Решение № 2644 от 22.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2644 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100504114 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 18224/09.10.2024г., постановено по гр.д. № 62283 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 26-и състав, първоинстанционният съд е признал за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. С. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че С. С. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 2508,16лв., ведно със законната лихва от 18.12.2019г. до окончателното изплащане, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 17.12.2016г. – 17. 12.2019г. за имот, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ул.“********, партер, ап.1 , с абонатен номер 114487, сумата в размер на 268,47лв., представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода 15.09.2017г. до 22.11.2019г., сумата от 23,90 лв., представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 18.12.2019г., до окончателното им изплащане, както и за сумата от 3,70лв. , представляваща мораторна лихва върху главницата за дължима сума за дялово разпределение, дължима за периода 31.12.2016г . - 22.11.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 73610/2019 г. по описа на СРС, 26 състав.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска касаещ неплатена топлоенергия за разликата над уважения размер от 2508,16лв. до пълния предявен размер от 2651,94 лв., отхвърлил е 1 иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД на дължимата сума за доставена топлоенергия над присъдената сума от 268,47 лв. до пълния претендиран размер от 301,43лв.

Със същото решение ответникът С. С. Б. е осъден да запрати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 103,02лв. разноски на заповедното производство, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК. „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адв.К.Б. сумата от 3,01лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на заповедното производство.

Със същото решение, поправено с решение № 1579/31.01.2025г. постановено по същото гр.д. № 62283 по описа за 2023г., районният съд е осъдил С. С. Б. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2217,49лв., разноски по делото.

С определение № 5241/31.01.2025г. постановено по същото гр.д. № 62283 по описа за 2023г. районният съд е оставил без уважение искането на ответника С. Б., обективирано в молба по реда на чл.248 от ГПК, с вх.№ 344597/29.10.2024г. за изменение на протоколно определение от 1.10.2024г. по чл.77 от ГПК.

Недоволен от решението и от определение № 5241/31.01.2025г. е останал ответника М. С.

Б., конституиран като ответник в хода на производството на мястото на починалия първоначален ответник С. С. Б., и негов наследник.

Същият обжалва решение № 18224/09.10.2024г. в частта , с която е признато вземане на ищеца за сумата 268,47лв. мораторна лихва върху главница и в частта в която е признато вземане на ищеца за сумата 3,70лв. мораторна лихва за услуга дялово разпределение. Счита, че ищецът изпада в забава след поканата, като чл.33 ал.4 от ОУ е неприложима. Тъй като покана не е изпратена, то той не дължи лихва за забавено плащане. Моли решението в обжалваните части досежно претенциите по чл.86 ал.1 от ЗЗД да бъде отменено.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор на въззивна жалба, в която моли въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира за разноските и пред въззивната инстанция.

Досежно обжалваното определение, въззивникът М. С. Б. в депозираната частна жалба вх.

№ 100486/20.03.2025г. посочва, че съдът незаконосъобразно е осъдил наследодателя му да заплати депозит за експертизи в размер на 500лв. без по делото да е постановен краен съдебен акт, с който спорът да е решен по същество. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор на частната въззивна жалба, в която моли въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди определението на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства. Досежно обжалваното определение съдът не е 2 ограничен от посоченото в частната жалба и извършва пълна въззивна проверка.

По отношение на обжалваното решение, Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Решението се обжалва частично, само досежно два от уважените исковете – за дължимост на присъдената мораторна лихва върху паричното задължение за неплатена доставена топлоенергия и за дължимост на присъдената мораторна лихва върху паричното задължение за неплатена такса дялово разпределение. В осъдителната част досежно присъдената главница и присъдената такса дялово разпределение, както и в отхвърлителната част, решението не е обжалвано, и е влязло в сила. То е влязло в сила и по отношение на присъдените с него разноски, тъй като жалба по отношение на разноските не е постъпила.

След служебно извършена проверка съдът приема, че решението в обжалваната част е постановено в допустим процес и е валидно.

За да се произнесе по правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд съобрази следното:

Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни Общи условия. Към исковата молба са приложени Общи условия, които са публикувани във в. „Монитор”, брой от 11.07.2016 г., понеделник. Общоизвестно е освен това, че общите условия са публикувани и в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника. В съответствие с чл. 150 ал.2 изр.2 от ЗЕ, Общите условия са влезли в сила 30 дена след публикуването, а именно на 11.08.2016 г., без да е било необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Точно тези общи условия от 2016г. са действащи и към процесния период и са приложими относно задълженията, които се претендират в настоящото производство от „Топлофикация София“ ЕАД. Съгласно чл.150 ал.3 от ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява наследодателят на въззивника да се е възползвал от правото си по чл.150 ал.3 от ЗЕ. Срокът за плащане или изискуемостта на плащанията за топлоенергия са уредени в Общи условия /ОУ/, съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ.

