Решение № 527 от 18.07.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Кюстендил, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520100390 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХV от ГПК – „Бързо производство“ чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ.

Образувано е по искова молба, депозирана от „В.“ ООД, ЕИК 131451059, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“, кв. „Б.“, ул. „О.“ №** със законен представител А.В. В. - управител, чрез пълномощника адв. В. В.

П., против ЯН. КР. Д., ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба: гр. К., общ. К., ул. „Д.“ № *, вх.*, ет.*, ап.***.

„В.“ ООД, ЕИК 131451059, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“, кв. „Б.“, ул. „О.“ № **със законен представител А.В.В. управител, чрез пълномощника адв. В. П. твърди, че по силата на трудов договор от 12.05.2021г. е възникнало трудово правоотношение между ищеца и ответника, в рамките на което Я.Д. е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил, 12 и повече тона“. Договорът между страните бил за неопределен срок, с уговорено месечно бруто възнаграждение в размер на 650,00 лева.

Твърди се, че месец след постъпване на работа, ответникът е нарушил трудовата дисциплина, като не се е явил на работното си място за периода от 13.09.2021г. до 14.09.2021г. включително без наличието на обективна невъзможност за това. На 24.09.2021г. чрез телепоща му е било връчено 1 искане за даване на писмени обяснения по реда на чл.193 от КТ поради продължаващото неявяване на работа.

На 10.12.2021г. на ответника по реда на чл.47 от ГПК чрез нотариална покана е връчена Заповед № 986 от 01.10.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Според ищеца, между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. Същото било надлежно прекратено от ищеца поради системното неявяване на работа на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Поддържа твърдението, че уволнението е законосъобразно предвид липсата на отмяната му по законовия ред от компетентния съд, с оглед на което е възникнало правото на ищеца да иска на основание чл. 221, ал. 2 от КТ изплащане на обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения с оглед договорения в чл. 6 от трудовия договор срок за предизвестие за напускане – 60 дни.

С оглед на посоченото, ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1300 лева на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, за неспазен срок на предизвестие от ответника, поради прекратяване на трудовия договор между страните поради дисциплинарно уволнение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба /04.03.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но е депозирал молба за гледане на делото в отсъствие на представител на дружеството. Със същата се иска постановяване на решение при условията на чл. 238 от ГПК. ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не е депозирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че постъпилото искане за постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил отговор в срок на исковата молба не се явява в първо съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, а с оглед заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.

Съдът счита, че искът е вероятно основателен поради следното:

Видно от приложения трудов договор №1508/12.05.2021 г. между 2 ищцовото дружество и ответника / л. 8-9 от делото/ то Я.Д. е бил назначен като работник/служител при ищеца на безсрочен трудов договор при уговорено възнаграждение и размер на годишния отпуск. Със Заповед №986/01.10.2021 г., издадено от Х. А. – пълномощник на ищеца, то на Д. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ /л. 14 от делото/, тъй като Д., както се сочи в същата, не се явил два последователни дни на работа- на 13.09.2021 г. и на 14.09.2021 г. без представяне на основателни причини за това, а със същата заповед / л. 15-16 от делото/ ищцовото дружество е прекратило трудовото правоотношение с Д. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Съгласно отбелязванията на л. 20 от делото, на ответника е връчена нотариална покана на 10.12.2021 г., чието съдържание е отразено в уведомлението до Д./л. 12 от делото/ при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК за прекратения трудов договор. Видно е от съобщение за телепоща – л.10, че са положени допълнителни усилия за уведомяването на ответника за това да представи писмени обяснения във връзка с отсъствието си от работа при ищеца.

Правното основание на иска е по чл. 221, ал. 2 от КТ, която сочи, че при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В този смисъл, видно от приложения по делото трудов договор, срокът на предизвестие е 2 месеца, а размерът на брутното му възнаграждение е 650 лв. месечно. Това напълно кореспондира с размера на иска, който е 1300 лв. или двукратният на месечната заплата или точно колкото е уговорения срок за предизвестие.

Извън посоченото, съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.

236 ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 от ГПК, то на ищеца се следват разноски. Видно от представения на л. 39 от делото списък за разноски се претендират единствено държавната такса в размер на 52 лв., поради което с оглед изхода на делото следва посочената сума да бъде присъдена.

По обжалваемостта:

Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от 3

ГПК, не подлежи на обжалване.

Водим от горното и основание по чл. 344, ал. 1 от КТ, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА ЯН. КР. Д., ЕГН: **********, с адрес: К., ул. „Д.“ №*, вх. „*“, ет.*, ап.***, да плати на „В.“ ООД, ЕИК: 131451059, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ж.к. „Б.“, ул. “О.“ №**, представлявано от управителя А. В. В., сума в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/ представляващо обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ – неспазен срок за предизвестие по прекратяване на Трудов договор №1508/12.05.2021 г., извършено със Заповед №986/01.10.2021 г., издадена от „В.“ ООД, ЕИК:

131451059, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЯН. КР. Д., ЕГН: **********, с адрес: К., ул. „Д.“ №*, вх.

„*“, ет. *, ап. ***, да плати на „В.“ ООД, ЕИК: 131451059, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ж.к. „Б.“, ул. “О.“ №**, представлявано от управителя А. В.В., сума в размер на 52 лв. – държавна такса по делото.

Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).

Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4