Решение № 101 от 08.11.2023, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 168/2023
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 08.11.2023
- В сила
- 15.12.2023
- Състав
- Аксиния Борисова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. Костинброд, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20231850200168 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, Обжалван е електронен фиш серия К № 6902295 / 16.01.2023 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на М. Л. Ц. – законен представител на „Е.В.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. С. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00 / шестстотин / лева, за нарушение на чл. 21 ал. 2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / на основание чл.189, ал. 4, вр. чл.182, ал.1, т. 5 от ЗДвП.
Жалбоподателят М. Л. Ц. в качеството му на управител на „Е.В.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. С. , по съображения, изложени в жалбата, моли съдът да отмени процения електронен фиш като незаконосъобразен. Депозирана е молба вх. № 4669 / 09.10.2023 г., в която се сочи, че не може да се яви жалбоподателя и упълномощения защитник, но са съгласни да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и да се постанови решение, с което да се отмени обжалвания електронен фиш. Претендират се и направените разноски в размер на 480.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган - ОДМВР - С., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано становище вх. № 3386 / 24.07.2023 г., в което чрез представляващ излага 1 аргументи за потвърждаване на електронния фиш и се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Електронен фиш Серия К № 6902295 / 16.01.2023 г. е издаден срещу М.
Л. Ц. – законен представител на „Е.В.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. С. за това, че на 16.01.2023 г. в 11.00 ч. в с. Г., по път II – 81 / С. – Л. /, км 47 + 500 било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - лек автомобил „П. 3008“, с рег. № *******, с установена скорост на движение от 92 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, насочено към гр. М., за което била изготвена снимка. Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта не 95 км/ч., а 92 км/ч в полза на нарушителя.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 140 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, в редакцията й, относима към датата на извършване на деянието, за превишаване над 40 km/h - с глоба 600 .00 лева.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че формално обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, 2 срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По преписката е приложен снимков материал от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя и на патрулния автомобил. Следва да се отбележи и че съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДВП на връчване на нарушителя подлежи само електронният фиш, не и снимковият материал към него. За снимковия материал е достатъчно, че е приложен по административно наказателната преписка, което позволява на съда да направи преценка за законосъобразност на електронния фиш.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ № 120CD16 представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка № 111 – СГ – ИСИС / 12.09.2022 г. / л. 7 /.
Мястото за контрол е удостоверено в представения протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на деянието : на 16.01.2023 г. в 11.00 ч. в с. Г., по път II – 81 / С. – Л.
/, км 47 + 500 било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - лек автомобил „П. 3008“, с рег. № *******, с установена скорост на движение от 92 км/ч, след приспаднат толеранс от +/-3км.ч. в полза на водача при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч . Изрично е посочена нарушената правна норма чл. 21 ал.2 , във вр. с чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Посочени са и правните признаци на нарушението: при разрешена в населено място скорост 50 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 42 км/ч. отново след приспаднат толеранс от +/-3км.ч. в полза на водача.
С оглед преодоляване констатираната с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС празнота в материалния закон, следва да се отбележи, че с приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, вече са налични ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат 3 нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС. Така цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл. 165, ал.3 от ЗДвП , предвиждаща, че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Нарушението е било установено с техническо средство „АRH CAM S1“. След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законосъобразно за констатираното нарушение е бил издаден електронен фиш, а не е бил съставен акт за установяване на административно нарушение / АУАН /, въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление / НП /.
Настоящият състав не намира никакво противоречие между ЗДвП и издадения подзаконов нормативен акт.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка досежно обстоятелството че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, се доказва от приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км.ч. На фотоснимката е посочена измерена скорост 95 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, която се получава, като от измерената скорост се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. В конкретния случай 95 км/ч -3 км/ч е равно на 92 км/ч., т.е скоростта посочена в електронния фиш. Налице е следователно пълно съответствие. В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая в съдържанието на електронния фиш пределно ясно е казано, че М. Л. Ц. носи отговорност за констатираното нарушение като законен представител на „Е.В.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК : ******* - юридическото лице, чиято собственост е МПС – лек автомобил „П. 3008“, с рег. № ********* , съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП. Съдът следва да отбележи, че административнонаказващият орган / АНО / няма задължение, а жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, 4 след като не е съгласен с данните от фиша в законоустановения срок от получаването му да представи в ОДМВР - С., Сектор „Пътна полиция” писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай това право е било упражнено от жалбоподателя и на 01.03.2023 г. същият е подал декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП и е посочил, че автомобилът е бил управляван от лицето В.В.Н., ЕГН **********.
Жалбоподателят е получил писмо от ОДМВР – С. / л. 28 /, с което го уведомяват, че административно – наказателното производство по електронен фиш серия К № 6902295 е прекратено / няма изложени мотиви/.
В конкретния случай са били налице всички предпоставки Административнонаказващият орган да анулира издадения ЕФ. С подаването на декларация и документи по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП е одобрена предвидената от законодателя презумпция, като е посочено лицето, на което автомобилът е бил предоставен и са представени неговите лични данни, включително и свидетелството му за управление, поради което издаденият електронен фиш е следвало да се анулира и да се издаде нов на името на посочения водач.
С оглед на горното обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските :
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д ал.2 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С допълнителна молба вх. № 4669 / 09.10.2023 г. се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 480.00 лева. От страна на Административнонаказващия орган е направено възражение за прекомерност на размер на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно от които е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева. на адв. А. Н. – САК. В случая платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл. 18 ал.1 и ал. 2 и чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.