Нормата на чл.33 ал.2 от ОУ предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Фактурата за отоплителния период 2016-2017г. е издадена на 31.07.2017г. и 45 дневния срок , в който се дължи плащането изтича на 14.09.2017г. Фактурата за отоплителния период 2017- 18г. е издадена на 31.07.2018г. 45- дневният срок, в който се дължи плащането изтича на 14.09.2018г. Фактурата за отоплителния период 2018-2019г. е издадена на 31.07.2019г. и 45 дневния срок , в който се дължи плащането изтича на 14.09.2019г. Следователно, въззивникът е изпаднал в забава по отношение задължението по първата фактура на 15.09.2017г., по втората фактура - на 15.09.2019г. и по третата фактура – на 15.09.2020г. От 3 тези дати той дължи лихва за забава върху дължимата цена на доставената топлоенергия за трите отоплителни сезона. Твърдението във въззивната жалба , че се претендира начислена топлинна енергия по прогнозен дял не намира опора в исковата молба, както и в представените от ищеца писмени доказателства, вкл. и процесните три фактури.

Топлопреносното дружество е издало три общи фактури за три отоплителни сезона, и в съответствие с чл.33 ал.2 от ОУ е претендирало лихва за забава след изтичане на 45 дневен срок от периода за който се отнасят – съответния отоплителен период. Ищецът не е претендирал мораторна лихва върху прогнозни суми. Въззивникът не обжалва присъдения размер мораторна лихва, а само нейната дължимост. Ето защо въззивният съд не следва да провери размера на присъдената сума. Като е присъдил мораторна лихва върху паричното задължение за неплатена доставена топлоенергия районният съд е постановил правилно решение, което в тази обжалвана част следва да се потвърди.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – по арг. чл.84 ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото производство. Предвид това, тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло като недължима. Решението в тази част е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Във връзка с постъпилата частна жалба, въззивният съд установи следното:

С определението си по чл.140 от ГПК районният съд е допуснал изслушването на три съдебни експертизи, като във връзка с направеното от ответника възражение на изтекла давност е допуснал комплексна съдебна техническа-счетоводна експертиза, назначил е две вещи лица и е определил депозит за възнагражденията на вещите лица в размер на 500лв., вносим от ответника в 1 седмичен срок от съобщаването. Ответникът не е внесъл депозита, но независимо от това съдът е разпоредил изготвяне на заключението, като в протоколно определение от 1.10.2024г. на основание чл.77 от ГПК е осъдил ответника да заплати на вещите лица по 250лв. възнаграждение. Това определение е обжалвано с частната жалба вх.

№ 344597/29.10.2024г. /на л.20 от в.гр.д.№ 207/25г./ от ответника по делото, който е възразил срещу определението на съда да плати разноски преди по делото да има постановен краен съдебен акт. С обжалваното определение № 5241/31.01.2025г. съдът е оставил частната жалба без уважение.

Въззивният съд намира обжалваното определение за законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.77 от ГПК, ако страна остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. В случая допуснатата от съда експертиза е била необходима във връзка с изчисляване размера на претендираните главници с оглед направеното от ответника възражение за изтекла давност. Експертизата е била назначена от съда служебно, тъй като е приел, че не притежава специални знания да направи необходимите изчисления. В този случай, съдът може по реда на чл.77 от ГПК да събере 4 принудително разноските за експертизата, както е и сторил, преди да се произнесе с решението по делото. Размерът на принудително събраните разноски по реда на чл.77 от ГПК се съобразява при решаване на въпроса за разноските по чл.78 от ГПК при постановяване на решението. Тези разноски в размер на 500лв. не са претендирани от ответника в хода по същество, нито са включени в списък по чл.80 от ГПК. Въззивникът оспорва дали е допустимо събирането им в хода на съдебното производство, но не спори по техния размер. Независимо, че липсва оплакване досежно размера на определените от районния съд възнаграждения за вещи лица, въззивният съд намира за уместно да отбележи, че определените от съдията – докладчик възнаграждения от по 1000лв. за СТЕ и за ССЕ и 500лв. за комплексна съдебно техническа счетоводна експертиза са прекомерно високи и несъответни на времето, труда и усилията, необходими на вещите лица за изготвянето им.