Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4500 от 09.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15390/2022
Вид
Решение № 4500
Подписан
09.11.2023
В сила
28.11.2023
Състав
Тоско Петков Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 4500 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330115390 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Сграда в режим на Етажна собственост, с адм. адрес: ** представлявана от управителя ** М. М. и Р. М., с която е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 6, ал.9 и ал.10 ЗУЕС .

В исковата молба се твърди, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в горепосочената сграда в режим на етажна собственост, а именно *. Твърди се, че с решения на ОС на ЕС били определени месечни такси за поддръжка, почистване и управление на сградата, както и вноска във фонд РО. Тези задължения не били изпълнени поради което се натрупали задължения в размер на 483.88 лева за периода м.** г., които се дължали поравно от всеки от тях.

Поради неплащане на дължимите суми срещу ответниците била издадена заповед за изпълнение за посочената сума, ведно със законна лихва върху главницата считано от дата на подаване на заявлението, срещу която в срок било подадено възражение и за ищеца възникнал интерес от предявяването на исковете.

Моли да се установи съществуването на вземанията. Претендират се разноски в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с който не оспорват претенциите. Излагат се съображения за незаконосъобразност на взетите от ОС на ЕС решения поради липса на изискуемо съдържание в протокола, неправилно отразяване на присъствалите лица, липса на подписи за начина на гласуване, липса на изискуемо мнозинство, разминаване в размера на определената такса и неяснота в начина на определянето й. Иска се 1 отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

След указания за това дали с отговора се предявява иск за отмяна на решенията на ОС, с допълнителна молба ответникът заявява, че изложените обстоятелства представляват различни възражения по предявения иск, като била подадена самостоятелна искова молба за отмяна на решенията, по която било образувано гр.д. № ** г. на ПРС.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Относно допустимостта:

Налице е идентичност между страните и предмета по предявения от ищеца установителен иск и вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11335 по описа на РС-Пловдив за 2022г.

Заповедта е връчена на длъжниците, от тях са постъпили възражения в срок и са дадени указания за предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК. Исковата молба е постъпила в съда в законоустановения едномесечен срок.

По същество на спора:

От представения по делото нотариален акт от 04.06.2019 г. и справка от Служба по вписванията се установява, че ответниците са притежавали правото на собственост върху СОС с идентификатор ** по КК до прехвърлянето му на * г. Документите не са оспорени от ответниците и установяват за целите на настоящото производство притежаването на собствеността. Правата на ответниците не са изрично посочени в нотариалния акт, поради което се считат равни съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС.

Представен е протокол от ОС на ЕС на сградата от * г., съгласно който са взети решения за месечна такса за поддръжка и управление на ЕС в размер на 38 лева на апартамент, за месечна такса „за ФОР“ (фонд „Обновяване и ремонт“) в размер на 6 лева на месец и за плащането по 1 лева на месец за поддръжка на дворното място.

Съгласно т. 3.3 от протокола ОС е взело решение таксите да се събират в пълен размер всеки месец независимо дали апартаментът се обитава в продължение на 1 година.

Представен е протокол от ОС на ЕС на сградата от * г., съгласно който са взети решения за определяне на различни видове месечни такси за поддръжка и управление на ЕС в зависимост от апартамента, като този притежаван от ответниците, попада в т.

8- по 40 лева и е потвърден размерът на такса от 6 лева за фонд „Ремонт и обновяване“.

По делото е представено съобщение по ч. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвянето на протокола от * г., както и протокол за поставянето на съобщение на входната врата и таблото във входа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

2

Преди обсъждане на релевантните за процеса обстоятелства, следва да се посочи, че в настоящото производство не могат да бъдат разглеждани аргументи за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС, на които ищецът основава претенцията си. Предмет на делото не е оспорване на самите решения, за което съществува друг ред от заинтересованите лица, а това дали съществуват обективираните в издадената заповед вземания в полза на заявителя (ищец в настоящия процес). Съдът в настоящото производство не разполага с правомощия да проверява законосъбразността на решението на ОС, защото за това има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяна- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ответника е да представи доказателства за това, че е поискал отмяна по съдебен ред на взетите решения (доказва се положителният факт на подаване на искова молба и постановеното по нея съдебно решение). В този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.

От ответниците бяха наведени твърдения за това да са упражнили правото си да оспорят взетите от ОС на ЕС решения, като на съда е служебно известно, че образуваното в тази насока производството по гр. д. № ** г. на ПРС, XIV гр.д. е прекратено с определение от о.с.з. от 11.04.2023 г. Поради това за целите на настоящото производство решенията на ЕС следва да се считат за стабилизирани и подлежащи на изпълнение, предвид изрично посочените в самите тях месечни сроковечл. 38, ал. 1 ЗУЕС.

По силата на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общите инсталации и оборудване и вноските определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, поради което и предвид взетите решения исковете се явяват доказани по основание.

Размерът на исковете следва да се определи съобразно взетите от общото събрание решения и периода, за който се отнася претенцията. В тази насока е приета ССЕ, която дава заключение, че размерът на непогасените задължение за периода месец * г. е общо 483.88 лева. За сумата ответниците отговарят разделно съобразно правата им или по 241.94 лева.

В действителност по делото се установява, че е налице разминаване между записаната с цифри и думи стойност на месечната такса за поддръжка и управление на общите части в протокола от * г. Това несъответствие е относимо само към размера на предявения иск и не се отразява на горните изводи, защото с исковата молба се претендира плащането на по-малката стойност.

Предвид горното искът се явява установен по основание и размер и следва да бъде уважен.

3

Относно разноските:

При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, като такива следва да бъдат присъдени за настоящото и заповедното производство за д.т., ССЕ, и адв. възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Н. М., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с административен адрес: ** представлявана от **, * сумата от 241.94 лева- главница, представляваща припадаща се част от вноски/такси за разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата, за фонд „Ремонт и обновяване“ и за поддръжка на дворно място за периода месец * г.; ведно със законна лихва, върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 03.08.2022г. до пълното и изплащане, както и че Р. М. М., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с административен адрес: ** представлявана от **, * сумата от 241.94 леваглавница, представляваща припадаща се част от вноски/такси за разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата, за фонд „Ремонт и обновяване“ и за поддръжка на дворно място за периода месец * г.; ведно със законна лихва, върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 03.08.2022г. до пълното и изплащане, за които е била издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № * г. по описа на РС-Пловдив.

ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН ********** и Р. М. М., ЕГН **********, да заплатят на Етажната собственост на сграда с административен адрес: ** представлявана от **, * сумата от 1290.00 лева- разноски по настоящото и заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п./___________________ 4