Решение № 2196 от 08.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2196 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330113466 по описа за 2024 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл.

49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК 000694286, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, чрез Областно пътно управление – ******в, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 358,54 лева – главница, представляваща изплатено обезщетение във връзка с щета № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 31.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че на 08.01.2024 г. при движение по републикански път ******, посока от гр. ************ към гр. *******, в участъка на **** км районът на надлеза с. ******, управляваният от М. Я. Н. л.а. марка „Мерцедес“, модел „******“, рег. № ******, цвят: черен, рама № ******, двигател № ******, година на производство: 2016 г., реализирал ПТП в резултат от преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила били нанесени щети по предна дясна гума и десен праг. Към датата на събитието – 08.01.2024 г., собственикът на увредения автомобил имал договор за застраховка „Каско Стандарт” със ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, полица № ******, със срок на застрахователно покритие от 10.02.2023 г. до 09.02.2024 г. Подадено било заявление на 11.01.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение, по което била образувана щета № ******. Извършен бил оглед на автомобила, при който се констатирали щети по облицовката на десния праг и предната 1 дясна гума марка „Fulda“ 225/50R17 с 90 % остатъчна стойност. На основание представена от застрахованото лице фактура за закупена нова гума на стойност 260 лева, застрахователното дружество определило за увредената дясна гума на автомобила да бъде изплатено обезщетение от 234 лева, представляващо 90 % от цената на новата гума. Застрахователят превел сумата от 234 лева на дата 17.01.2024 г. по банкова сметка на застрахованото лице. На основание възлагателно писмо, щетите по облицовката на десния праг на автомобила били отстранени в „******“ ЕООД, за което на дата 20.02.2024 г. застрахователят заплатил сумата от 124,54 лева по банкова сметка на автосервиза. С изплащане на горепосочените застрахователни обезщетения, застрахователят встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. На ответната страна била изпратена регресна покана за доброволно възстановяване на платеното обезщетение в общ размер от 358,54 лева (234 лева – за гума и 124,54 лева – за ремонт на десен праг). В отговор на получената покана Агенция „Пътна инфраструктура“ изискала от застрахователното дружество копие от застрахователната полица на автомобила заедно с документи, удостоверяващи плащането на застрахователната премия. Изисканите документи били получени от Областно пътно управление – ******* на дата 23.04.2024 г., след което от ответната страна не били предприети последващи действия или изявления.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление – *******, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставки за възникване на суброгационното право на ищеца по отношение на АПИ. Оспорва факта на настъпване на описаното в исковата молба ПТП с посочен механизъм и твърдени последици. Оспорва наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца. Твърди, че в случая, в застрахователната преписка липсват изискуемите предпоставки съгласно клаузата на т. 6.3, гл. „Трета“ от Общите условия към процесната застраховка. Счита иска за неоснователен, моли за отхвърляне на същия и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- полица ****** от 10.02.2023 г.; заявление от 11.01.2024 г., удостоверение от 11.01.2024 г. на РУ-********* на ОД на МВР-********, регистрационен талон № ******/08.02.2023 г.; опис от 11.01.2024 г., доклади по щета от 15.01.2024 г.; 16.0.2024 г. възлагателно писмо от 15.01.2024 г.; фактури № **/11.01.2024 г.;*********/23.01.2024 г.; платежни нареждания от 17.01.2024 г.; 20.02.2024 г. и показанията на свидетелката М. Н. е видно, че на на 08.01.2024 г. свидетелката Н. управлявала л.а. марка „Мерцедес“, модел „******“, рег. № ******, цвят: черен, рама № ******, двигател № ******, година на производство: 2016 г. по републикански път ******, в посока от гр. ********* към гр. ******** . При спускане по 2 надлеза при с. ******, управляваният от нея автомобил преминал през дупка на пътното платно. Тя била голяма и дълбока. На мястото нямало, каквото и да било обозначение за наличието и, нито препятстващо преминаването през нея. На мястото имало дупка от доста време, но към този момент в резултат на дъждове, същата се била разширила значително. В резултат на това предната дясна гума на автомобила се спукала и се повредила бронята. Свидетелката уведомила полицията. На мястото имало и други повредени автомобили от преминаване през дупката. Към датата на събитието – 08.01.2024 г., собственикът на увредения автомобил имал договор за застраховка „Каско Стандарт” със ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, полица № ******, със срок на застрахователно покритие от 10.02.2023 г. до 09.02.2024 г. Поради това било подадено на 11.01.2024 г. заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Образувала се щета № ****** и след извършен оглед на автомобила се определило обезщетение за закупуване на нова гума от 234 лева, която сума се превела от застрахователя на собственика на автомобила на 17.01.2024 г. по банков път. Ремонтът на десния праг на автомобила бил възложен на „******“ ЕООД, за което се заплатила от застрахователя сума от 124,54 лева на 20.02.2024 г. по банков път.

От представената регресна покана от 29.02.2024 г.; отговор от 13.03.2024 г., писмо от 18.04.2024 г. и обратна разписка от 22.04.2024 г. е видно, че към 08.03.2024 г. застрахователя е уведомил ответника за настъпилото събитие и изплатеното обезщетение на пострадалото лице, както и за встъпване в правата му и възникване на задължение за възстановяване на платената сума за ремонта на увредения автомобил.

От изготвеното заключение от 06.03.2025 г. по извършената САТЕ е видно, че стойността на ремонта е 381 лева. Повредите по автомобила съответстват на посочения начин на настъпване на ПТП.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в 3 причинна връзка, с който са нанесените твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетение.

Предвид липсата на възражение от ответника по заявените твърдения на ищеца съдът намира за доказани обстоятелствата, че същия отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП.

С оглед установените данни от събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за доказано настъпването на заявеното ПТП като време и място, стойността на щетите, съобразно и заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от съда, е в размер на 381 лв наличието на застрахователно правоотношение, видно от представения застрахователен договор между ищеца и собственика на автомобила, както и плащане на стойност на настъпилите щети от 358,54 лева. Тези обстоятелства се явяват предпоставка за възникване на регресна отговорност към застрахователя до размера на платеното от него обезщетение, тъй като обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 358,54 лв., което попада в рамките на установените вреди. Ето защо искът следва да се уважи изцяло без да се коригира размера, тъй като по делото не се установиха факти сочещи наличие на поведение на водача способствало настъпването на ПТП и обосноваващо извод за съпричиняване на вредите.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Предвид представената такава съдът намира, че към 08.03.2024 г. ответника е бил уведомен за задължението му да заплати търсената сума. Ето защо е налице основание за присъждане на лихва в размер на законната лихва за периода от предявяване на иска до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

4

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, съобразно отправеното искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива, в размер на: 50 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ-300 лв.; 15 лв. за възнаграждение на свидетел и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ-Пловдив, с ЕИК 0006950890255 седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул. „Хр. Г.

Данов" № 22, да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление град София, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, представлявано от ******************* П.

Ш. и И. Г., сумата от 358,54 лева (чтриста петедест и осем лева и 54 ст.)– главница, представляваща изплатено обезщетение във връзка с щета № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 31.07.2024 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 765 (седемстотин шестдесет и пет ) лв. за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5