Определение № 642 от 27.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Велико Търново, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264100500329 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.344 ал.3 изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Х. Р. от гр.Бургас, чрез пълномощник адв.Н. А. – АК – Бургас, против Решение №124/29.12.2025г., постановено по Гр.д.№46/2025г. по описа на РС – Елена, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на М. Х. Р., направено по реда на чл.344 ал.2 от ГПК, съгласно което А. С. А. да бъде осъдена да й заплаща месечно обезщетение срещу ползванто на процесните имоти в размер на 200 лв. до окончателното извършване на делбата, в която решението е с характер на определение, като са развити оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че безспорно доказано по делото е, че частният жалбоподател /отвеник по делото/ няма ключове от процесните имоти и до момента, такива никога не са й предоставяни, поради което същата е лишена от достъп до процесните имоти. Твърди се, че от представените по делото уведомителни писма, изпратени до ответника от останалите съсобственици е видно, че жалбоподателя Р. изрично е поискала да й бъдат предоставени ключове, но това е отказано от тях. Твърди се, че след последния отговор на ответника, е получила покана за доброволно уреждане на спора, в която останалите съсобственици признават, че ответницата няма ключове от съсобствените имоти и че те са настанили наемател, от който получават доходи. Сочи се, че ответните твърдения са подкрепени от свидетелските показания на А.ина Георгиева Кирова, които не са взети под внимание от РС. Сочи се, че имотите са съсобствени с трето, неучастващо в делбата лице, което обитава със семейството си предната част на къщата, граничеща откъм улицата с оградата на двора, че дворът е общ и се заключва, в която насока са и обясненията на ВЛ по СОЕ в СЗ пред РС, че при огледа на имотите вратата на двора е била заключена и ВЛ не е могъл да влезе, поради което вратата на двора му е била отключена от една от дъщерите на съсобственика, който живее със семейството си в предната съща. Моли съда, да постанови определение, с което отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част по чл.344 ал.2 от ГПК, в която е с характер на определение, вместо което постанови друго, с което уважи ответното искане по чл.344 ал.2 от ГПК.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от другата страна – А. С. А., чрез пълномощник адв.А. К. – ВТАК, с който оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи се, че от изслушаната СОЕ и събрани свидетелски показания е установено обективното състояние на делбените имоти, а 1 именно, че същите са в крайно лошо състояние и негодни за ползване по предназначение, поради което и ищцата по делото не е в състояние да ползва дори собствената си идеална част от имотите. Сочи се, че ищцата по делото не се противопоставя ответницата – жалбоподател да ползва имота, в случай, че има безопасен начин да стори това.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, запозна се с писмения отговор по жалбата и съобрази данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№46/2025г. по описа на РС – Елена е делбено I фаза, образувано по предявен от ищеца А. С. А. против ответника М. Х. Р. иск с правно основание чл.34 ал.1 от ГПК за допускане на съдебна делба на съсобствени между страните недвижими имоти, находящи се в гр.Елена, ул.“, а именно:1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №на гр.Елена, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 56 кв.м., с прилежаща към самостоятелния обект ½ ид.част от складово помещение с площ от 24 кв.м., намиращо се в югозападната част на ЖС, 2/сграда с идентификатор на гр.Елена, с предназначение – постройка на допълващо застрояване с площ от 11 кв.м., 3/сграда с идентификатор по КККР на гр.Елена, с предназначение – постройка на допълващото застрояване, с площ от 14 кв.м., едноетажна, 4/ ½ идеална част от ПИ с идентификатор на гр.Елена, с предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с площ от 551 кв.м., при права на страните: ¾ ид. части за ищеца и ¼ ид. част за ответника.

Производството по Гр.д.№46/2025г. по описа на РС – Елена е приключило с влязло в законна сила, като необжалвано от страните, съдебно решение №124/29.12.2025г. на ЕРС, с което предявеният иск по чл.34 ал.1 ЗС е уважен, като е допуснато извършването на съдебна делба на делбените недвижими имоти между А. С. А. и М. Х. Р., при техни права: за А. С. А.

– ¾ ид. части и за М. Х. Р. – ¼ ид. част.

С писмения отговор на ИМ ответникът М. Х. Р., чрез пълномощник адв.А. – АК – Бургас, е сезирала съда с искане по чл.344 ал.2 от ГПК за определяне на привременни мерки, а именно за осъждане на ищцата да заплаща на ответницата обезщетение за лишаването на ответницата от право на ползване на делбените имоти в размер на 200лв. месечно през времетраене на процеса по допускане и извършване на съдебна дела, считано от датата на подаване на писмения отговор на ИМ -24.07.2025г. до окончателното изплащане.

Във връзка с отправеното от ответника искане по чл.344 ал.2 от ГПК в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез проведен разпит по реда на чл.156а ал.1 от ГПК на свидетеля А. К и чрез разпит на свидетеля М Я, както и е изслушана СОЕ.

От свидетелските показания на А. К приятелка на ответницата от младежките години, се установява, че са ходили доста отдавна с ответницата на една екскурзия в гр.Елена и Р. я завела да й покаже бащината си къща, не било отключено, дворът бил затворен, появила се в двора някаква възрастна жена, която им отворила, до сградата нямало достъп, защото М. нямала ключ, за да си отключи и в същата не са влизали, просто влезли в двора и видели сградата, на св.Кирова не й се видели много хубави къщите, не й се сторили поддържани.

