Решение № 218 от 24.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002902268 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“АД срещу решение №309/16.05.2024 г. по т.д.№848/23 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №814/24.06.2023г. по т.д.№1013/21г. по описа на Софийски градски съд,с което е осъдена банката да заплати на „Петрол М“ ЕООД гр.Раднево сумата 46 582,39 лв., представляваща стойността на неразрешена платежна операция, извършена на 18.01.2019г., ведно със законната лихва.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът твърди, че съдът неправилно е споделил дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска; основал е извода си, че платежната операция е неразрешена, на предположения на вещото лице за наличие на компютърна измама и за наличие на недостатък в услугата на банката за електронно банкиране, както и на съвкупност от косвени доказателства, пренебрегвайки наличието на множество преки доказателства, установяващи обратното; не е 1 обсъдил аргумента му за разпределението на доказателствената тежест в процеса, с оглед приложимия в случая чл.67 ал.4 ЗПУПС вр. с изричната клауза на т.9.10 от Общите условия, изключваща приложението на диспозитивната норма на чл.78 ЗПУПС; не е съобразил,че електронното банкиране се осъществява през крайно устройство на потребител, до което банката няма достъп и не би могла да отговаря за защитите му; в противоречие със закона и с практиката на съдилищата е приел,че банката носи доказателствената тежест да установява отрицателни факти – че ищецът не е ползвал легални версии на операционна система, обновени версии на интернет браузъри и инсталирана антивирусна програма; неправилно е приел,че разпоредбата на чл.97 ЗПУПС е неприложима. По тези съображения, подробно обосновани в касационната жалба, касаторът претендира отмяна на решението на САС и отхвърляне на предявения срещу него иск с присъждане на разноските за всички инстанции.

Ответникът по касация „Петрол М“ ЕООД в писмен отговор и в проведеното пред касационната инстанция открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу законосъобразността на съдебния акт. Прави искане за потвърждаване на решението на апелативния съд , като претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е приел, че страните по делото са били обвързани във валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях договор за разплащателна сметка от 08.01.2007г. Посочил е като приети в производството документи следните такива: карта за промяна на данни за електронно банкиране от 06.08.2013г. /в която управителят на дружеството е декларирал,че е получил в неразпечатани пликове пароли за електронен достъп/; ксерокопие на разпечатка от 18.12.2019г. на електронен документ – платежно нареждане за кредитен превод на сумата 46 582,39 лв. с получател „Салина 7“ ЕООД с IBAN на банкова сметка в „ОББ“АД и с основание по издадена фактура; ксерокопие от разпечатка от електронен документ от 29.01.2020г. /когато по твърдение на ищеца той е установил,че сумата не е 2 достигнала до получателя й/ - платежно нареждане за кредитен превод със системна дата 18.12.2019г. на същата сума със същия наредител и същия получател, но по сметка с I B A N на банкова сметка в „УниКредит Булбанк“АД.Приел е за установено,че на същата дата – 29.01.2020г. с писмо до банката ищецът я е уведомил, че наредената от него сума не е постъпила по посочената от него сметка, а по непозната за дружеството такава, както и че в резултат на извършена от ГД“БОП“ и ДА“НС“ проверка по сигнал за неразрешена платежна операция било установено,че сумата е била преведена по сметка на трето физическо лице, разкрита в „УниКредит Булбанк“АД, след което незабавно била наредена към сметка в австрийска банка, по която към момента на проверката липсвала наличност.

Съдът е приел,че към деня на осъществяването на спорната платежна операция правната регламентация на възникналото между тях правоотношение се съдържа в разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните средства и на Наредба №3/18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти,като предмет на делото е претендирано от ищеца, в качеството на ползвател на платежна услуга по смисъла на чл. 4 от ЗПУПС, право на възстановяване на стойността на неразрешена платежна операция, изпълнена от ответника, като доставчик на платежна услуга, по разпореденото с платежно нареждане от 18.12.2019 г. плащане на парична сума по сметката на получателя - контрахент по търговска сделка.

По въпроса за правната квалификация на така предявения иск /предвид възражението на ответника,че в случая се касае не до неразрешена, а до неточно изпълнена платежна операция/, съдът е посочил,че правната квалификация на иска се определя въз основа на фактическите твърдения, изложени в исковата молба, сред които липсват такива за предприети от ответната банка действия в отклонение от заявеното и договореното между страните , а недвусмислено в молбата се поддържа, че ищецът не е имал намерение да нареди плащането на паричната сума по сметка, различна от тази с IBAN-а на контрагента му, разкрита в „ОББ“АД. Приел е,че съответно на тези твърдения е и направеното от ищеца искане за ангажиране на отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешена платежна операция, поради което е заключил,че правното основание на иска е чл.79 ал.1 от ЗПУПС.

