. постановено по гр.д. № 20241110112087, по описа на СРС, ГО, 43-ти състав, с което е отхвърлен предявения от С. А. против А. Д. и К. А. иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатя солидарно на ищеца сумата от общо 10 000 лева – частичен иск от сумата от общо 60 000, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди през периода от 19.01.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2024 г., в резултат на изнесени клеветнически и обидни твърдения направени от К. А. и А. Д.; както е отхвърлен и предявеният евентуален иск от С. А. против А. Д., с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5000,00 лева – частичен иск от сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода считано от 19.01.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.03.2024 г., от изнесени клеветнически и обидни твърдения направени от К. А. и А. Д.; както е отхвърлен и предявения от С. А. против К. А. евентуален иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5000,00 лева – частичен иск от сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода считано от 19.01.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.03.2024 г., от изнесени клеветнически и обидни твърдения направени от К. А. и А. Д..

Във въззивната жалба се твърди, че процесното решение неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, установената съдебна практика и е необосновано. Поддържа се, че СРС неправилно приел твърденията на ответниците за "оценъчни съждения/лично мнение", тъй като изложеното от тях в медиите се възприемало като твърдение за факт, а не като лично мнение, а изявленията им били направени в качеството им на членове на КЗП, а не неутрални граждански оценки. Навежда, че твърденията на въззиваемите- ответници, че в КЗП било налице „ еднолично управление“ 1 били неверни, тъй като КЗП бил колегиален орган, респ. решенията се вземат с обикновено мнозинство, откъдето следвало, че оперативните решения не можели да се вземат еднолично от Председателя, а ответници имали възможността да възпрепятстват всяко решение.

Поддържа се, че изказванията на ответниците имали клеветнически характер, тъй като оприличаването на КЗП на "другарски съд", а Председателя на вожд създавали асоциации за престъпен политически режим и еднолично управление. Ответниците не представили и никакви доказателства за това, че КЗП била "бухалка", използвала се за "отстрел на конкуренти" или представлявала "частна наказателна структура". Съдът неправилно се позовал на заключенията на Председателя на парламентарната комисия за наблюдение на дейността на КЗП, тъй като тази комисия не била надзорен или контролен орган и нейните становища нямали обвързващо действие за съда. Съдът не е взел и предвид факта, че компетентни контролни органи (Прокуратура, КПКОНПИ) не установили никакви нарушения от страна на КЗП или Председателя. Твърди се, че направените от ответниците изказвания уронвали престижа и доброто име в обществото на С. А.. Освен това изявленията на ответниците не били "критика", която цели анализ, а използване на лъжи и обиди. Поддържа се, че събраните по делото свидетелски показания установявали, че ищецът преживял тежко изнесените твърдения и му се налагало да дава обяснения. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 10 000 лв. ( представляваща част от цялата претенция в размер на 60 000 лв.). При условията на евентуалност моли съдът да осъди всеки от ответниците да заплати по 5000 лева ( представляващи част от цялата претенция срещу всеки от тях в размер на 30 000 лева).

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от К. А., в която се излага следното: СРС правилно приел, че процесните изказвания били оценъчни съждения и критика, които, за разлика от фактическите твърдения, не подлежали на преценка за истинност. Поддържа се, че оценъчните съждения трябвало да почиват на обективна основа, като СРС правилно приел, че е налице тази обективна основа въз основа на събраните по делото доказателства. Счита, че отрицателно мнение и критиката не представлявали обида, освен ако не са използвани неприлични, вулгарни или цинични изрази, което в случая липсвало. Поддържа, че противно на твърденията на въззивника , по делото били събрани множество доказателства за нарушения извършени от въззивника, а именно: доклади от Инспектората към МИИ и ИА "Главна инспекция по труда" с констатации за нередности и нарушения в контролната, административно-наказателната и кадровата дейност на КЗП; доклад на министъра на икономиката до МС с предложение за предсрочно прекратяване на мандата поради множество нарушения (забавяне на преписки, неработещ портал, нарушения по трудовото законодателство и др.); свидетелски показания, които установявали, изолиране на членовете на КЗП от Председателя, приоритетизиране/забавяне на преписки по нареждане на Председателя; множество отменени от съда актове на КЗП, както и повече жалби от обичайното срещу КЗП. Поддържа, че използваната метафора "държавна бухалка" била реферирана от две журналистически разследвания. Твърди, че ищецът бил публична личност и следвало да търпи по-високо ниво на обществена критика в сравнение с частно лице. Счита, че използваните изрази били в контекста на обществено значими събития и не прекрачвали конституционните граници. Поддържа, че твърденията на ищеца, че съдът не взел предвид проверки на Прокуратурата и КПКОНПИ, били неоснователни, тъй като тези доказателства изобщо не били приобщени по делото и не приключили с окончателен акт.

Моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на СРС.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от А. Д., в която се излага следното: Поддържа, че в случая не са се осъществили всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно: писмото до медията "Клуб 2", което било в основата на претенцията, не било представено в цялост. Представени били само фрагменти и цитати, които не можели да докажат истинското съдържание и реалното мнение на А. Д., откъдето следвало, че противоправно поведение не можело да бъде установено. Твърди се, че процесните изявления били лично мнение и оценка на работата на въззивника (С. А.) като публично лице и член на колективен държавен орган, което било в рамките на конституционното право на свободно изразяване на мнение (чл. 39 КРБ), като съобразно практиката на ВКС и КС критиката срещу политически фигури и държавни служители се ползвала с по- голяма защита. Счита, за несъстоятелни твърденията на ищеца за обида и клевета, тъй като използваните думи не били вулгарни или цинични и не засягали личността 2 на въззивника, а неговата професионална дейност и управлението му, респ. в случая липсвало разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление. Счита, че изявленията, че КЗП е "другарски съд" или "наказателна структура", се отнасяли до органа, а не до С. А. като физическо лице. Поддържа се, че изразената от ответника критика имала обективна основа, като това се потвърждавало от събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото не се установили твърдените от ищеца неимуществени вреди, тъй като приемането на медикаменти (Деанксит) било недоказано (липсвала рецепта), а приемът на хранителни добавки (Ашваганда) бил извън предмета на спора и не доказвал вреда от противоправно поведение. Установеният брой посещения на статиите (около 10 000 за година) бил незначителен и липсвали доказателство как този брой причинявал реални вреди на въззивника. Моли съдът да потвърди остави жалбата без уважени и да потвърди решението на СРС.

Постъпили е и частна жалба от К. А. срещу Определение № 26000/16.06.2025 г. по гр. дело № 12087/2024 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав, с което е отхвърлена молбата на К. А. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 5313/26.03.2025 г. по гр. дело № 12087/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 43- състав, в частта му за разноските. Поддържа се, че процесното определение е неправилно и незаконосъобразно, същото било бланкетно и му липсвали мотиви, доколкото в него се препращало към мотивите на решението на първата инстанция. В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от С. А., в която се поддържа, че подадената жалба е неоснователна, а определението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна жалба от А. Д. срещу Определение № 26000/16.06.2025 г. по гр. дело № 12087/2024 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав, с което е отхвърлена молбата му по чл.

248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 5313/26.03.2025 г. по гр. дело № 12087/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Г Гражданско отделение, 43- състав, в частта му за разноските, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното определение и се моли същото да бъде отменено. В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от С. А., в която се поддържа, че подадената жалба е неоснователна, а определението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

С процесното решение първата инстанция е отхвърлила предявения от ищеца срещу ответниците иск с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД, с който се е искало за осъждане на ответниците да заплатя солидарно на ищеца сумата от общо 10 000 лева – частичен иск от сумата от общо 60 000, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди през периода от 19.01.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2024 г., в резултат на изнесени клеветнически и обидни твърдения в изпратено 3 от К. А. и А. Д. и публикувано на 18 януари 2024 г. в медията „Клуб Z'" писмо, под заглавие „А. и Д. от КЗП: С. А. превърна комисията в „частна наказателна структура“, както и на 18 януари 2024 г. в "OFFNEWS" под заглавие “Подалият оставка К. А.: А. превърна КЗП в частна наказателна структура", съдържащо следните клеветнически твърдения: „Опитите на А. да спре и заглуши истината целят да прикрият хаоса и страха, които царят сред служителите в институцията, както и нейното използване в необществена полза, което доведе до загуба на доверието към КЗП отстрана на потребители и бизнес. Неадекватната, еднолична и безпринципна управленска политика на председателя доведе до пълен срив в работата на институцията, която е превърната в частна наказателна структура в ущърб на българските граждани"; "манипулирана, непълна и не отговаря на обективното състояние и ситуация в държавната институция"; „Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) С. А." е узурпирал изцяло и еднолично" всички институционални канали за информация от КЗП към медиите и обществеността, а самата институция е превърната в "частна наказателна структура"; „Посочихме публично и изразихме нееднократно нашето несъгласие със стила и методите на едноличното управление на комисията от председателя, както и с множеството нарушения, които водят до тотално изопачаване и погазване на правовия ред в България"; "Кадровата политика на самозабравилия се А. и кликата около него граничи с административен произвол, а контролната дейност де факто е приватизирана, което той се надява да скрие зад опитите си да представи пред обществото псевдоактивна дейност. Заявленията му в медии колко успешно управлява КЗП на фона на сринатия административен капацитет, десетките принудени да напуснат заради нетърпимата атмосфера на работа и уволнени служители за нас е демагогия и цинизъм", както и следните обидни твърдения: "Неадекватната, еднолична и безпринципна управленска политика на председателя "личното изкривено мнение и позиция"; „ ... показва още веднъж дълбока липса на морал и достойнство";

Разпечатката съдържа 22 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8283a94e-1584-4a05-93d3-ff1d1eb99a04