Решение № 96 от 06.07.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 141/2026
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 227, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. Разград, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20263300500141 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Р. Х. , чрез пълномощник против решение №15/13.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1194/2024 г. по описа на РС - Разград, с което съдът е отхвърлил иска, предявен от въззивника против Д. М. Х., негов син иск с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на договора за дарение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №***, находящ се в местност ***, в землището на ***, област Разград, по КККР на село Ушинци, одобрен със Заповед №РД18-297/ 09.05.2019 година на Изпълнителния директор на АГКК; с последно изменение от 17.05.2024г., с площ: 20030 кв. м, подробно описан в молбата и решението, обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, рег. № ***, дело *** на нотариус Н.С. с per. *** на НК, с район на действие – РС-Разград, вписан като Акт № ***, том 8, дело № *** на Службата по вписванията Разград, като неоснователен и недоказан. Произнесъл се е по дължимостта на разноските в производството.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.Изложени са подробни съображения. Сочи се и на неправилно разпределена доказателствена тежест, както и че решението почива на догадки и вероятности.Поддържа се ,че съдът е разгледал само две от предпоставките за уважаване на предявения иск, но не и третата такава, без да посочи коя е тя.В обобщение отправя искане за отмяна на атакуваното решение, с уважаване на предявения иск за отмяна на извършеното в полза на ответника дарение и присъждане на сторените разноски за две инстанции.Страната е направила доказателствени искания с жалбата, които са били оставени без уважение.
1
В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата страна е подала писмен отговор чрез пълномощник, като застъпва становище за неоснователност на същата.Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Прави доказателствено искане за прилагане на ИД №380/2025г. по описа на ЧСИ Г.С., по което ищецът-въззивник е обявен за купувач на делбен недвижим имот, като представя призовка от ЧСИ за предявяване на разпределение и постановление за възлагане на същия, двете от 27.03.2026г. Моли за присъждане на сторените разноски във въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция са приети писмени доказателства при условията на чл.266 от ГПК.
Съдът преценява постановеното от районният съд решение като валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност, след като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна :
Предявен е иск от баща /М. Р. Х. на 43 години/ срещу син /Д. М. Х.на 25 години / за отмяна на дарение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №***, находящ се в землището на ***, област Разград, по КККР на село Ушинци, в местност ***, с площ: 20 030 квадратни метра, предмет на сделка, извършено с НА ***, т.***, рег.***, дело *** на нотариус Н.С. с per. *** на НК, с район на действие – РРС, по силата н което ищецът прехвърли безвъзмездно на сина си правото на собственост върху процесния имот, запазвайки си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху същия. Исковата си претенция за отмяна на дарението ищецът обосновава с финансови затруднения, свързани с развод с майката на ответника, подялба на имущество, заживяване с нова съжителница, и задължението за издръжка , което самият ищец има към друго свое дете от прекратения брак. Твърди се и се установява изпращане на покана до дарения за необходимостта от издръжка, която последният отказал да дава на дарителя, поради отричане на нуждата от такава за неговия баща, поради наличието на недвижимо имущество от което същият да може да се издържа.
С депозирания в срок отговор на исковата молба се навеждат също и твърдения освен посочените по-горе и осъществяване от страна на ищеца на дейност по превоз на пътници за държави в ЕС, от която също реализирал доходи, за получавани средства от ДФ“Земеделие“ по програми за финансиране на процесния имот, предвид запазеното право на ползване върху същия.
Поддържа се също така с отговора на исковата молба, че във връзка с производство по делба на съсобствен имот за търговски цели между страните ищецът отказвал и не приемал плащаният му от ответника наем в производството.Заявил е също така ,че самият той стартирал нов бизнес в начален етап , живеел под наем ,заедно с майка си и не бил финансово стабилен. Твърди, че самият той генерира значителни разходи, стартирал е бизнес, който е в начален етап, живее под наем заедно с майка си и не е финансово стабилен.
Не се спори между страните ,че същите са сключили договор за дарение на недв.имот с посочения по-горе НА, на 09.07.2021г. по силата на който М. Р. Х. е прехвърлил на непълнолетния си тогава син Д. М. Х. същия, който и ма земеделски характер, засаден е с орехи, като си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху същия..По отношение на същия пред РС е назначена агро-техническа експертиза , неоспорена от страните и приета от съда като компетентна и обоснована. Вещото лице е посочило ,че от засадените дръвчета 540 на бр. са жизнени, но по 2 отношение на тях не са извършвани каквито и да било агротехнически мероприятия, съответно резитба, съкращаване на върха на дърветата, което е довело до стесняване на короните.Същите не могат да бъдат финансиране чрез програми на ДФ „Земеделие“ въпреки установения процент жизненост на насажденията ,предвид именно надължимата и необходима обработка. Вещото лице е посочило също така,че при извършване на необходимите агротехнически обработки, биха могли да се реализират доходи както следва: 2022г. - 2303.45 лв., 2023г - 3004.50 лв., 2024г. - 4006 лв.
Пред РС е била назначена и СИЕ, за установяване на размера на месечните приходи и разходи на ищеца и съответно размера на средномесечната му издръжка, като в.л. е определило недостиг на 2 438,00 лв. за тримесечие или изчислено от този съд 812, 67 лв. на месец.При изчисленията е съобразило данните на НСИ за издръжка на едно лице, без да съобрази ,че ищецът не живее сам, а с фактическа съжителница, съобразявайки всички предоставени му данни, вкл. и тези за кредитите на ищеца, сочени като погасявани именно от съжителницата му Д.Т..