3

Като основен спорен между страните въпрос съдът е определил този дали превеждането на сумата 46 582,39 лв. по сметка с IBAN в „УниКредит Булбанк“АД е станало без съгласието на ищеца, което би квалифицирало платежната операция като неразрешена, по смисъла на чл. 70 ал.1 пр. 2 ЗПУПС. Приел е за безспорно и установено, че платежната операция е била осъществена посредством електронно банкиране, извършено чрез посочени в заключението на техническата експертиза стандартни действия в тяхната последователност - след зареждане на началния екран регистрираният в системата за онлайн банкиране на банката потребител въвежда своето потребителско име и парола; в зареден електронен формуляр/образец на платежно нареждане за изходящ кредитен превод в лева в меню „Плащания левов превод“ се въвеждат реквизитите: име на получателя, IBAN на банкова му сметка, сума и основание на превода; при натискането на бутон „потвърди“ така въведените данни се изпращат към банката, чиято система генерира уникален еднократен код за разрешаване на операцията на база подадените данни за номера на банковата сметка на получателя и сумата на превода; кодът се изпраща на платеца чрез SMS на номера на мобилния му телефон, генериран от хардуерно устройство или от приложение за мобилно банкиране „ОББ Мобайл“ и следва да бъде въведен от него на следващия екран, на който са видими номерът на банковата сметка на получателя и сумата на превода; след въвеждането на кода платежното нареждане постъпва за обработка в счетоводната система на банката, като се изпраща към платежната система, избрана от потребителя - БИСЕРА или РИНГС.

При така изяснения начин на осъществяване на електронното банкиране, съдът е приложил разпоредбата на чл.78 ал.1 от ЗПУПС, като е посочил,че доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест да установи автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в предоставената от него услуга, а, съобразно процесуалните правила, тези факти следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване. Приел е,че фактът на надлежното регистриране на платежната операция на 18.12.2019 г. е установен в заключението на експертизата, според което същата е била извършена точно по описания механизъм; на база данните в платежното нареждане /IBAN на сметката на 4 получателя, сумата на превода и валутата/ системата на банката е генерирала цветен QR код /графична криптограма, съдържаща тези данни/ за потвърждаване на операцията; платецът е сканирал изображението през приложението „ОББ - Мобайл“ и камерата на телефона си, с което се е декодирала матрицата от цветни точки и съдържащата се в нея информация, като данните от платежното са били видими както на екрана в „ОББ Онлайн“, така и на екрана на мобилното приложение, с което е бил сканиран цветния QR код. Съдът е отбелязал също така и установеното с обясненията на вещото лице, че, според декриптираните съобщения за генерирането на QR кода, въведеният от ищеца еднократен цифров динамичен код за потвърждение е съдържал IBAN-а на сметката в „УниКредит Булбанк“АД, както и че евентуална промяна след въвеждането на този код в реквизитите на платежното нареждане е щяла да доведе до отказ за приемане на генерирания цифров код след сканирането на QR кода, а оттам и до отказ от изпълнение на платежното нареждане, като клиентът би получил съобщение „грешен код“.

Като се е позовал на разпоредбата на чл.78 ал.4 от ЗПУПС, според която при твърдение за неразрешена платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца и на липсата на противопоставени от ответника възражения,че платецът е действал чрез измама или че умишлено, или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75 ЗПУПС, съдът е приел,че в тежест на ответника е да установи автентичността на платежната операция и незасягането й от техническа повреда или друг недостатък в предоставената от него услуга. При липсата на констатация в заключението на експертизата за техническа повреда в системата на банката, която да е възникнала в деня на извършването на платежната операция, съдът е потърсил отговор на въпроса дали тя е била засегната от друг недостатък в предоставената от доставчика услуга.

В тази връзка е установил, като отново се е позовал на заключението, че към изследвания период банката е ползвала инсталирано решение на IBM Trusteer, която обичайно била използвана от финансовите институции по цял свят за превенция на измами, посредством интелигентен мониторинг на клиентските устройства и анализ на данните, подавани към банката при използване на онлайн банкиране; че в рамките на работната сесия, в която е 5 било подадено процесното платежно нареждане от ползвания от ищеца IP адрес, в системата не фигурира запис за постъпила информация със зловреден софтуер - вирус /malware, но въпреки това е приел,че обясненията на експерта при изслушването му в съдебното заседание не дават основание да се отхвърли категорично вероятността въпросната платежна операция да е била засегната от друг недостатък в предоставената от банката услуга. Позовал се е на изявленията на вещото лице, че при ползването в интернет банкирането на готов шаблон /с предварително въведени за улеснение основни данни в платежното/, какъвто е ползвал и ищецът, определен IBAN може да бъде сгрешен или да бъде подменен с друг IBAN- с помощта на компютърен вирус, който следял потребителя докато пише на клавиатурата, вземал шаблона и след като потребителят го попълнел, той го визуализирал и след това с помощта на инструмента developer tools в рамките на секунди променял IBAN-а,за да може към банката да бъде изпратен грешния, подменения IBAN; че за установяването на наличие на такава хакерска атака се изискват специални познания, а предотвратяването на действието на конкретен вирус предполага той да е селектиран и изследван от специализирана лаборатория, да е направен алгоритъм за неговото разпознаване,който да е внедрен в съществуваща антивирусна програма.