От свидетелските показания на Мартин Янков, който е трябвало да даде офертата си за ремонт на делбената къща, се установява, че делбената къща е пред събаряне, къщата била в окаяно състояние; когато свидетелят Янков е ходил до делбения имот, дворът не е бил заключен, отвън вратата е желязна и въобще не се заключва; в процесната къща никой не живее, то няма как да се живее; къщата никога не е заключвана; от 2023г. насам нито външната врата се заключва и вътре в ЖС може да се влезе без ключ, сега имало катинар, но няма как да се заключи.

От изслушаната в първоинстанционното производство СОЕ, изготвена от ВЛ инж.Дупалов, възприето от съда като пълно, компетентно и обосновано, се установява, че предмет на делбата е северната част на ЖС, сградата е с паянтова конструкция, в много лошо конструктивно състояние, покривът е с множество течове, необходим е спешен ремонт, поради опасност от пропадане, вътрешно таваните са силно увредени. Видно от СОЕ, сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Елена е пристойка към основната ЖС със застроена площ от 11 кв.м., покривът на сградата е за ремонт, има течове, които са увредили тавана и мазилката е опадала, необходим е спешен ремонт. Видно от СОЕ, 2 размерът на месечното обезщетение за ползването на делбените имоти е 218 лв., а за ¼ ид.част е 54,50лв.

Изслушано в СЗ пред РС ВЛ по СОЕ инж.Дупалов установява, че ЖС е една, половината от която е на хората, които живеят там, а другата половина е на страните по делото, делбената - изоставена е и не се заключва. ВЛ по СОЕ посочва, че за входната врата момичето го е въвело и не може да посочи дали се заключва, с негова помощ е влязъл. ВЛ по СОЕ установява, че е влязъл в лятната кухня, която била отворена, представлява една стая.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:

На основание чл.344 ал.2 от ГПК, в решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Според чл.344 ал.3 изр.2 от ГПК, определението по чл.344 ал.2 от ГПК може да се обжалва и с частна жалба, което обуславя допустимост на настоящата частна жалба.

Съдът, след съвкупен анализ на всички събрани в първоинстанционното производство писмени, гласни доказателства и изслушана СОЕ приема, че предявеното от ответницата искане по чл.344 ал.2 от ГПК за определяне на привременни мерки през времетраене на делбеното производство до окончателното му приключване, чрез осъждане на ищцата да заплаща на ответницата наемоподобно обезщетение в размер на 200лв. месечно за лишаването й от правото на ползване на делбените имоти, считано от датата на подаване на писмения отговор на ИМ – 24.07.2025г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите, е неоснователно и недоказано и правилно е отхвърлено от първоинстанционният съд с решението по чл.344 ал.1 от ГПК, което в обжалваната му част по чл.344 ал.2 от ГПК е с характер на определение, и следва да бъде потвърдено, а частната жалба, отхвърлена, като неоснователна.

По делото не е спорно между страните и се установява, че ответникът М. Х. Р. не разполага с ключ за делбените недвижими имоти. От представената с писмения отговор на ИМ разменена между страните писмена кореспонденция преди предявяване на иска за съдебна делба се установява, че е налице поискване от ответницата да й бъдат предоставени ключове от делбените имоти, срещу което искане не е налице противопоставяне от ищцата, а напротив, изразена е готовност за предоставяне на ключове, от които ответницата със собствени средства да си извади дубликати, от която възможност явно ответницата не се е възползвала. Следователно, не е налице неосигуряване от ищцата и лишаване от нейна страна на ответницата от достъп до делбените имоти. На следващо място, безспорно по делото се установява, че делбените имоти са изоставени от съсобствениците - страни по делото, и не се поддържат, в делбената къща никой не живее /св.Мартин Янков/, видно от изслушаната в първоинстанционното производство СОЕ, делбената къща и пристойката към основната жилищна сграда са в много лошо конструктивно техническо състояние, покривът на ЖС е с множество течове, необходим е спешен ремонт, поради опасност от пропадане за ЖС, както е необходим и спешен ремонт и на пристройката към основната ЖС, поради което същите са и негодни за ползване според основното си предназначение.

Безспорно по делото се установява, че ищцата А. С. А., която е от гр.Велико Търново, не ползва самостоятелно делбените имоти и не живее в тях, следователно същата не лишава ответницата от възможността да ползва същите, съобразно правата си от ¼ ид. част, в случай, че е налице възможност за тяхно безопасно ползване по предназначение, поради което ответното искане по чл.344 ал.2 от ГПК за осъждане на ищцата да заплаща наемоподобно обезщетение на ответницата за лишаването й от правото да ползва делбените имоти по време на висящност на съдебната делба, считано от подаване на писмения отговор на ИМ е лишено от основание и следва да бъде отхвърлено. Действително, от представената с писмения отговор на ИМ разменена писмена кореспонденция между страните се 3 установява, че в период, предхождащ предявяване на иска за съдебна делба, вкл. и от ищцовата страна е било допуснато лице да живее в делбената лятна кухня, което да я поддържа, но липсват доказателства допускането да е било възмездно, както и липсват доказателства това ползване на лятната кухня от трето лице да е продължило и към релевантния момент на подаване на писмен отговор на ИМ и да продължава и понастоящем.