Гласните доказателства, чрез разпита на свидетелите на ищеца М. Х., сочат на това,че от притежаваните от същия недвижими имоти, вкл. апартамент в центъра на гр.Разград и търговско помещение той не генерира доходи, поради недоброто им състояние, същия е водил и дела за делба на съсобствени с двамата му сина имоти.Ищецът не работи по ТПО, въпреки ,че е здрав и не боледува.Същият живее на фактически начала със свидетелката Тасин , която работи по ТПО, получавала и бонуси от продажбите на изплащане , когато работила в за мебели, имала и близки в чужбина, които й помагали финансово, без конкретика как и с какви средства.Двамата живеели на квартира при 100 лева месечен наем, като имали и режийни разходи., вкл.и такива за телефон и телевизия.Реализирал доходи в чужбина за кратко, като работил при свои роднини, без яснота за същите.
Ответникът също е сочил гласни доказателства, чрез разпита на неговата майка и бивша съпруга на ищеца, св. Ж.Х., която е заявила пред съда, че вече магазинът , за който спорели бившият й съпруг и ответника бил празен , а малкият магазин бил прехвърлен при развода на малкия син Е..Апартаментът , който след развода бил останал за ищеца ,той отдавал под наем срещу 500 или повече лева.Извършвал и транспортни услуги с автобус, като пътници и товари набирал чрез обяви по телефона.Ореховите градини били две, като той дарил едната на големия си син , а другата на малкия.За същите градини той бил получил и субсидии, чиито размери тя не знае.
Преди раздялата им през 20021г. продал накити , ниви и други , за да купи апартамент на съжителницата си, като не й е известно имало ли е сделка.
На съдебният състав е служебно известно, предвид участието му в разглеждането и решаването на в.гр.дело №603/2025г. по описа на РОС, че с решение на РРС №671/17.10.2025г. по гр.дело №685/2024г. по описа на РРС на осн. чл.348 от ГПК е изнесен на публична продан недвижим имот с идентификатор №*** по ККР на гр.Разград с предназначение за търговска дейност с площ 89,55 кв.м., с адм.адрес *** с определена пазарна стойност 177 000 лева, при установени права между съделителите, които са и страни и в настоящото производство по ½ идеална част за всеки един от тях.
В хода на посоченото дело е установено, че съгласно представени извлечения от банкова сметка на „Росе текстил“ЕООД, дружество, представлявано от ответника Д. Х. на датите 2.05.2024г., 4.07.2024г., 9.07.2024г., 5.08.2024г. и 30.09.2024г. търговското дружество е превеждало суми от по 500лв. на настоящия ищец М. Х. с посочени основания – наем на магазин *** по договор, но сумите са връщани от получателя, като платени без правно основание.
3
Установява се от приетите от настоящата инстанция писмени доказателства ,че ищецът М.
Х., се е явил като наддавач на публична продан по ИД №380/2025г. по описа на ЧСИ Г.С. с район на действие ОС – Разград, на друг недв.имот, допуснат до делба между него и сина му Е. М. Х. при равни права, а именно търг.обект с адм.адрес ,*** с площ 22,50 км.м. и със съответен идентификатор, като е обявен за купувач на същия имот за сумата 31 949,76 евро.Не е спорно също така ,че сумата за уравнение на дела на съделителя Е. Х. в р-р на 17 500,14 евро е заплатена по сметка на ЧСИ от трето лице, Г.П.Н., но това плащане не може да се приеме за сключен договор за заем между това лице и ищеца М. Х., както същият поддържа, при липсата на доказателства за такъв договор, като третото лице може да има различни причини поради които да плати чуждия дълг.
Не е спорно по делото и ,че срещу ищеца е образувано исково производство за изменение размера на дължимата от него издръжка за сина му Е. Х., дължима безусловно,предвид възрастта на последния.
Въз основа на установеното от фактическа страна, този съд направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Цитираната правна норма, регламентираща основанието на иска, налага извода, че основателността на този иск е предпоставена от установяването на три групи обстоятелства. Първата от тях е свързана с имущественото състояние на дарителя – изпадането му в нужда. Втората е свързана с имущественото състояние на дарения и третата - с отправянето/получаването на изрична покана за предоставяне на издръжка - адресирана от дарителя - към дарения, доколкото задължението на последния да предоставя издръжка възниква именно в момента на получаването на поканата, а не по принцип. Първият елемент, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. В закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда" като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че "трайната нужда" е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества. Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди , каквито по делото не се установяват, предвид възрастта 43 години и доброто здраве на ищеца, което и той сам посочва.Преценката се прави въз основа на конкретното здравословно и материално състояние на дарителя, като се отчитат всичките му доходи от заплати други възнаграждения, получени суми от продажби и т.н., реализирани печалби, спестявания и др., както и реалната възможност, с оглед състоянието на пазара, да реализира допълнителни доходи от отдаване под наем или аренда на недвижими имоти, или тяхната продажба, цената на друго имущество и т. н, които се съотнасят към размера на конкретно необходимите разходи за покриване нуждите му от жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и др.